Русия и Украйна ще се бият до пълна капитулация за богатствата на Донбас

Русия има едно основно искане, за да прекрати войната - Украйна да ѝ предаде Донбас. И нищо няма да разубеди Москва, докато не получи Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области под свой контрол, като тя вече дори ги включи в конституцията си. Украйна обаче няма никакво намерение да се отказва от тези територии и е много трудно да се повярва, че нещо друго, извън военен колапс и пълна капитулация ще бъде достатъчно за каквато и да е власт в Киев, за да го направи.

Това, което Москва изтъква като основание за претенциите си, е, че тази земя е населена от хора, които се смятат за руснаци, говорят на руски и са репресирани за това от властите в Киев. Под земята обаче се крие още една много сериозна причина Русия да е толкова непримирима в исканията си. Голямата награда, която ще плати цената на войната в дългосрочен план.

Ресурсите на Донбас

Донбас, или басейнът на река Донец, е един от най-важните исторически индустриални региони в Европа, обхващащ по-голямата част от Донецка и Луганска област, както и прилежащите към тях територии. Икономическото му значение се дължи предимно на обширните залежи на въглища, но регионът разполага също със сол, варовик, доломит, огнеупорна глина, гипс, живак и минерали, съдържащи литий. Заедно със залежите на желязна руда в Кривой Рог и тези на манган край Никопол, тези ресурси са в основата на една от най-големите концентрации на добивна промишленост, металургия, химическо производство и тежко машиностроене в бившия Съветски съюз.

Въглищните находища се простират в индустриалните райони на Донецк, Макеевка, Горловка, Енакиево, Покровск, Чистяково, Ровенки и Антрацит. Басейнът съдържа както енергийни въглища (използвани за производство на електроенергия), така и коксуващи се въглища (преработвани в кокс за производството на стомана). Районът на Покровск придобива особено значение заради висококачествените си коксуващи се въглища, докато по-старите минни райони около Донецк и източната част на Луганска област представляват историческото ядро ​​на въгледобивната индустрия.

В северната част на Донецка област се намират значителни залежи от индустриални минерали, включително каменна сол край Соледар, огнеупорни глини около Часов Яр, както и варовик, гипс и керамични глини в района на Бахмут и Славянск. В миналото край Горловка се е добивал живак, а находището на литий "Шевченковское" в западната част на Донецка област привлича интерес поради потенциалното си значение за производството на батерии. По-широкият индустриален регион в Източна Украйна включва също находища на природен газ в Харковска и Полтавска област, желязна руда в Кривой Рог и манган край Никопол, макар че тези находища се намират извън пределите на самия Донбас.

Ранна индустриализация на Донбас

Индустриалното развитие започва в края на XVIII век, когато Руската империя организира добив на въглища около Лисичанск и основава леярна в Луганск (през 1795 г.) под ръководството на британския инженер Чарлз Гаскойн. Превръщането на региона в значим индустриален център обаче настъпва през втората половина на XIX век, стимулирано от изграждането на железопътни линии, притока на чуждестранни инвестиции и нарастващото търсене на въглища и стомана от страна на империята. Ключова фигура е уелският индустриалец Джон Хюз, който през 1869 г. основава "Компания Нова Русия" (New Russia Company) и изгражда въглищни мини, коксови пещи и металургичен завод на мястото, превърнало се в Юзовка (името идва от името на Хюз) - селище, по-късно преименувано на Донецк. Първото успешно производство на чугун започва през 1872 г., а селището бързо се разраства в индустриален град. Впоследствие британски, белгийски, френски и германски капитали финансират мини, стоманодобивни предприятия и железопътна инфраструктура в целия регион.

Белгийските инвеститори изиграват особено важна роля в развитието на металургията в районите на Енакиево, Алчевск и Мариупол, докато индустриалецът Алексий Алчевски допринася за създаването на металургичния комплекс в Алчевск през 90-те години на XIX век. Към началото на XX век Донбас се превръща в един от основните региони за добив на въглища и производство на стомана в Руската империя, привличайки значителна индустриална работна сила и развивайки тесни икономически връзки със залежите на желязна руда в Кривой Рог и пристанищата на Азовско море.

Съветска индустриализация на Донбас

След Болшевишката революция и Гражданската война съветските власти национализират мините и заводите в региона. През 20-те години на XX век производството е възстановено, а от 1928 г., в рамките на сталинските петилетки, започва мащабно индустриално разрастване. Съществуващите мини и металургични заводи са модернизирани, изградени са нови предприятия, а Донбас се превръща в основен доставчик на въглища, стомана, машини и промишлени химикали за съветската икономика.

Сред най-значимите проекти са изграждането на "Азовстал" в Мариупол, където през 1933 г. влиза в експлоатация първата доменна пещ, както и Новокраматорският машиностроителен завод, основан през 1934 г. за производство на тежки индустриални машини. Добивът на въглища нараства бързо, а развитието на по-широкия индустриален регион около река Днепър укрепва връзките между въглищата от Донбас, желязната руда от Кривой Рог и украинското стоманопроизводство. Стахановското движение, възникнало през 1935 г. около името на прочутия миньор Алексей Стаханов, се превръща в един от символите на съветската индустриализация. Втората световна война опустошава индустриалната инфраструктура на региона, но съветското възстановяване възвръща и разширява производствения му капацитет след 1943 г. През следващите десетилетия новите мини, металургични заводи, коксохимически предприятия и машиностроителни заводи превръщат Донбас в един от най-силно индустриализираните региони на Съветския съюз. Към 80-те години на XX век обаче остарелите съоръжения, високите разходи за добив и зависимостта от държавна подкрепа създават структурни слабости, които стават все по-очевидни след придобиването на независимост от Украйна през 1991 г.

Основни въгледобивни комплекси

Въгледобивната промишленост в Донбас се развива около обширни минни райони, а не около отделни, изолирани мини, като особено значими концентрации се наблюдават около Донецк, Макеевка, Горловка, Покровск, Ровенки, Антрацит и Должанск. Мина "Засядко" в Донецк, въведена в експлоатация през 1958 г., се превръща в едно от водещите предприятия за дълбочинен добив на въглища в региона, докато мина "Скочински", открита през 1975 г., бележи разрастването на технологично сложния подземен добив. Мина "Комсомолец Донбасу", открита през 1980 г. близо до Кировское, става важен производител на енергийни въглища, а минните предприятия в източната част на Луганска област осигуряват гориво за електроцентрали и промишлени потребители.

Мина "Покровское" в западната част на Донецка област, въведена в експлоатация през 1990 г., придобива особено значение, тъй като добива коксуващи се въглища, използвани за производството на кокс за украинската стоманодобивна промишленост. Свързан с компанията "Метинвест", този комплекс е един от най-важните вътрешни източници на коксуващи се въглища в страната, снабдявайки металургични предприятия далеч извън пределите на Донбас. Настъплението на руските сили към Покровск през 2024-2025 г. налага спиране на минните дейности, което прекъсва критично звено във веригата за доставки за останалата част от украинската стоманодобивна индустрия.

Основни комплекси за производство на стомана и желязо

Металургичната промишленост в Донбас се развива въз основа на съчетанието от местни коксуващи се въглища и желязна руда, доставяна предимно от Кривой Рог. Основните центрове се оформят в Донецк, Енакиево, Алчевск, Макиевка и Мариупол, където големи промишлени предприятия произвеждат чугун, стомана, валцувани изделия, железопътни материали и дебела ламарина - както за вътрешно потребление, така и за износ.

Донецки металургичен завод. Основано от Джон Хюз през 1869 г., предприятието се превръща в индустриалната основа на съвременен Донецк и в един от първите големи стоманодобивни комплекси в региона. През съветския период то значително се разраства и остава важно металургично предприятие и след придобиването на независимост от Украйна, преди през 2014 г. да попадне извън контрола на Киев.

Енакиевски металургичен завод. Създаден през 90-те години на XIX век със значителни белгийски инвестиции и свързан с индустриалеца Фьодор Енакиев, заводът се превръща във важен производител на чугун, стомана и валцувани изделия. Той се разраства при съветското управление, впоследствие става част от "Метинвест", а през 2014 г. попада под контрола на подкрепяни от Русия сепаратисти.

Алчевски металургичен комбинат. Основано по време на индустриалния подем през 90-те години на XIX век по инициатива, свързана с Алексий Алчевски, предприятието се развива в един от основните металургични центрове в Луганска област. След съветското разрастване и модернизацията в периода след придобиването на независимост, комбинатът става част от "Индустриален съюз на Донбас", преди да излезе извън контрола на украинското правителство през 2014 г.

"Азовстал", Мариупол. Строителството започва през 1930 г., а първата доменна пещ влиза в експлоатация през 1933 г. Заводът се превръща в едно от най-големите металургични предприятия в Украйна, произвеждащо стомана, дебелолистова стомана и други промишлени продукти, като в крайна сметка става част от "Метинвест". По време на руската обсада на Мариупол през 2022 г. "Азовстал" се превръща в последната голяма отбранителна позиция на украинските сили в града; тя пада през май след продължителни боеве, които оставят комплекса тежко разрушен.

Металургичен комбинат "Илич", Мариупол. Водещ началото си от металургични предприятия, създадени през 90-те години на XIX век с чуждестранни инвестиции, заводът се развива в още един значим производител на чугун, стомана и валцувани изделия. Той става част от "Метинвест" и заедно с "Азовстал" представлява значителна част от довоенния капацитет на Украйна за производство на стомана. Руските сили превземат комплекса по време на обсадата на Мариупол през 2022 г., като голяма част от инфраструктурата му остава сериозно повредена.

Макеевски металургичен завод. Възникнал по време на индустриалния подем в края на XIX век, заводът се превръща във важен елемент от индустриалния комплекс Донецк-Макеевка, съчетавайки производството на стомана с близките въглищни мини и коксохимически мощности. Този по-широк индустриален район излиза извън контрола на украинското правителство през 2014 г.

Други полезни изкопаеми и промишлени комплекси

Комплексът за добив на сол "Артемсол" в Соледар възниква през 80-те години на XIX век и се превръща в един от най-големите производители на каменна сол в Европа, снабдявайки както вътрешния, така и международните пазари. Обширните му подземни съоръжения се превръщат във важен индустриален обект, но производствената дейност е прекъсната от руското нахлуване през 2022 г., а през януари 2023 г. руските сили превземат Соледар.

Никитовският живачен комплекс край Горловка, развил се на базата на минни дейности от XIX век, се превръща във важен съветски производител на живак, докато химическите предприятия в Горловка произвеждат торове и други промишлени продукти. Авдеевският коксохимически завод, въведен в експлоатация през 1963 г., става един от основните производители на металургичен кокс в Украйна, преди да бъде сериозно разрушен по време на боевете, завършили с превземането на Авдеевка от Русия през февруари 2024 г.

Районът на Часов Яр се утвърждава като важен производител на огнеупорни глини, използвани в стоманодобива и други високотемпературни производства, а в Славянск се развива керамична и химическа промишленост, базирана на местни находища на полезни изкопаеми. Краматорск се обособява като значим център на тежкото машиностроене - най-вече благодарение на Новокраматорския машиностроителен завод, основан през 1934 г., който произвежда оборудване за мини, металургични заводи и други промишлени обекти в целия Съветски съюз, а по-късно и в независима Украйна.

В по-ново време находища на литий, като например "Шевченковское" в западната част на Донецка област, привличат внимание поради потенциалното си значение за производството на батерии и други технологии, макар че все още не са прераснали в мащабен търговски добив на литий.

Фронтовата линия и големите битки за индустриалните центрове

Конфликтът, започнал през 2014 г., разделя индустриалния Донбас, като оставя Донецк, Луганск, Горловка, Енакиево, Алчевск и множество райони за добив на въглища под контрола на подкрепяни от Русия сепаратисти, докато Украйна запазва контрола над Мариупол, Авдеевка, Бахмут, Покровск, Краматорск и Славянск. Това разделение нарушава функционирането на индустриалната мрежа, свързваща въглищните мини, коксохимическите и металургичните заводи, както и транспортната инфраструктура. Пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г. доведе до поредица от мащабни битки за индустриалните центрове в региона. Обсадата на Мариупол приключи през май 2022 г. с превземането на "Азовстал" и металургичния комбинат "Илич", а руското настъпление през лятото осигури контрол над Северодонецк и Лисичанск, поставяйки почти цялата Луганска област под руски контрол. Превземането на Соледар през януари 2023 г. доведе до преминаването на района за добив на сол "Артемсол" под руски контрол, последвано от превземането на Бахмут през май, след месеци на разрушителни боеве.

Битката за Авдеевка приключи през февруари 2024 г. с изтеглянето на украинските сили и превземането на града - заедно със силно повредения му коксохимически завод - от Русия. Руското настъпление към Покровск през 2024-2025 г. застраши най-важния украински комплекс за добив на коксуващи се въглища, което наложи спиране на дейността му. Впоследствие бойните действия се съсредоточиха все повече върху подстъпите към Доброполе, Константиновка и останалата част от индустриалния пояс под украински контрол около Славянск, Краматорск и Дружковка.

Към октомври 2026 г. основната военна цел на Русия в Донецка област остава превземането на градско-индустриалната агломерация Славянск-Краматорск, като руските сили действат по няколко направления - от изток, юг и югозапад. Тези градове представляват последната значима украинска отбранителна и индустриална система в областта.

Какво завладя Русия

Към октомври 2026 г. Русия контролира приблизително 99,6% от Луганска област и 80,1% от Донецка област, според изчисления, базирани на картографските данни на DeepState от 19 октомври 2026 година. Това включва по-голямата част от историческите въглищни находища в Донбас, основните металургични центрове Донецк, Енакиево, Алчевск и Мариупол, находищата на сол в Соледар, района за добив на живак в Горловка, както и значителна индустриална инфраструктура в целия регион. Русия също така завзе големи индустриални центрове, които оставаха под украински контрол след 2014 г. - включително Мариупол, Северодонецк, Лисичанск, Бахмут и Авдеевка, - а настъплението ѝ в западната част на Донецка област доведе до окупирането на допълнителни въглищни находища и залежи на полезни изкопаеми. Находището на литий "Шевченковское" също попадна под руски контрол през 2025 г.

Въпреки това, икономическата стойност на тези териториални придобивки в момента е значително по-ниска, отколкото би могло да се предположи въз основа на техния исторически индустриален капацитет. "Азовстал" и металургичният комбинат "Илич" бяха напълно разрушени по време на обсадата на Мариупол, коксохимическият завод в Авдеевка претърпя сериозни щети, а множество въглищни мини бяха наводнени, работата им бе прекъсната, а инфраструктурата - сериозно увредена. Русия контролира голяма част от минералните богатства и историческите индустриални територии на Донбас, но не и функциониращата промишлена система, която е съществувала преди войната.

Какво още би могла да завладее Русия

Останалата под украински контрол територия на Донецка област е съсредоточена предимно около Славянск, Краматорск, Дружковка и части от северозападните промишлени и минни райони. Тези зони включват предприятия за тежко машиностроене, находища на огнеупорни глини, керамични производства, оставащи въглищни ресурси, железопътна инфраструктура и земеделски земи, макар че индустриалният им профил се различава от този на центровете за въгледобив и първично производство на стомана, които вече са окупирани от Русия.

Краматорск е от особено значение поради своята тежка промишленост, включително Новокраматорския машиностроителен завод, който в миналото е доставял оборудване за металургични и минни предприятия в целия Съветски съюз. Славянск и околните райони разполагат с находища на индустриални глини, керамични производства и транспортна инфраструктура, докато в районите на Дружковка и Доброполе се намират допълнителни промишлени предприятия и въглищни находища.

Териториалните амбиции на Русия надхвърлят останалата под украински контрол част от Донбас. Москва официално претендира за цялата територия на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, въпреки че не контролира всички тях. Към 19 октомври 2026 г. руските сили окупират приблизително 75,5% от Запорожка област и 72,3% от Херсонска област, като значителни територии остават под украински контрол - включително областните центрове Запорожие и Херсон.

Промишленото значение на Запорожка област е значително, най-вече заради металургичните ѝ предприятия (включително "Запорожстал") и връзките ѝ с по-широкия индустриален регион около река Днепър. Останалите територии, към които Москва има претенции, също включват земеделски земи, транспортна инфраструктура, енергийни съоръжения и различни находища на полезни изкопаеми.

Индустриална война

Донбас се превръща в един от основните индустриални региони в Европа вследствие на съчетаното въздействие на руската имперска политика, британските и белгийските инвестиции, съветската индустриализация и последващото икономическо развитие на Украйна. Въглищните му басейни поддържат обширна мрежа от стоманодобивни заводи, коксохимически предприятия, химически заводи и предприятия за тежко машиностроене, а връзките с находищата на желязна руда и манган в Югоизточна Украйна създават интегрирана индустриална система с огромно икономическо значение.

В момента Русия контролира по-голямата част от историческите въглищни басейни и металургични центрове в региона, включително огромните индустриални комплекси в Мариупол, макар че много от тях са унищожени или сериозно повредени по време на войната. Останалата територия, намираща се под украински контрол, обхваща важни машиностроителни обекти, находища на индустриални минерални суровини и транспортна инфраструктура - ​​най-вече в района на Славянск и Краматорск.

Следователно борбата за останалата част от Донбас е едновременно териториална и индустриална, но обявените от Русия цели надхвърлят въпроса за минералните богатства и обхващат целите административни територии, които тя твърди, че е анексирала.

Източник: news.bg