Нов етап в развитието на Казахстан - първи избори за Курултай

На 23 август 2026 г. гражданите на Казахстан за първи път ще изберат депутатите в Курултая – новия висш представителен орган на страната, създаден в съответствие с новата Конституция на Република Казахстан. Предстоящите избори поставят началото на нов етап в политическото развитие на страната и ще се превърнат в първата практическа реализация на новия конституционен модел, утвърден с волята на казахстанските граждани.

Промените, които се осъществяват в Казахстан, представляват особен интерес и за България. Нашите две държави поддържат традиционно приятелски отношения, а Казахстан е един от водещите партньори на България и на Европейския съюз в Централна Азия. Страната играе все по-важна роля за развитието на политическия диалог, икономическото сътрудничество и транспортно-логистическата свързаност между Европа и Централна Азия, включително чрез развитието на Транскаспийския международен транспортен маршрут.

За историческото значение на предстоящите избори, за продължаващите демократични реформи в Казахстан и за перспективите пред по-нататъшното развитие на казахстанско-българските отношения Кристина Тенева разогавяр с Извънредния и пълномощен посланик на Република Казахстан в Република България Виктор Темирбаев.

Господин Посланик, на 23 август Казахстан ще проведе първите избори за депутати в Курултая. Защо това събитие има толкова голямо значение за страната?

Предстоящите избори имат действително историческо значение за Казахстан. За първи път след приемането на новата Конституция гражданите ще изберат депутатите в Курултая – новия висш представителен орган на държавата. Това е първата общонационална изборна кампания, чрез която новият конституционен модел ще намери своето практическо приложение.

Курултаят ще се състои от 145 депутати, избрани за срок от пет години, които ще носят отговорността за приемането на законите и ще участват във вземането на решения по най-важните въпроси за развитието на страната. Затова тези избори далеч не са просто поредният изборен цикъл. Те поставят началото на нов етап в политическото развитие на Казахстан, насочен към укрепването на представителната демокрация, повишаването на отговорността на държавните институции и разширяването на участието на гражданите в управлението на страната. Именно свободната воля на казахстанските граждани ще определи състава на първия Курултай и ще постави основите на новия политически цикъл в развитието на Република Казахстан.

Каква е връзката между предстоящите избори и по-широката конституционна реформа в Казахстан?

Изборите за Курултай са естествено продължение на мащабната конституционна реформа, която постави началото на нов етап в политическото развитие на Казахстан. Новата Конституция беше одобрена от гражданите на общонационален референдум на 15 март 2026 г. и влезе в сила на 1 юли същата година. Именно свободно изразената воля на народа постави основите на обновения конституционен модел на държавата.

Основният закон утвърди нова архитектура на държавното управление, укрепи гаранциите за правата и свободите на човека, повиши отговорността на държавните институции и разшири възможностите на гражданите да участват в процеса на вземане на важни държавни решения. Предстоящите избори превръщат тези конституционни принципи в реално действащи институции. Създава се новият висш представителен орган, модернизира се системата на политическото представителство, укрепва се ролята на политическите партии и се разширяват механизмите за обществено участие. Именно затова изборите през 2026 г. следва да се разглеждат като ключов етап от последователната демократична и институционална модернизация на Република Казахстан.

Казахстан преминава към еднокамарен парламент. Може ли да се направи известен паралел с България?

Безспорно, подобен паралел би бил интересен за българските читатели. Подобно на Народното събрание на Република България, новият Курултай ще бъде еднокамарен висш представителен орган. Преминаването от досегашния двукамарен парламент, състоящ се от Мажилис и Сенат, към единен Курултай има за цел да направи законодателния процес по-ефективен, по-последователен и по-прозрачен, да намали излишните съгласувателни процедури и да повиши отговорността на народните представители при вземането на решения.

Разбира се, между двете държави съществуват и съществени конституционни различия. България е парламентарна република, докато Казахстан запазва президентската форма на управление. Новият конституционен модел на Казахстан съчетава силна президентска институция с влиятелен представителен орган и по-висока отчетност на изпълнителната власт. Целта на реформата не е механично възприемане на чужди модели, а изграждането на собствена, ефективна система на държавно управление, която съчетава демократично политическо представителство, институционална стабилност и висока отговорност на държавните институции пред обществото.

Защо новият висш представителен орган носи историческото име „Курултай“?

Наименованието „Курултай“ има дълбоки исторически корени и заема особено място в политическата култура на Великата степ. В продължение на векове курултаите са били събрания, на които са се обсъждали най-важните въпроси от живота на обществото, съгласували са се общите интереси и са се вземали решения, определящи бъдещето на държавата. Поради това изборът на това име не е случаен – той символизира приемствеността на казахстанската държавност и уважението към богатото историческо наследство на нашия народ.

Съвременният Курултай обаче не представлява връщане към традиционните форми на политическа организация. Това е демократична институция на XXI век, изградена върху принципите на Конституцията, всеобщото избирателно право и политическото представителство на гражданите. Именно в съчетаването на историческата традиция със съвременните демократични принципи се откроява една от характерните особености на казахстанския модел на развитие. Обновявайки своите държавни институции, Казахстан съхранява историческата памет и националната си идентичност, като същевременно последователно изгражда модерна и ефективна система на държавно управление.

Как ще се промени ролята на Курултая в обновената система на държавно управление?

Новият Курултай ще има значително по-широка роля от тази на традиционен законодателен орган. Освен че ще приема законите на страната, той ще се утвърди като ключова институция за представителство на обществения интерес, за парламентарен контрол и за обсъждане на стратегическите приоритети на държавното развитие. Новата Конституция разширява неговите правомощия, като му предоставя по-активно участие при формирането на висшите държавни институции, в разглеждането на бюджетните въпроси и в осъществяването на парламентарен контрол върху дейността на изпълнителната власт. Например, Курултаят дава съгласие за назначаването на Вицепрезидента и Министър-председателя, както и участва във формирането на редица други държавни институции.

По същество това означава ново качество на парламентарната дейност. Акцентът вече не е единствено върху приемането на закони, а и върху активното участие в изработването на държавните политики, ефективния парламентарен контрол и поддържането на постоянен диалог с обществото. Убеден съм, че успехът на новия Курултай ще се измерва преди всичко с качеството на приеманите решения, със способността му да отчита интересите на различните обществени групи, да следи за изпълнението на националните програми и да допринася за устойчивото дългосрочно развитие на Република Казахстан.

Защо депутатите в новия Курултай ще бъдат избирани по партийни листи?

Изборът на изцяло пропорционална избирателна система е осъзнато решение, което отразява стремежа към укрепване на политическите партии като основни институции на представителната демокрация. По този начин акцентът се измества от личната популярност на отделните кандидати към конкуренцията между идеи, програми и дългосрочни визии за развитието на страната. Гражданите гласуват не само за конкретни личности, а преди всичко за политически платформи и екипи, които поемат ясни ангажименти към обществото.

Този модел повишава отговорността на политическите партии пред избирателите. От тях се очаква не само да посочват съществуващите предизвикателства, но и да предлагат реалистични и добре обосновани решения в области като икономическото развитие, социалната политика, образованието, здравеопазването, регионалното развитие, опазването на околната среда и националната сигурност. Именно затова настоящата предизборна кампания е важен тест за зрелостта на партийната система, за качеството на политическите програми и за способността на партиите да водят съдържателен обществен дебат и да носят колективна отговорност за поетите ангажименти.

Кои политически партии участват в изборите и доколко широк е изборът, който се предоставя на гражданите?

В изборите участват седем политически партии, чиито партийни листи са регистрирани от Централната избирателна комисия в съответствие със законодателството. Това са партия „Әділет“, Общонационалната социалдемократическа партия, Казахстанската зелена партия „Байтақ“, Народната партия на Казахстан, партия „Ауыл“, Демократическата партия на Казахстан „Ақ жол“ и партия „Respublica“.

Участието на всички регистрирани политически партии създава условия за реална политическа конкуренция и предоставя на гражданите възможност да направят информиран избор между различни програми и визии за развитието на страната. В центъра на предизборния дебат са въпросите на икономическото развитие, социалната политика, подкрепата за предприемачеството, модернизацията на образованието и здравеопазването, устойчивото развитие на регионите, опазването на околната среда и повишаването на ефективността на държавното управление. В крайна сметка именно свободната воля на избирателите ще определи политическия състав на първия Курултай.

По какъв начин новият избирателен модел насърчава по-широкото обществено представителство?

Една от важните цели на новата избирателна система е да разшири участието на различни обществени групи в политическия живот на страната. Законодателството предвижда общият дял на жените, младите хора и хората с увреждания във всяка партийна листа да бъде не по-малък от 30 процента. По този начин се създават условия политическото представителство да стане по-широко и по-приобщаващо, така че бъдещият Курултай в по-голяма степен да отразява многообразието на съвременното казахстанско общество.

По-широкото обществено представителство обаче не се изчерпва единствено с тази квота. Пропорционалната избирателна система насърчава политическите партии да привличат в своите листи утвърдени специалисти, учени, предприемачи, представители на гражданското общество и на различните региони на страната. Така партиите постепенно се утвърждават не само като участници в изборния процес, но и като важен мост между обществото и държавата, който превръща обществените очаквания и инициативи в конкретни законодателни предложения и публични политики.

Освен създаването на Курултая, какви други важни промени предвижда новата Конституция на Казахстан?

Конституционната реформа е много по-мащабна от промяната в структурата на парламента. Нейната основна цел е изграждането на по-модерна, по-ефективна и по-балансирана система на държавно управление, основана на ясното разпределение на правомощията, по-високата отговорност на държавните институции и по-широкото участие на гражданите в обществения живот.

Една от важните институционални новости е въвеждането на института на Вицепрезидента. Той се назначава от Президента със съгласието на Курултая и има за задача да гарантира приемствеността, стабилността и непрекъснатостта на държавното управление. По възлагане на държавния глава Вицепрезидентът представлява Президента във взаимодействието с Курултая, Правителството и други държавни институции.

Новата конституционна архитектура предвижда също еднократен седемгодишен президентски мандат, значително разширяване на представителните и контролните функции на Курултая, както и създаването на Халық кеңесі като допълнителен механизъм за обществено представителство и постоянен диалог между държавата и гражданското общество.

В своята цялост тези промени формират по-балансиран модел на държавно управление, в който демократичното развитие се съчетава с институционална стабилност, правна сигурност и по-висока ефективност на публичните институции. Убеден съм, че именно този балансиран подход ще създаде още по-добри условия за устойчивото развитие на Казахстан през следващите години.

Как се гарантират откритостта и прозрачността на предстоящите избори?

Откритостта и прозрачността са сред основните принципи на предстоящите избори. Изборният процес се основава на свободното и осъзнато волеизявление на гражданите, тайната на вота, равнопоставеността на всички участници и свободния достъп на обществото до достоверна информация. Всички етапи на изборната кампания – от регистрацията на партийните листи и предизборната кампания до самото гласуване и обявяването на резултатите – се провеждат в съответствие с Конституцията и действащото изборно законодателство. Държавните институции и избирателните комисии са длъжни да гарантират еднакви правила и равни условия за всички участници в изборния процес.

Особено значение се отдава на обществения и международния мониторинг на изборите, на прозрачността на изборните процедури, на възможността за обжалване в предвидените от закона случаи, както и на широкото информиране на гражданите чрез съвременни цифрови платформи. Казахстан традиционно отправя покани към представители на чуждестранни държави и авторитетни международни организации да наблюдават общонационалните избори. Централната избирателна комисия вече извършва акредитацията на международните наблюдатели, които ще проследят всички основни етапи на изборния процес.

Какво значение ще имат тези избори за международния авторитет на Казахстан и за отношенията му с Европейския съюз и България?

На първо място, предстоящите избори имат значение за самия Казахстан и за неговите граждани. Те са важна стъпка в по-нататъшното укрепване на държавността, в развитието на представителната демокрация и в повишаването на общественото доверие към държавните институции. В същото време последователното усъвършенстване на демократичните механизми, върховенството на правото и активното участие на гражданите в обществения живот естествено допринасят за укрепването на международния авторитет на страната и за развитието на нейното партньорство с Европейския съюз.

Казахстан и България са свързани с традиционно приятелски отношения, основани на взаимно уважение, доверие и стремеж към взаимноизгодно сътрудничество. Нашите държави споделят разбирането, че силните представителни институции, ефективното държавно управление и откритият обществен диалог са важни предпоставки за устойчивото развитие на всяка съвременна държава. Убеден съм, че по-доброто познаване на политическите и институционалните промени, които днес се осъществяват в Казахстан, ще допринесе за още по-нататъшното укрепване на казахстанско-българските отношения и за разширяването на нашето многостранно партньорство.

На 23 август гражданите на Казахстан няма просто да изберат нов състав на своя представителен орган. Те ще формират първия Курултай на новото време и по този начин ще дадат практическо измерение на новата Конституция. Убеден съм, че здравата основа на този нов етап ще бъдат свободният и осъзнат избор на гражданите, тяхното активно участие в обществения живот и общата им отговорност за успешното бъдеще на Република Казахстан.