Епидемиолог за потенциалната зараза с чума в Русия: "Възможно е да се е счупила епруветка"

След смъртта на 28-годишната Даря Шипилова, служителка в Иркутския научноизследователски институт по борба с чумата в Сибир и Далечния Изток, от "пневмония с неустановен произход", местните власти обявиха на 8 октомври, че противоепидемичните мерки са приключили. Руските власти определят санитарната обстановка в Иркутската област като спокойна, докато руските медии описват международната реакция към инцидента като "преувеличена".

ДВ разговаря с професор Колин Макензи, специалист по микробиология, вирусология и епидемиология на инфекциозните заболявания в Университетската болница в Дюселдорф, за случая с потенциалното разпространение на белодробна чума в Русия.

ДВ: Какво означава диагнозата „пневмония с неустановен произход" и при какви обстоятелства се поставя тя?

Проф. Макензи: По принцип става въпрос за пневмония. Случва се в някои случаи да не открием причинителите. Затова смятам, че съобщението, гласящо, че човек е починал от пневмония, само по себе си не буди особена тревога. Пневмонията е свързана с определена смъртност, дори сред хора, които преди това са били здрави.

ДВ: Даря Шипилова е била в лабораторията за последен път на 25 септември. Тя е приета в болница на 29 септември със симптоми на белодробна инфекция и е починала на 2 октомври. Прилича ли тази клинична картина на протичането на белодробната чума – например по отношение на инкубационния период?

Това описание наистина би могло да съответства на чумата: сравнително кратък инкубационен период след заразяването – само няколко дни. В зависимост от количеството на патогена, попаднал в организма при вдишване, той може да бъде дори само един ден. С други думи, тези времеви рамки не ни позволяват да изключим чумата като диагноза.

ДВ: Какви изследвания трябва да се извършат при съмнение за чумна инфекция? Достатъчен ли е анализът на биологичния материал от пациента, или са необходими по-обстойни изследвания? Властите твърдят, че не са открити "микроорганизми, свързани с работата” на пациентката.

Могат да се вземат проби от дихателните пътища или от кръвта. И двата вида анализ по принцип позволяват да се установи наличието на бактерията Yersinia pestis, причинител на чумата, както и на други патогени. В крайна сметка съществува вероятност тя да е имала грип или пневмококова пневмония. Пробите от дихателните пътища биха могли да разкрият и наличието на патогените, отговорни за тези заболявания.

ДВ: Руските власти отричат ​​необходимостта от налагане на строги епидемиологични ограничения в региона. В същото време медийни съобщения сочат, че близо 200 души са поставени под карантина. Ако това е така, означава ли, че съществува реален риск от предаване на чума?

Ако е вярно, че действително 200 души са поставени под карантина, то според мен това показва, че руските власти са действали с изключителна предпазливост. Възможно е те да са преценили, че предвид работното място на жената, заболяването наистина би могло да е свързано с чума.

ДВ: Според последните данни, при прегледите на лицата, които са били в контакт с починалата, не са установени здравословни проблеми, свързани с инфекциозно заболяване. Като се има предвид, че жената е починала на 2 октомври, може ли да се каже, че опасността е отминала след толкова време без нови случаи на заразяване?

Ако хората са били под карантина и след определен период не е установено нищо, мисля, че вероятно е точно така. Или поне вероятността да е настъпила инфекция е много малка.

ДВ: Колко време трябва да измине без нови случаи на заразяване, за да се обяви, че опасността е отминала?

Не мога да кажа това със стопроцентова сигурност. Въпреки това белодробната чума има сравнително кратък инкубационен период, така че смятам, че около седмица би била достатъчна.

ДВ: По принцип, доколко е вероятно да се случи подобен опасен инцидент (счупване на епруветка с патоген) в съвременна лаборатория?

Инциденти винаги могат да се случат. Именно затова съществуват строги хигиенни протоколи и планове за действие при извънредни ситуации. Предпазните мерки са разработени така, че при евентуален инцидент засегнатата зона да може да бъде изолирана и ограничена във възможно най-малко пространство. Смятам за напълно възможно там (в Иркутския научноизследователски институт за борба с чумата – бел. ред.) да се е счупил стъклен съд с реагенти.

Източник: www.dw.com