Фашизмът на края на времената – апокалипсисът е неизбежен, ще оцелее само избран елит в собствен Ноев ковчег

В новата си книга Наоми Клайн и Астра Тейлър описват "фашизма на края на времената" - идеология, която разглежда колапса на цивилизацията като неизбежен и залага на оцеляването единствено на избрана върхушка.

В книгата The Nerd Reich Жил Дюран изследва милиардерите от Силициевата долина, които впрягат богатството и технологиите си в авторитарни проекти.

И двете книги засягат темата за "технофашизма": как изкуственият интелект, алгоритмите и дигиталните платформите трансформират и разпространяват фашистки идеологии.

"Часът на истината настъпи за Запада" - гласи скорошна обява за работа на Palantir. Тази компания от Силициевата долина все по-често предоставя услуги за "разузнаване" и анализ на данни на разузнавателни служби, полицейски управления и военни структури, както и на големи корпорации и организации с нестопанска цел. "Във фабриките, в операционните зали и на бойното поле - гласи обявата - ние градим, за да създаваме технологии за господство".

Как да си обясним това сливане между авангардни технологии и открито заявено насилие - тази комбинация от "рационален" изкуствен интелект и един примитивен светоглед, който сякаш възражда реториката за "кръв и почва", за приятели и врагове, за "нас" и "тях"? Това пита в статия за изданието The Conversation Люк Мън, изследовател в Университета на Куинсланд.

В коментарите, телевизионните дебати и политическите анализи постепенно се наложи една дума: фашизъм. Терминът "фашизъм" е силно провокативен, но същевременно изглежда сякаш принадлежи на друга епоха. Той извиква в съзнанието образи на тълпи от привърженици с ботуши, които маршируват по паважа, скандират едни и същи лозунги и отдават един и същ поздрав под знамена с черни надписи и кървавочервени цветове.

Обикновено обаче свързваме тези образи с политическите режими в Европа между двете световни войни преди цял век: прашасали останки от една отминала епоха, в която "злото" е било идентифицирано и след това унищожено.

Какво тогава представлява фашизмът днес? И как той може да помогне да разберем съвременните технологични, социални и политически процеси? Две нови книги се опитват да поставят диагноза: End Times Fascism: And the Fight for the Living World ("Фашизмът на края на времената") на есеистката Наоми Клайн и режисьорката Астра Тейлър, както и The Nerd Reich: Silicon Valley Fascism and the War on Democracy ("Фашизмът в Силициевата долина и войната срещу демокрацията") на журналиста Жил Дюран.

"Фашизмът на края на времената"

Според Клайн и Тейлър това, на което сме свидетели днес, не е повторение на миналото, а еволюция. Фашистките идеологии са се слели с един по-широк апокалиптичен светоглед.

"Фашизмът на края на времената е фашизъм, вкоренен в убеждението, че нещо монументално е към своя край, и той отговаря на тази смущаваща истина с безскрупулна жестокост", пишат те.

Според тази визия сривът на нашите икономически, институционални и екологични системи се приема за неизбежен. Икономическото неравенство главоломно нараства: жилищата стават недостъпни, а разходите за живот - непосилни. Екосистемите се рушат, а човечеството достига границите на възможностите на планетата. И това са само част от множеството наслагващи се кризи.

Апокалиптичният светоглед, вкоренен в религиозния фундаментализъм, обаче поддържа тезата, че кризата не трябва да бъде разрешена, а ускорена. Дисфункцията и хаосът са необходими за настъпването на един по-славен свят: те са родилните мъки, предхождащи велико възраждане. Апокалиптичната религия и политическият фашизъм се срещат в тази точка: настоящият свят е покварен и не подлежи на спасение; той трябва да бъде превърнат в пепел и след това изграден наново - освен ако човек просто не избяга от него, за да достигне до по-висш рай.

За привържениците на този светоглед краят на времената вече е настъпил. Само чрез приемането на този ускорен преход - сценарий, при който победителят взема всичко - избраните елити могат да оцелеят или дори да процъфтяват. Клайн и Тейлър изследват тази обща нишка в трите основни части на своята книга.

"Месиански мечти"

Първата глава "Месиански мечти" проследява зараждането и възхода на ционистката мечта, стигайки до настоящото ѝ проявление като проект за геноцидно преосноваване в Газа - където "славният следващ етап" на едно общество се гради върху пепелта на друго. Авторите обясняват, че това начинание не е просто въпрос на "справедливо възмездие" или "национална сигурност", а преследва конкретна космологична цел: да ни приближи значително към "края на времената", предречен в пророчествата.

"Бягство в облака"

Втората част "Бягство в облака" анализира пламенната вяра на технологичните гиганти в изкуствения свръхинтелект и утопията (или антиутопията) - реалност с две остриета - която той би могъл да създаде. От тази гледна точка реториката за екзистенциалния риск, породен от "Сингулярността" - момента, в който изкуственият интелект придобива съзнание, а границите между хора и машини се заличават - обслужва най-вече интересите на онези, които я разпространяват, като насочва инвестициите и вниманието към технологичното развитие. Така тя затвърждава властта на онези, които вече я притежават.

Тези предупреждения за екзистенциалния риск не са нови, но напоследък заемат централно място в медиите на фона на предупреждения от най-различни страни - от Върховния комисар на ООН за правата на човека и бивши служители от сектора до самия "кръстник на изкуствения интелект".

"Нация от апокалиптици"

Последната част разглежда стремежа Съединените щати да бъдат превърнати в укрепен бункер срещу бъдещи заплахи, включително като се изгонят чужденците, обвинявани, че рушат чистотата на нацията. В този сценарий елитите планират да оцелеят след апокалипсиса, като създадат собствена технологична инфраструктура: етнодържави, финансови мрежи и дори собствени бункери - в буквалния смисъл на думата. Според Клайн и Тейлър борбата с "фашизма на края на времената" изисква първо да се постави под въпрос неговият основен постулат: идеята, че светът е обречен - подобно на потъващ кораб, който не може да бъде спасен. Те призовават "да бъдем тук" и "да останем на място", вместо да си тръгнем. Авторите ни насърчават да приемем увредената ни реалност и да се заемем с бавната и хаотична работа по нейното подобряване, вместо да я предадем - заедно с демокрацията - в ръцете на авторитарен ред, следващ политиката на "опожарената земя".

Зохран Мамдани - прогресивният кмет на Ню Йорк, който проведе забележителна кампания на терен, възхвалявайки кулинарното разнообразие, фестивалите и общностите на града - е посочен като защитник на този начин на мислене, вкоренен в "тук и сега".

"Фашизмът на края на времената" е провокативна и завладяваща книга, която умело съчетава различни журналистически подходи, за да изгради цялостен анализ на съвременния политически пейзаж. Авторите заслужават специални адмирации за това, че внимателно разграничават изопачените версии на юдео-християнството, използвани от фашистки идеолози - смесица от свещена война и културна война, водени от "Избраните" - от общоприетите тълкувания на християнското учение.

Както обяснява книгата, именно вековните християнски призиви за обич към ближния - включително към мигранта - отчасти мотивираха антифашистката мобилизация срещу депортациите, извършвани от ICE (Службата за имиграционен и митнически контрол) в Минесота. Църкви и религиозни организации се присъединиха към протестите, раздаваха храна и оказваха помощ. За разлика от тях, крайнодесните фундаменталисти избирателно подбират удобни пасажи от Библията, като същевременно пренебрегват основните ѝ повели: "да постъпваш справедливо, да обичаш милосърдието и смирено да ходиш с твоя Бог" (Матей 6:8) - като например призива да приемеш чужденеца, вместо да го прогонваш с етикета "Другият".

Макар този труд да въплъщава най-доброто от масовата журналистика, той разкрива и нейните ограничения. Клайн и Тейлър се фокусират върху конкретни хора, места и събития, вместо да се опитат да направят по-системен анализ на идеологиите, стоящи в основата им. В резултат на това "фашизмът на края на времената" изглежда неразривно свързан с действията на влиятелни и егоцентрични фигури - от политици до технологични магнати.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп служи като повтарящ се мотив, присъстващ постоянно в цялата книга.

Така че, когато в края на книгата Клайн и Тейлър твърдят, че "фашизмът на края на времената" не се свежда единствено до Тръмп и ще продължи да съществува и след като тези фигури си отидат, това твърдение влиза в противоречие със самия повествователен фокус на книгата. Ако извадим влиятелните елити от уравнението, става трудно да си представим този "фашизъм на края на времената". Как изглежда той, когато напусне заглавията на медиите, излезе извън кръга на елитите и се впише в ежедневието?

"Nerd Reich"

В "Nerd Reich", дългогодишният журналист от Сан Франциско Жил Дюран насочва поглед към Силициевата долина. Той изследва как "най-богатите хора в света изграждат нов политически ред". Неговият основен анатагонист е Питър Тийл (който се появява и във "Фашизмът на края на времената") милиардер и съосновател на PayPal и Palantir - "човек, който слива бизнеса, политиката и религията в ужасяваща концентрация на власт".

За Дюран и много други, Тийл е централната фигура на нова форма на фашизъм, насърчавана от Силициевата долина - независимо дали чрез финансови дарения или идеологически чрез неговите книги и публичните му речи. Простирайки се далеч отвъд технологичния сектор, Тийл поставя политически "диагнози" и предлага визия за бъдещето, която резонира дълбоко в коридорите на властта.

Откъде идват тези идеи? Дюран вярва, че произходът им се крие в книгата "Суверенният индивид". Публикувана през 1997 г., тази футуристична работа се фокусира върху прехода към информационната ера; нейни автори са Уилям Рийс-Мог (бивш главен редактор на британския вестник The Times) и финансовият консултант Джеймс Дейл Дейвидсън.

Интересното е, че Дюран не предоставя задълбочен анализ на самата книга, въпреки че я счита за основополагащ текст. Вместо това той избира да подчертае няколко ключови аргумента и да проследи как произведението е било прието от обществеността.

Кръгът от "богати фашисти", описан от Дюран, обхваща както технологични предприемачи, така и политически фигури. Той включва известни имена като Илън Мъск, вицепрезидентът Джей Ди Ванс и Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI. Сред тях обаче има и по-малко известни фигури - като например предприемача в областта на криптовалутите Баладжи Сринивасан, който се застъпва за "окончателното отделяне" на Силициевата долина от Съединените щати, или рисковия капиталист Марк Андреесен, който се застъпва за ускоряването на "технокапитала", като същевременно говори с пренебрежение за демокрацията.

Всеки от тях, по свой собствен начин, използва богатството, натрупано във финансите и технологиите, за да си осигури политическо и обществено влияние и да наложи собствената си визия за обществото и държавата.

Какво точно е фашисткото в тези хора и техните идеи?

Според Дюран, технофашизмът "съчетава мощни технологии" - като изкуствен интелект, криптовалута и социални медии - "в услуга на авторитарни цели", които облагодетелстват "малка, тясно свързана група олигарси". Тези фигури се стремят да приватизират общественото благо и да "елиминират демокрацията", пише той.

Книгата обаче не предлага по-задълбочен или систематичен анализ на технофашизма. Какви са неговите фундаментални ценности? Как, конкретно, тези технологии служат на авторитарни цели? И какви биха могли да бъдат последствията, ако се погледне отвъд борбите за власт в американския "балон"?

Пасажът, който се доближава най-много до отговора, се ограничава само до два кратки параграфа на страница 240. От тях научаваме, че технофашизмът "адаптира тази идеология към ерата на изкуствения интелект", като контролира "реалността чрез алгоритми" и използва "следващото поколение дронове убийци". Всичко това се подхранва от система за рисков капитал, която, след като е "изчерпала запасите си от "еднорози", сега е принудена да ловува Антихристи, за да утоли ненаситната си жажда за ускорение".

Силните и слабите страни на The Nerd Reich произтичат от журналистическия му подход. Опирайки се на десетгодишен опит в журналистиката, Дюран изпълва разказа си с прозрения, събрани от сърцето на Силициевата долина.

Той проследява стъпка по стъпка събитията около изборите за градски съвет на Сан Франциско, където приток на пари от технологични гиганти цели да измести местната политика от прогресивния към консервативния лагер. Авторът описва тези събития с изключително живописен език - например определя случващото се като "зрелище, от което буквално лъха на фашистки косплей" - което не оставя никакво съмнение за отношението му към тези хора и техните действия.

Този подход обаче има и недостатък: главите се разпокъсват в десетки портрети и анекдоти, фокусирани върху отделни личности, свързани помежду си само с най-тънките нишки.

Читателят е повлечен във вихрушка от имена, дати и места. Гари Тан, изпълнителен директор на инкубатора за стартиращи компании Y Combinator. Сам Банкман-Фрийд и неговата борса за криптовалути FTX, основана върху измама. Мишел Стивънс и нейната организация, Acts 17, която е домакин на събития, предназначени да преодолеят пропастта между технологиите и християнството. Брайън Джонсън, убеден, че може да живее вечно благодарение на продукти като специално създадения за него еликсир - своеобразен "прах от еднорози". И Къртис Ярвин, политически блогър, чиито антилиберални идеи са намерили своята аудитория във Вашингтон.

Във всеки случай читателят научава по нещо оттук-оттам, без обаче да се оформя истинска, обединяваща нишка. Как точно подробният разказ за живота на Ярвин - включително любовните му връзки и употребата на психоактивни вещества - хвърля светлина върху все по-влиятелните му идеи за превръщането на държавата в стартъп? От читателя зависи да си направи собствени изводи.

Технофашизмът и обикновените граждани

Гледната точка, възприета в тези две книги, би могла да се нарече подход на "значимата фигура": фокусът пада върху влиятелен политик, арогантен основател на технологичен стартъп или рисков инвеститор с огромни ресурси - личности, способни да мобилизират колосални средства, за да превърнат визиите си във фашистка реалност. Подобна галерия от влиятелни антагонисти създава завладяващи сюжети, тъй като става дума за реални хора, които могат да бъдат назовани и подведени под отговорност.

Този силен акцент върху спорни представители на елита обаче оставя без отговор няколко ключови въпроса. Откъде произтичат тези фашистки стремежи? Как са се адаптирали те към реалностите на нашето време? Какви недоволства и желания стоят в основата на тази идеология? И как тези ценности се оформят, представят и разпространяват, така че да привлекат обикновените граждани?

Днес сме заобиколени от платформи, модели и алгоритми, които възхваляват разума и рационалността. Въпреки това в политическата сфера ставаме свидетели на възраждане на мита, нетърпимостта и варварството. Тези две сили не представляват парадокс, а по-скоро целенасочен подход. Технофашизмът използва най-съвременните технологии, за да подсили авторитарните идеали и реакционните ценности, които разделят света въз основа на произход, пол и национални граници.

Но как точно тези две сили се подхранват взаимно? Каква роля играе "технологичният" компонент в технофашизма? Тук откроявам три ключови функции.

Технологиите усилват фашистките идеи, като ги превръщат в практика и осигуряват механизми за разграничаване и господство. Ярък пример от последно време е партньорството на компанията Palantir с Агенцията за имиграционен и митнически контрол на САЩ (ICE) за организиране на депортации въз основа на анализ на данни. По този начин фашистките идеали се трансформират в конкретна система - съставена от платформи, софтуер и сървъри, - която може лесно да бъде наета и въведена в експлоатация.

На второ място, технологиите отчуждават хората. Те създават вакуум в смисъла, който се запълва от мощни митологични наративи, способни да насочат недоволството и да възстановят усещането за световен ред. Мащабни теории като тази за "Голямата подмяна" (която твърди, че имигрантите от небял произход уж изместват бялото население) свеждат сложни кризи до конкретни, ярки образи. Последните протести срещу имигрантите в Австралия служат като тревожен пример за това; те превърнаха плетеница от сложни проблеми - от растящите разходи за живот до опасенията относно климатичните промени - в силен мит, който посочи една-единствена изкупителна жертва: мигранта.

И накрая, технологиите манипулират съзнанието. Те създават среда, която експлоатира човешките желания, като същевременно - с течение на времето - насърчава разпространението на фашистки идеологии. Инфлуенсъри в рамките на т.нар. "маносфера" (онлайн общности на мъже) превръщат мизогинията, несигурността и ксенофобията във вирусно съдържание. Активисти, преминали през процес на радикализация, описват ефект на "засмукване": медиите са изиграли ключова роля, като постепенно са ги тласкали към все по-крайнодесни възгледи. В крайна сметка те са възприели агресивни, дехуманизиращи убеждения, които могат да бъдат определени единствено като фашистки.

Взети заедно, тези две книги хвърлят светлина върху фашистките тенденции, които изглежда все повече проникват в нашата епоха. Това не е проблем, ограничен до други места или времена; той ни засяга тук и сега. Както отбелязва изследовател, посветил три десетилетия на изучаването на авторитарните личности: "Аз изучавам обикновени хора, а не нацисти".

Разбирането на логиката, залегнала в основата на този фашистки феномен, е първата стъпка към борбата с него и противодействието му.

Източник: news.bg