С кого и накъде лети България?

Коментар на Даниел Смилов:

Това не са спекулации, а метафори: читателят знае как да прави разлика между двете, макар че не винаги има желание за това. На не-метафорично, битово ниво засега подобни въпроси възникват по отношение на предходното управление – кой е пътувал с частния самолет на Делян Пеевски до Дубай и на други места. Изобщо темата за това, кой с кого и накъде пътува, е много актуална: Петьо Еврото, например, се оказа че е извозвал висши български магистрати зад граница многократно. А извозваните магистрати – било с кола, било със самолет, било от Петьо Еврото, било от други лица – се ослушват и не си подават оставките.

Намеса в личния живот?

Г-н Делян Пеевски излезе с принципна позиция за ненамеса в личния му живот, когато министър Демерджиев изнесе публична информация, че в частен самолет на лидера на ДПС е пътувала конституционната съдийка Десислава Атанасова (и не само тя). Пеевски дори обвини наши и чужди служби, че са навлезли в личното му пространство, като са разкрили гостите на неговите полети. Г-жа Атанасова пък подрони малко тази теза, като каза, че всъщност не е пътувала с г-н Пеевски, а е използвала турските авиолинии вместо луксозната му услуга. А не може да си част от личния живот на някого, като не си пътувал с него. Кой крив и кой прав в тази ситуация тепърва ще се изяснява и работата може да стигне до съд.

Интересно е мълчанието на Бойко Борисов по темата, защото от негова гледна точка отношенията между Пеевски и Атанасова (бивш председател на парламентарната група на ГЕРБ) изглеждат малко като династичен брак в Средновековието: сродяват се две политически фамилии. Но за симбиозата между ГЕРБ и ДПС династичен брак не беше нито необходим, нито пък добавяше кой знае какво към наложилите се родствени отношения. Така че Борисов изглежда е прав да мълчи по цялата история.

Сегашният управленски самолет на България също не спира да лети между София, Брюксел, Гданск и на други места, но изглежда не с цел сключване на династически брак. Новото управление се самоограничи в тази посока,като се самопровъзгласи за пазител на (руското) православие. Щом е така и изборът на булки от католически, протестантски и гръцко-православен и румънско-украински произход явно няма да е подходящ.

Шегите в ситуацията са оправдани, защото пътуванията на сегашната и предходната власт не се разглеждат в публичното ни пространство с достатъчна сериозност. Напротив, като че ли всичко остава на повърхността на дребната политическа интрига и заяждането с опонента. А поне два истински проблема в цялата ситуация съществуват.

Как може санкциониран по „Магнитски“ за корупция да има пълен и безпроблемен достъп до личното си богатство?

Въпросът с частния самолет и пътуванията на г-н Пеевски демонстрира един парадоксален факт. Политическата кариера на този политик претърпя небивал възход след налагането на санкциите срещу него: той стана лидер на партията си, изгони Ахмед Доган и влезе в управлението на страната. Освен това г-н Пеевски явно през цялото време е разполагал с личното си богатство – средства, самолет и пр. - и под един или друг начин е заобикалял санкциите.

За да постигне и двата ефекта, са му били необходими редица български институции: служби, МВР, прокуратура и т.н. В предходните управления цялостно разследване на действието на тези институции не можеше да бъде направено, защото те бяха под контрола на ГЕРБ и ДПС. Сега този политически контрол вече го няма и въпросът е защо тяхното действие не се разследва. Показателен е примерът с махането на охраната на Борисов и Пеевски в тази посока. Вярно е, че тя беше прекратена, но също така е вярно, че не се направи разследване, защо им е била дадена, имало ли е нужда от нея, кой е отговорен за това, че десетки милиони левове са изтичали с цел определени политици да се хвалят със свита и да всяват страх у останалите.

Та вместо да се обсъждат пикантерии от личен живот, фокусът трябва да се сложи точно върху този въпрос: как санкционирани по Магнитски политици успяват не само да напреднат в политическата си кариера, не само да ползват публичен ресурс за охрана и други цели, но и да имат пълен достъп до сметки и фондове, които са уж под сериозни международни рестрикции? Какво са правили нашите служби, та не са разкрили заобикалящите схеми? Ако са ги знаели пък, защо не е имало реакция?

Действията на министър Демерджиев засега не хвърлят светлина по тези въпроси, а по-скоро рискуват да ги засипят с интриги и дребнотемие. А иначе висши магистрати, които са пътували с Петьо Еврото или пък са били в частни самолети с неясна цел и неизяснени отношения с притежателите им, е редно да подадат оставка.

Може ли Русия да не е опасност за България, а да е опасност за цяла Европа?

Логически може, ако България не е част от Европа. Но тя е част от ЕС и НАТО. Всички държави от източния фланг на ЕС и НАТО на конференцията в Гданск подписаха декларация в подкрепа на Украйна, в която се казва, че "Русия е най-значимата, пряка и дългосрочна заплаха за сигурността, мира и стабилността на евроатлантическото пространство". Освен това в декларацията се изразява солидарност с държави (като балтийските или Румъния), които са обект на руски провокации с дронове или други хибридни и нехибридни средства. Както и решимост да се противостои на тези опити чрез засилване на отбранителния капацитет на НАТО и ЕС, и чрез продължаване на помощта за Украйна.

Тази декларация не е подписана от една страна от източния фланг - нашата. Румен Радев заяви, че не я е подписал, защото тази декларация разпалвала допълнително конфликта. Все едно без нея Путин щеше да обяви примирие.

Но по-важният въпрос е как нещо, което всички страни в нашето положение преценяват като сериозна заплаха за сигурността им и тази на цяла Европа, получава коренно различна оценка от нашето управление? Румен Радев сигурно би казал, че не бива мечката да се дърпа за опашката. И това е много правилна стратегия, но само ако мечката е заспала или не се интересува от теб. Съвсем друго е, ако тя вече е влязла в двора на съседа и се опитва да го разкъса, а след това не се знае накъде ще поеме. Европа е във втората ситуация и стратегия да не дърпа мечката за опашката е неприложима. Просто трябва заедно със съседа да се опита да я изгони от селото.

Друг аргумент на нашето правителство може да е, че мечката я познаваме и тя ни е приятел. Този аргумент е престъпно глупав обаче, особено във втората му част.

Когато не сме солидарни, няма как и ние да разчитаме на солидарност

Хубавото в цялата ситуация е, че накъдето и да лети управленският ни самолет, който и да се вози в него, все пак важните въпроси си ги решаваме ние, българите, като политическа общност и си носим отговорността за решенията. Когато не изразяваме солидарност с балтийските държави, Полша, Румъния и т.н., няма да можем да разчитаме и на тяхната солидарност, когато се наложи. Когато не разследваме използването на институции за частни интереси, тези институции пак ще се ползват за частни интереси, но на други личности. Свободата и суверенитетът са свързани с отговорност за собствената съдба. Да не виждаш опасностите пред свободата и суверенитета си е много сериозна грешка.