Как в Русия манипулират данните за икономиката

От началото на войната срещу Украйна руските власти засекретиха или просто спряха да публикуват голяма част от статистическата информация. Става дума както за данни, които противникът би могъл да използва в своя полза (например за добива и преработката на нефт), така и за показатели, ясно свидетелстващи за проблеми (като динамиката на намаляване на населението). Данните, които остават свободно достъпни, се поднасят единствено в положителна светлина. Но с влошаването на икономическата ситуация става все по-трудно да се намират положителни сведения. Чиновниците все пак се справят с тази задача, подхождайки творчески.

Избирателно представяне на статистическите данни

Още новини от Украйна

На Русия ѝ става все по-трудно да балансира бюджета, раздут от колосалните военни разходи. Дефицитът расте независимо от повишението на данъците, а паралелно правителството увеличава държавния дълг.

За неговото обслужване в момента се изразходват около 9 на сто от бюджета. За сравнение: за образование и здравеопазване се изразходва по-малко. И това не е всичко: разходите за обслужване на дълга ще продължат да растат, поради което разходите за образование и здравеопазване ще трябва да бъдат съкратени още повече, а данъците отново да бъдат повишени. Тази тема, естествено, не е удобна за властите, но президентът Владимир Путин намери начин да представи състоянието на бюджета в позитивен план. "Държавните финанси запазват устойчивостта си: през юни в бюджета имаше излишък от 196 милиарда рубли. Важна роля в това отношение изигра увеличението на бюджетните приходи, и то не само от нефт и газ, но и от други сектори", заяви президентът.

След поредицата от сведения за ръст на дефицита това звучи като добра новина. Но е манипулация и Путин няма как да не го разбира. Той е начело на страната повече от четвърт век и знае много добре, че бюджетните разходи се разпределят неравномерно в течение на годината: в началото дефицитът расте, през лятото данъчните постъпления оправят нещата, но в края на годината идва финалният скок.

Даже имайки предвид споменатия от Путин излишък, в края на първото полугодие дупката в бюджета възлиза на 5,7 трилиона рубли - повече, отколкото за цялата минала година. А има и прогнози, че до края на годината ще достигне 7 трилиона.

Волна интерпретация и подмяна на понятията

Логиката на някои икономически процеси може понякога да звучи противоречиво: това, което в представите на обикновения човек изглежда като успех, всъщност се оказва симптом на криза. Нарастването на инфлацията например се възприема като проблем, а нейното намаляване - като нещо положително. Но това важи само до определена степен. Изключително ниската или нулева инфлация не е нещо положително. Ако цените не растат, това говори за липса на търсене. Няма растеж на търсенето - няма развитие. Друг пример е безработицата. Високата безработица е проблем, но и екстремно ниската не е добър знак. През юни безработицата в Русия бе 2,2 процента, през май - 2,1 на сто. Този показател никога не е бил толкова нисък и Путин не пропуска да го спомене, като паралелно прави сравнения с други държави - че в еврозоната безработицата била 5,9 процента, а в САЩ - 4,2 на сто.

От думите на Путин може да се добие впечатлението, че изброените страни се опитват да настигнат Русия, но не успяват. Това едва ли е така, но всъщност рекордно ниската безработица е свидетелство, че в икономиката няма свободна работна ръка. 2,2 процента са едва 1,7 милиона души. При това някои са попаднали в статистиката поради смяна на работата, а други просто не планират да си търсят работа. Ефектът: дефицитът на кадри не позволява на предприятията да увеличават производството.

Шефката на Централната банка Елвира Набиулина редовно нарича свръхниската безработица "основно ограничение за руската икономика". В условията на глад за кадри компаниите са принудени да вдигат заплатите по-бързо, отколкото расте производителността на труда, а това подклажда инфлацията, с която се борят финансовите власти.

Прибягване до алтернативни показатели

Когато нито една хитрина не помага да се извлекат положителни новини от традиционните показатели, се използват алтернативни. Широката аудитория често не разбира смисъла им, но числата правят впечатление. Един от тези показатели е БВП по паритет на покупателната способност, който се използва особено често в последните години.

"По паритет на покупателната способност Русия е на четвърто място в света след Китай, САЩ и Индия. И е на първо място в Европа", заяви наскоро Владимир Путин.

И това е истина - Световната банка класира Русия именно на четвърто място. При това преди войната Русия беше на шесто място, но след това изпревари Германия и Япония. Само че какво представлява БВП по паритет на покупателната способност, как се изчислява този показател и за какво служи - това не се уточнява.

Ето обяснението: БВП се изчислява в националната валута и след това се прехвърля в долари, за да могат да се сравнят икономиките на различните страни. БВП по паритет на покупателната способност се базира на условна "кошница" от стоки и услуги, като се проверява колко струва тя в различните страни. Съотношението между стойността на тази кошница в национална валута и нейната стойност в долари дава коефициент, по който БВП на страната се преизчислява в долари за окончателно сравнение. Тъй като в по-бедните страни цените са по-ниски, в тях БВП по паритет на покупателната способност се оказва значително по-висок от номиналния. Именно това им позволява да заемат по-високи места в общата класация. Русия е ярък пример за това.

Сравнявайки по-бедната Русия с по-богатата Германия, някой може и да изпита гордост от факта, че руският БВП по паритет на покупателната способност е по-висок. Но какво казва това за икономическата мощ или за жизненото равнище? Почти нищо.

Изобретяване на "нов език"

Когато вече стане невъзможно да се игнорира реалността, а трябва да се съобщават разочароващи новини, властите прибягват до евфемизми. Те позволяват да се смекчи негативният ефект или дори да се създаде впечатлението, че няма никакви проблеми и всичко върви по план.

Най-известният пример в това отношение е "отрицателният ръст". Това понятие бе използвано за първи път за характеризиране на перспективите на руската икономика в условията на пандемията. Терминът е коректен, но извън професионалния контекст изглежда чужд - думата "спад" е много по-подходяща, когато говориш на неспециалисти.

При това "отрицателният ръст" е само един от примерите. Говорейки за съкращаването на инвестициите на руските компании, Путин използва формулировката "инвестиционна сдържаност". И отбелязва: "Инвестиционна пауза няма, инвестиционният процес продължава".

По същата логика ръстът на цените започна да бъде наричан "промяна", а стагнацията в руската икономика стана "контролирано охлаждане", което "закономерно води до очаквано забавяне на темпа на растеж". Думите "контролирано" и "очаквано" очевидно са предназначени да покажат, че ситуацията е под контрол.

Автор: Олег Логинов