След руските удари в Черно море: какво ще стане със зърното?

Износът на зърно от Украйна се оказа под заплаха след поредица руски удари по пристанища и кораби в Черно море. Морският път е блокиран, а все още няма добра алтернатива.

Руските атаки срещу пристанищната инфраструктура на Украйна рязко се усилиха през лятото на 2026 година, а ситуацията по безопасността в Черно море се усложни заради руските удари по граждански кораби. Част от тях престанаха да акостират в пристанището на Одеса, затова вътрешните цени на зърното в Украйна вече падат, а международните пък тръгнаха нагоре. Износът на украинско зърно се оказа застрашен. Може ли речният транспорт по Дунава, железопътните трасета и автомобилните превози да заменят морския път?

Само в първите две седмици на юли Русия е нанесла 23 удара по украински пристанища, в това число в Одеска област, както и 17 атаки срещу граждански кораби в Черно море. При тези нападения имаше загинали и десетки ранени цивилни лица.

Най-шумният инцидент беше на 19 юли, когато в близост до Одеса Русия нанесе удар с три крилати ракети Х-59/Х-69 по гражданския товарен кораб GOLDEN LEO, плаващ под флага на Гвинея-Бисау, чийто собственик е турска компания. Корабът беше натоварен с украинска царевица. По данни на украинските военноморски сили са загинали десет души, сред които един украински лоцман. А на 26 юли повреденият товарен кораб потъна в Одеския залив заедно с товара си.

В нощта на 27 юли имаше и нов руски удар по граждански търговски плавателни съдове на пристанищата в Николаевска област, а те остават блокирани още от 2022 насам и оттам не се извършват търговски рейсове. В резултат на атаката имаше загинали и ранени. "Това е поредният умишлен удар на Русия срещу гражданското корабоплаване, който демонстрира системния характер на руския терор", написаха от Администрацията на морските пристанища на Украйна (АМПУ).

Украйна свика Съвета за сигурност на ООН заради руската блокада в Черно море

Последиците от руския терор веднага се усетиха в Украйна, защото в украинските пристанища спряха да акостират чуждестранни кораби, а датската фирма за контейнерни превози Maersk обяви, че отменя част от своите рейсове заради рискове с безопасността.

Министерството на външните работи на Украйна осъди атаките като терористични. "Последиците от тях се усещат далеч отвъд пределите на Украйна и влияят на регионалната и глобална продоволствена безопасност", написа министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига в публикация в социалната мрежа Х.

Близо 90% от аграрния износ се извършва по море

Генералният директор на Украинската аграрна федерация Павел Ковал обясни пред ДВ колко болезнено страната е засегната от атаките по нейните пристанища. По неговите думи загубите вече са съвсем реални, защото се разрушава пристанищна инфраструктура, която е важна за бизнеса, нанасят се щети на търговските плавателни съдове, а руските атаки се изместиха от околностите на Одеса към устието на Дунава. Това вече се отрази на икономиката на целия селскостопански отрасъл: цената на новата реколта на вътрешния пазар спада, докато на външните пазари тя се повишава.

"Сега пшеницата в Украйна се продава директно от нивите на цена по около 6000 гривни (около117 евро) за тон с ДДС. Ако добивът е нисък заради пролетните слани и зимните студове, това означава преки загуби за производителите", отбеляза Павел Ковал.

Зависимостта на украинското земеделие от морския път е огромно. Пристанището в Одеса осигурява близо 56% от целия украински експорт, а девет от десет тона аграрна продукция се изнасят именно по море.

Може ли украинското зърно да бъде спасено по Дунава или по железопътно трасе?

Основният въпрос сега е дали алтернативните маршрути могат да заменят дълбоководните пристанища. Асоциацията "Украински клуб за аграрен бизнес" вече се обърна към министър-председателя на Украйна с призив незабавно да бъдат предприети мерки за защита на украинските износители поради рязкото влошаване на сигурността във водите на Черно море.

Те молят също да бъде разработен план за възстановяване на алтернативните маршрути за експорта през западната граница на страната и чрез възобновяване на корабоплаването по Дунава. Но и там има проблеми. По всеки от въпросните маршрути съществуват различни ограничения.

Дунавските пристанища например страдат едновременно от две беди: руските бомбардировки на изхода към Черно море и спадащото ниво на самата река. "Нивото на Дунава в Будапеща е спаднало до исторически минимум. Освен това украинската инфраструктура е разрушена от ракетни удари – необходими са инвестиции и оперативна намеса, но преди всичко е нужна гаранция за сигурност. Може нещо да се ремонтира за няколко седмици, но ако там постоянно падат ракети, възстановяването на корабоплаването ще бъде трудно", казва генералният директор на Украинската аграрна конфедерация.

Има и допълнителни рискове по транзитните маршрути. Ковал припомня, че съседните държави от ЕС – Полша, Унгария, Румъния, България и Словакия – неведнъж са се опитвали да "изиграят своите политически козове" и да се възползват от ситуацията, както вече се е случвало през предишните години. Ето защо той пледира за действия на ниво Брюксел, като се позовава на европейското законодателство, според което една държава-членка няма право да блокира търговията в ЕС.

Реколтите и продоволствената безопасност

Въпреки всичко прибирането на реколтата в Украйна върви по план. Според оценката на Ковал, към края на юли са ожънати около 11–12 млн. тона зърнени култури (приблизително 20 процента от площите), от които над 6 млн. тона са пшеница. Дори и само половината от нея да е предназначена за храна, това вече гарантира вътрешната продоволствена сигурност за една година.