Ивайло Мирчев: За аферата МиГ-29 и националната сигурност, но и за парите на българските данъкоплатци

Преди няколко дни предупредих, че България се опитва да придобие последните полски МиГ-29, които Полша планираше да предостави на Украйна. Министерството на отбраната побърза да отрече. Преди часове полската държава опроверга българското МО.

На 23 юли от МО обявиха, че нямало преговори за закупуването на полските самолети. Само ден по-късно министър Димитър Стоянов призна, че лично е изпратил писмо, че е разговарял с полския си колега и че "не става въпрос само за резервни части". А вчера полският министър на отбраната бе категоричен: "българите искат да купят самолетите.".

Оказва се, че правителството действително проучва купуването на последните 14 полски МиГ-29 - самолети, които Полша извежда от въоръжение заради изчерпващия се ресурс и липсата на перспектива за модернизация. Полша върви към стелт изтребители F-35. Румъния купи 32 употребявани F-16 от Норвегия. Българското правителство обаче обикаля остатъците от Варшавския договор и търси още МиГ-ове, предизвиквайки иронични реакции у партньорите и превръщайки ни в прошляците на НАТО.

Управленската логика зад подобно решение е като на човек, останал последният собственик на "Москвич" в квартала. Вместо да смени автомобила и да се научи да кара съвременен модел, той тръгва по автоморгите в Полша и Унгария, за да изкупи последните москвичи, да ги разглоби и с частите им да закрепи своя още няколко години. Само че тук не говорим за личен автомобил и лични пари.

Говорим за националната сигурност и за парите на българските данъкоплатци.

Само за експлоатацията на българските МиГ-29 през 2026 г. са предвидени над € 44 000 000. Към тях сега може да се добавят неизвестна цена за полските самолети, транспорт, техническа оценка, резервни части, ремонти и сертифициране. Колко точно ще струва тази нова операция по удължаване на живота на съветската авиационна реликва не е ясно.

България трябва да бъде охранявана и е ясно, че преходът към F-16 не може да стане за една нощ. Но точно затова една отговорна държава трябваше отдавна да има реален преходен план - да използва една от многото опции за употребявани F-16, които имахме през годините.

Има и още по-абсурдна страна. Украйна има технически капацитет и опит в ремонта на МиГ-29. През 2022 г. дори беше обсъждано Луцкия завод "Мотор" да извърши основната част от ремонта на шест български двигателя. Предстои унижението: да се опитаме да вземем полските МиГ-ове под носа на нападнатата Украйна, а след това да помолим украинците да ни помогнат да с ремонта на нашите. А може би точно това трябва да направим - да поискаме Украйна да модернизира наличните ни МиГ-29.

Правителството трябва незабавно да публикува изпратените до Полша и Унгария писма, да каже какво точно е поискало, колко самолета или части възнамерява да придобие, каква е прогнозната обща цена и защо вместо ускорен преход към западна техника продължава да налива пари в съветската авиационна екосистема.

Българските пилоти заслужават модерни самолети, въоръжение и подготовка, а не държавата да финансира носталгията на едно поколение висши военни.

МиГ-29 има достойно място в историята на българската военна авиация. Но историята трябва да бъде уважавана, а не ремонтирана безкрайно.