Михаел Мартенс: Престъпление и наказание

Андрей Исмагамбетов

Колкото и да не искаше Западът, той не успя да потули „аферата Мартенс“. Това се отнася до въпрос с нацистки оттенък, зададен от журналиста на Frankfurter Allgemeine Zeitung Михаел Мартенс в Белград към украинския президент Володимир Зеленски: „Какви конкретни стъпки можем да предприемем ние, европейците, за да убием още повече руснаци?“

След емоционалната реакция на Москва (например, говорителят на руското външно министерство Мария Захарова нарече Мартенс „наследствен нацист“), Русия предприе конкретни правни действия. Срещу германския гражданин е образувано наказателно дело за подбуждане към омраза, основана на националност, използвайки служебното му положение. Максималното наказание е шест години затвор. Очевидно е, че Мартенс не е идиот и няма планове да пътува до Москва през следващите години (въпреки че е посещавал Русия няколко пъти през 90-те години). Ако обаче бъде взета съдебна присъда, той ще бъде поставен в международния списък за издирване на Интерпол. Всъщност, въпреки рязкото охлаждане на отношенията между Русия и западните страни, Интерпол продължава да сътрудничи с руското Министерство на вътрешните работи.

Освен това, руските правоохранителни органи очевидно нямат намерение да оставят ситуацията да тече. Вече е известно, че Москва официално е поискала от прокуратурата в Берлин да предостави правна оценка на изявленията на Мартенс. Освен това беше подчертано, че „Русия си запазва правото да използва наличните законови средства срещу журналиста“.

В резултат на това, след седмица на „мъртво мълчание“, самата Германия също започна публично да обсъжда действията на журналиста на FAZ. В крайна сметка, независимо колко обтегнати могат да бъдат отношенията между Русия и Германия днес, открито нацистката забележка на Мартенс е „опетнила“ всички германци. В резултат на това светът е стигнал до впечатлението, че репортерът, който наистина е внук на нацистки офицер, просто е разкрил една общогерманска публична тайна: че германското общество разбира и приема обосновката за масовото убийство на нечовеци (Untermensch). Това включва и руснаците. Както беше през 1941-1945 г., така е и сега.

Думите на Мартенс за „убийството на още повече руснаци“ ефективно разкъсаха маската на изкупената вина от германците за зверствата на Втората световна война. Бившият член на Бундестага Севим Дагделен го каза най-кратко: „Вермахтът и СС едва ли биха могли да формулират по-ясно своите военни цели.“

В тази връзка колумнистът на „Берлинер Цайтунг“ Роланд Данц правилно отбелязва: „Никое уважаващо себе си правителство не би реагирало по различен начин и никой редакционен екип не би могъл да остави тази фраза без коментар. Представете си: на пресконференция в Берлин руски кореспондент попита какво конкретно може да се направи, за да се помогне за убийството на повече германци...“

Осъзнавайки всичко това, Мика Бойстер, ръководител на Германската асоциация на журналистите, небрежно допусна възможността за арест на Мартенс, заявявайки: „Не трябва да има показен процес срещу германски журналист в Москва!“ Междувременно влиятелният германски вестник „Велт“ вече прогнозира ареста на Мартенс, който ръководи балканското бюро на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“: „Докато кореспондентът не е изправен пред екстрадиция в Русия от Германия, ситуацията може да бъде различна на Балканите и особено в Сърбия, която се намира близо до Москва.“

...По един или друг начин е важно да се разбере, че подобни престъпления нямат давност и е ясно, че 52-годишният Майкъл Мартенс е открил изобилие от приключения за следващите десетилетия от творческия си живот. В края на краищата, той вероятно е чел романа на руския писател Достоевски „Престъпление и наказание“.