Северна Корея се изплъзва от хватката на Китай и това не се харесва на Пекин

За Китай Североизточна Азия остава слабото място в опита му да гарантира сигурността на непосредствените си граници, пише Джън Дзийон за Foreign Affairs.

"Напрежението между Северна и Южна Корея нараства, което повишава вероятността от конфликт, който може да се разпростре отвъд Корейския полуостров. Координацията в областта на сигурността между Япония, Южна Корея и САЩ също се засилва, което оказва натиск върху Китай, а утвърденият ядрен статут на Северна Корея кара Япония и Южна Корея да се тревожат за собствената си сигурност и дори би могъл в крайна сметка да ги мотивира сами да се сдобият с ядрени оръжия.

Китай все повече се тревожи за ролята на Северна Корея в създаването и задълбочаването на тези рискове - както и за необходимостта да промени стратегията си спрямо Пхенян, така че да управлява тези рискове, без да изостря напрежението и да дестабилизира допълнително региона. Пхенян става все по-непредсказуем, тъй като ядрената му програма му дава все по-голяма увереност. Десетилетията на международни санкции, осъждания и изолация не успяха да принудят Пхенян да се откаже от ядрените си оръжия. Напротив, те затвърдиха решимостта му да запази ядрената си програма. И макар Северна Корея все още да зависи от Китай по отношение на икономическата подкрепа, разширяващите се отношения в областта на сигурността с Русия я направиха по-малко зависима единствено от Пекин, отколкото в миналото. Ако избухне криза, свързана със Северна Корея, Китай се опасява, че може да бъде изтласкан встрани, докато конфликтът излиза извън контрол.

В продължение на близо осем десетилетия отношенията на Пекин с Пхенян се основават на исторически връзки, символично приятелство и неформална координация. Непредсказуемостта на Пхенян обаче направи този подход недостатъчен. Новата стратегия на Китай, символизирана от посещението на китайския лидер Си Дзинпин в Северна Корея през юни, цели да върне Пхенян в китайската орбита и да направи двустранните отношения по-стабилни и управляеми. Пекин не иска Северна Корея - една от малкото останали комунистически държави в света и потенциален пример за това как Китай може ефективно да управлява отношенията си със своите съюзници - да се провали. Пекин не иска и да се откаже от стремежа си към дългосрочно ядрено разоръжаване на Корейския полуостров. Той обаче осъзнава, че са му необходими по-добри механизми за избягване на изненади от страна на Пхенян, които биха могли да дестабилизират Китай или да предизвикат разширено военно присъствие на Япония, Южна Корея и САЩ.

Пекин работи за изграждането на структурирани канали за комуникация на високо равнище, за да получава по-ранни предупреждения за потенциални провокации от Северна Корея, да разполага с повече възможности за намеса, преди дадена криза да ескалира, и да подобри способността си да прогнозира поведението на Пхенян.Освен това Китай променя подхода си - вместо да разглежда ядреното разоръжаване като предварително условие за взаимодействие с Пхенян, той се фокусира върху намаляването на рисковете, които биха могли да доведат до конфликти. С нарастването на глобалната несигурност Китай се надява, че по-тесните контакти и по-ясната комуникация със Северна Корея могат да служат на най-важната му цел - да запази непосредственото си съседство спокойно.

Очертаване на граници

Макар Китай и Северна Корея да споделят обща граница и да са комунистически държави, отношенията им са претърпели редица промени през близо осемте десетилетия от основаването на двете страни. Връзките на Китай със Северна Корея традиционно се основават на дипломатическо приятелство, общи революционни спомени и личните мрежи на по-възрастните лидери. По време на Корейската война, например, двете страни се сближават. В други периоди обаче напрежението ги отдалечава. След като Ким Чен-ун става лидер на Северна Корея в края на 2011 г., отношенията на страната с Китай рязко се влошават заради разногласия около действията на Пхенян, включително стремежа на Ким към ядрени оръжия и ареста и екзекуцията на неговия чичо.

Разочарованието на Пекин от Пхенян достига нови висоти през 2017 г., когато Северна Корея провежда ядрен опит и множество ракетни изпитания, които показват, че страната е усвоила технологията на водородната бомба и бързо подобрява ядрените си способности. Тестът не само се противопоставя директно на заявената от Китай позиция срещу ядреното въоръжаване на Северна Корея, но и поставя Пекин в политически неудобно положение: той е извършен по време на китайското домакинство на среща на върха на лидерите на БРИКС. През същата година Китай гласува за пет резолюции на Съвета за сигурност на ООН, с които се налагат тежки санкции на Северна Корея и се затягат изискванията за наблюдение. Опасенията на Китай от потенциална ескалация на конфликта между Северна Корея и САЩ дори довеждат до поканата към председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Джоузеф Дънфорд да посети Китай за разговори относно севернокорейската ядрена програма и регионалната сигурност.

Скоро след това, когато изглежда, че е възможно сближаване между САЩ и Северна Корея, Китай променя курса. В началото на 2018 г., след като американският президент Доналд Тръмп и Ким започват да обсъждат възможна среща на върха, Китай се опасява, че ще бъде изключен от разговорите за управлението на напрежението на Корейския полуостров. В навечерието на срещата на Ким с Тръмп, която в крайна сметка се провежда в Сингапур през юни 2018 г., севернокорейският лидер иска да се консултира със Си за опита му в отношенията с американския президент. Пекин бързо отправя покана към Ким да посети Китай. Ким посещава страната през март, а след това отново през май и юни същата година. След като Си отвръща на жеста и посещава Северна Корея през лятото на 2019 г., граничната търговия процъфтява, а двустранните отношения се възстановяват.

Но когато пандемията от COVID-19 избухва в началото на 2020 г., Северна Корея затваря границата си и спира всички пътнически и товарни железопътни услуги и полети до Китай. Внезапното прекъсване на основните канали за връзка и контакти оставя китайско-севернокорейските отношения в тежко състояние, тъй като търговията спира, а икономическите връзки до голяма степен са прекъснати. Междувременно Северна Корея се сближава с Русия, което отново кара Китай да се тревожи, че може да остане извън сметката.

Лостове за влияние от Русия

Днес Китай остава икономически незаменим за Северна Корея. Китай е източник на над 70% от общата външна търговия на Северна Корея, приблизително 60% от храните ѝ и 75% от потребителските стоки. Китай ежегодно доставя на Северна Корея приблизително 520 000 тона петрол и между 500 000 и 800 000 тона зърно и торове, всички в рамките на изключенията от санкциите на ООН. Това е фундаментално споразумение за поддържане на прехраната на севернокорейското население и за стабилизиране на североизточната граница на Китай.

През последните няколко години обаче Русия драстично увеличи подкрепата си за Северна Корея. След подписването на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Северна Корея и Русия през юни 2024 г. Москва предоставя на Пхенян гаранции за сигурност, военни технологии, енергийни доставки, пазари за износ на работна ръка и подкрепа за заобикаляне на санкциите. Северна Корея, от своя страна, изпраща боеприпаси и военнослужещи, които да воюват на страната на Русия във войната ѝ в Украйна.

По-близките отношения между Русия и Северна Корея облекчават част от задължението на Китай да предоставя икономическа помощ и гаранции за сигурност на североизточния си съсед. Но те също така дават на Северна Корея по-голяма възможност за договаряне и променят отношенията ѝ с Китай. Преди Китай е бил единственият доставчик на подкрепа за Северна Корея; сега той е просто най-големият сред няколко стълба на подкрепа. Външната стратегия на Северна Корея се е променила от модел, при който страната разчита на Китай, за да балансира натиска от страна на САЩ, към тристранна схема, в която използва Китай за стабилизиране на икономиката си, Русия за укрепване на сигурността си, а американския натиск - за оправдаване на ядрената си програма. Като едновременно укрепва отношенията си с Китай и Русия, докато поддържа ядрено възпиране срещу САЩ, Северна Корея ясно показва желанието си да възпроизведе модела от времето на Студената война, при който лавира между Китай и Съветския съюз, за да извлече максимални ползи.

За Пекин най-големият риск от задълбочаването на сътрудничеството между Северна Корея и Русия е, че то предоставя отличен повод на Япония, Южна Корея и САЩ да ускорят интеграцията помежду си. Ако Северна Корея и Русия продължат да си сътрудничат тясно в областта на ядрените оръжия, Япония и Южна Корея ще използват севернокорейската заплаха, за да оправдаят укрепването на съюзите си със САЩ. Те могат да настояват за по-широк обмен на разузнавателна информация, съвместни военни учения и интеграция на въоръженията. В крайна сметка това ще създаде институционализиран военен съюз за възпиране, насочен не само срещу Северна Корея, но и срещу Китай, което ще окаже натиск върху Пекин от множество посоки и ще изостри военното напрежение около потенциални огнища на конфликт, като Тайванския проток.

Освен това съперничеството между Китай и САЩ като велики сили увеличава вероятността търканията с Пхенян да ескалират до пряка конфронтация между САЩ и Китай. Корейският полуостров е неразделна част от Индо-Тихоокеанската стратегия на Вашингтон, системата му от съюзи и усилията му за регионално възпиране. Приоритетът на Китай е да избегне ненужен военен конфликт със САЩ, но продължаващите ядрени и ракетни провокации на Северна Корея, задълбочаващото се военно сътрудничество с Русия и нарастващата ѝ непредсказуемост крият риск да въвлекат Китай в криза. Желанието на Пекин да избегне нестабилност на Корейския полуостров отразява стремежа му да стабилизира отношенията със САЩ и да избегне потенциална ескалация, която би могла да доведе до пряк конфликт.

Откровено казано

Китай вече не може да разчита на историческите чувства, личните приятелства между лидерите и импровизираната дипломатическа координация, за да запази влиянието си върху все по-непредсказуемата, уверена и настъпателна Северна Корея. Вместо това Пекин се нуждае от начин за управление на отношенията си с Пхенян, който да бъде по-стабилен, да се основава на постоянни и нормални взаимодействия и да позволява на Китай да поставя изпълними условия за помощта, която предоставя. С други думи, Китай се нуждае от институционално ориентиран подход, който поставя по-голям акцент върху официалните механизми за сътрудничество и каналите за комуникация.

Китай се съсредоточава върху създаването на повече спешни линии за връзка между лидерите, разширяване на редовните дипломатически консултации и консултациите по сигурността и подобряване на официалните механизми за уведомяване при гранични инциденти и ракетни изпитания. Подобни усилия вече са започнали. През последните четири месеца китайският външен министър и ръководителят на най-висшия политически консултативен орган на страната се срещнаха с Ким в Пхенян, а премиерът на Северна Корея посети Китай и се срещна със Си. Пекин също така се надява да включи Северна Корея в многостранни формати като Инициативата за по-голям Туман, междуправителствена рамка за икономическо сътрудничество в Североизточна Азия, и Шанхайската организация за сътрудничество, както и да развие регионални механизми за диалог под китайско ръководство, в които Северна Корея да участва.

Китай все още не приветства ядрена Северна Корея и не смята, че ядреният ѝ статут трябва да бъде без последствия. Пекин обаче все повече осъзнава, че незабавното ядрено разоръжаване или ясно определена поетапна пътна карта към него не са реалистични. Ядрена Северна Корея далеч не е идеалният вариант, но оказването на натиск върху непредсказуемия Пхенян по начин, който може да доведе до открит конфликт, е много по-лоша опция. Предотвратяването на кризи и необходимостта от стабилност вече са основните приоритети на Китай на Корейския полуостров.

Пекин може също да използва икономическата зависимост на Северна Корея от Китай, за да настоява Пхенян да предприема конкретни действия за сдържаност, например да се въздържа от провокативни действия, които биха могли да предизвикат разширено военно присъствие на Япония, Южна Корея и САЩ. Икономическата подкрепа не е просто цената, която Китай трябва да плати, за да поддържа стабилността на Северна Корея; тя е и практичен инструмент за влияние върху действията на Пхенян и за предотвратяване на изтласкването на Пекин в периферията на региона. Китай може да обвърже хуманитарната помощ, отварянето на граничната търговия, енергийните доставки и изграждането на инфраструктура с готовността на Северна Корея да ограничава военните си заплахи. Само ако обвърже постепенното разширяване на сътрудничеството с конкретни доказателства, че Северна Корея действително намалява рисковете от конфликт, Китай може да превърне икономическите си предимства в реално регионално влияние.

Срещата на високо равнище в Пхенян през юни беше първата стъпка към реализирането на тази стратегия. Отношенията между Китай и Северна Корея ще трябва да следват нова логика: ако Северна Корея иска по-широко сътрудничество с Пекин, тя трябва да изпълнява китайските изисквания по отношение на стабилността по границата, комуникацията при кризи и военната сдържаност. В замяна Китай е готов да предостави по-голяма икономическа подкрепа, да разшири търговията и инвестициите, да подпомогне развитието на инфраструктурата и да предложи международна политическа подкрепа. Това е така най-вече защото Пекин иска да види стабилна и икономически жизнеспособна Северна Корея, която нито представлява заплаха за сигурността на Китай, нито се превръща в пешка в съперничеството между великите сили.

При променена Северна Корея емоционалните връзки между някогашните съюзници вече не могат да гарантират регионалната стабилност. Пекин разчита на възможността повече връзки и по-ясни граници да превърнат влиянието му върху Пхенян в ефективни инструменти за управление на кризите".