Китай отдавна е не просто икономически проблем, но и стратегическа заплаха за Европа

"За Европа Китай винаги е важен, но никога не е спешен. Срещата на върха на Европейския съюз миналата седмица за пореден път го доказа. Първо имаше безкрайни дискусии за Русия: кой трябва да разговаря с Владимир Путин от името на Европа, има ли изобщо смисъл от такъв разговор, кога трябва да се проведе и какво послание трябва да предаде? След това последва познатата битка за бюджета. Лагерът на "пестеливите" държави настоя европейският бюджет преди всичко да остане ограничен. Страните от Южна и Източна Европа пък искат да се запазят разходите за земеделие и кохезионната политика.

Както можеше да се очаква, лидерите отново се върнаха към добре познатите си позиции, без да дадат ясна представа как Европа възнамерява да финансира новите си приоритети. Дебатът беше предимно процедурен и само разкри разделенията - точно в момент, когато Европа трябва да демонстрира сила и единство".

Това пише в свой анализ Стивън Евъртс - директор на Института на ЕС за изследвания в областта на сигурността (EUISS).

"Едва късно вечерта - след 23:00 часа - лидерите стигнаха до темата, която всъщност трябваше да бъде основният акцент на срещата: Китай. В дневния ред тя беше записана под заглавието "Конкурентоспособност и икономика", защото Европа все още се затруднява да назове открито истинската същност на дебата. А тя, разбира се, е Китай. Всички вече бяха уморени, обсъждането вече два пъти беше отлагано и за пореден път не доведе до почти нищо. Това е пропусната възможност.

Европа спешно се нуждае от сериозен дебат за Китай. Не от техническа дискусия за мита, субсидии или достъп до пазара, а от стратегически разговор. Защото Китай влияе едновременно върху всичко - индустриалната политика, отбраната, технологиите, критичните суровини и търговията. Това е геополитика и следователно трябва да бъде сред най-високите приоритети.

Предизвикателството става все по-неотложно. Натискът се увеличава във все повече отрасли. Електромобили, батерии, соларни панели, вятърни турбини, фармацевтична индустрия, химическа промишленост - европейските компании усещат нарастващата конкуренция от Китай навсякъде. Зад това стои икономически модел, в който държавните субсидии, евтиното финансиране, насърчаването на износа и стратегическият достъп до пазара са тясно преплетени. В същото време за европейските компании става все по-трудно да работят при справедливи условия на самия китайски пазар.

Стратегически проблем

Последиците вече са видими. Търговският дефицит на Европейския съюз с Китай наближава 1 милиард евро на ден. В Германия - дългогодишния символ на европейската индустриална мощ - всеки месец изчезват хиляди работни места в производството. А френската национална агенция за планиране предупреждава, че в дългосрочен план 55% от индустриалната база на ЕС е изложена на риск. Това представлява огромна структурна заплаха за европейския икономически модел и съответно за социалните ни държави.

Освен това проблемът отдавна не е само икономически - той вече е стратегически. Китай намалява собствените си зависимости, като същевременно все по-често използва зависимостите на Европа като инструмент за влияние. Критични суровини, чипове, магнити - отново и отново става ясно колко уязвима е Европа, когато Пекин реши да забави износа, да ограничи разрешителните или да политизира достъпа до тези ресурси.

Това вече засяга и нашата сигурност. През последните години Европа с основание заявява, че трябва да разшири отбранителната си индустрия. Но танковете, дроновете, ракетите и комуникационните системи изискват критични суровини, магнити, чипове и индустриален капацитет. Дискусията за европейската отбрана често се върти около зависимостта от американските оръжия. Това е важно. Но зависимостта от китайските суровини и компоненти е също толкова съществена.

Именно затова е странно, че дебатът за Китай постоянно се отлага, разводнява или се прикрива зад технократичен език. Сякаш думите са по-опасни от самата реалност. Разбира се, ситуацията е сложна, особено сега, когато Европа трябва едновременно да се справя с агресията на Владимир Путин и непредсказуемостта на Доналд Тръмп. И естествено, Европа има интерес да поддържа търговията с Китай, да си сътрудничи с него по въпросите на климата и по редица други теми. Но това не бива да бъде оправдание да се избягва основният въпрос: как Европа ще защити стратегическите си интереси срещу държава, която все по-често използва търговията, технологиите и взаимната зависимост за политически цели?

Втората опасност

Има и още един риск. Европа не бива просто да следва Вашингтон - и още по-малко Доналд Тръмп. Политиката на САЩ спрямо Китай е по-твърда, по-непредсказуема и често е насочена най-вече към запазването на американското превъзходство. Европа има свои собствени интереси. Ние не искаме свят, разделен на блокове, в който всяко решение се превръща в тест за лоялност. Освен това трябва да бъдем нащрек за евентуална американско-китайска сделка, която може да бъде сключена за сметка на европейските интереси.

Следването на собствен курс не означава Европа да бъде мека. Напротив. Европа трябва да бъде по-малко наивна по отношение на достъпа до пазара, да предприеме по-строги мерки срещу китайските държавни субсидии и по-бързо да намали зависимостта си от критичните суровини и технологии. Европа трябва също така да бъде по-честна относно цената на тези решения. Именно тук е проблемът. Навсякъде се говори, че Европа трябва да действа геополитически. Но веднага щом тази геополитика започне да струва пари и засегне националните интереси, разговорът отново се връща към старите спорове. Искаме стратегическа автономия, но без общо финансиране. Искаме по-малка зависимост от Китай, но без индустриална политика и без търговско напрежение.

Така няма как да стане. Онези, които искат да бъдат по-малко уязвими, трябва да инвестират. Онези, които искат да действат стратегически, трябва да определят приоритети и да приемат рисковете. А онези, които приемат Китай насериозно, трябва да водят този разговор там, където му е мястото - на най-високо политическо равнище, между лидерите.

Европа не е безсилна. Тя разполага с огромен пазар, силни компании и сериозен технологичен потенциал. Европейският съюз има широк набор от инструменти, с които да противодейства на нелоялните китайски практики. Но тези предимства са под натиск и имат значение само ако бъдат използвани стратегически. А именно това Европа не успява да направи.

Всичко това изисква политически решения и яснота. Необходими са и конкретни действия - въвеждане на мита в уязвимите сектори, предимство за европейските компании при обществените поръчки и по-силна защита на стратегическите отрасли и предприятия. Само тогава Европа ще покаже, че е готова да води твърда политика. Точно както прави Китай.

Някои твърдят, особено в Южна Европа или сред привържениците на зелените политики, че Европа се нуждае от Китай. Мнозина се страхуват от китайска "ескалация". Това е разбираемо, но в крайна сметка е погрешно. Ако Европа иска да се изправи срещу Китай, изборът е прост: или ще понесе цената сега, или ще плати много по-висока цена по-късно".