През септември руски съд осъди мъж на средна възраст в Ярославъл на 14 години в наказателна колония - присъда, която обикновено се налага на най-жестоките убийци в страната. А какво е престъплението му? Снимал надгробни паметници на руски военнослужещи, загинали в Украйна, пише "Политико".
Докато Кремъл упорито отказва да разкрива данни за броя на жертвите на бойното поле, независими журналисти и активисти използват фотографията, за да документират действителния брой на загиналите във войната. Така те разкриват загуби, които значително надхвърлят официално признатите от Москва.
"Непрекъснато увеличаващият се брой на гробовете - това със сигурност е гледка, която силно тревожи властите, защото им напомня за провала на войната на Путин. Толкова много хора загинаха", заяви Ян К. Берендс от базирания в Германия Център за съвременна история "Лайбниц".
През последните месеци руските власти отправиха предупреждения, че заснемането на военни гробове може да доведе до доживотен затвор, а Федералната служба за сигурност (ФСБ) започна да патрулира по гробищата в страната в търсене на нарушители. От лятото насам в различни части на Русия са арестувани няколко десетки души. Официалното обвинение в тези дела, които се разглеждат при закрити врата, е държавна измяна - по-конкретно сътрудничество с украинските разузнавателни служби.
Руските загуби от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна са огромни. Базата данни "Russia 200" на независимата медия "Медиазона" и руската редакция на Би Би Си, която проследява жертвите във войната, съдържа имената на близо 283 000 загинали военнослужещи, както и подробности за обстоятелствата около смъртта им. "Медиазона" използва информация от открити източници, като публикации в социалните мрежи и съобщения в местни медии, но не разполага с необходимите ресурси и достъп, за да документира всеки загинал на бойното поле.
Други организации оценяват броя на жертвите като значително по-висок. Британското външно министерство и нидерландските разузнавателни служби изчисляват, че руските загуби надхвърлят половин милион души, докато украинският президент Володимир Зеленски заяви през юли, че 700 000 руски военнослужещи са загинали в бойните действия в Украйна.
Дори най-консервативните оценки за руските загуби в Украйна значително надхвърлят броя на съветските жертви в Афганистан - конфликт, продължил почти десетилетие след началото си през 1979 г. И тогава, както и сега, Кремъл се стреми да прикрива истинската цена на войната.
На близките на загиналите в Афганистан е било забранено да изписват върху надгробните паметници мястото, където са загинали техните роднини.
"Не можеше по никакъв начин да се отбележи върху гроба, че човекът е загинал във войната", заяви Джеф Джоунс, професор по история в Университета на Северна Каролина. "Някои роднини дори са били принуждавани да организират погребенията през нощта, за да не привличат внимание", добави той.
По-късно на близките било разрешено да изписват думите "загинал геройски при изпълнение на интернационалния си дълг", но формулировката "загинал в Афганистан" никога не била допускана.
В началото на войната в Украйна Кремъл не беше чак толкова потаен. През септември 2022 г., шест месеца след началото на инвазията, министърът на отбраната Сергей Шойгу заяви, че в конфликта са загинали 5937 руски военнослужещи.
Оттогава официалните изявления за руските жертви са изключително редки. С превръщането на така наречената от Москва "специална военна операция" в продължителен конфликт руските власти засилиха усилията си да прикриват броя на загиналите, като затвориха нови възможности за разследване пред всички, които се опитват да документират военните загуби.
През април 2024 г. говорител на Кремъл напомни на журналистите, че информацията за броя на жертвите представлява "държавна тайна", а оповестяването на данни за загубите е "изключителен прерогатив на Министерството на отбраната".
По-късно същата година руската официална статистическа служба "Росстат" ограничи достъпа до данните си за свръхсмъртността в страната. Тази информация беше публично достъпна още от 90-те години на миналия век в рамките на процесите на либерализация по време на перестройката и политиката на гласност.
Данните на "Росстат" бяха изключително ценен източник за проверка на информацията за военните жертви и за опровергаване на твърденията на правителството, обяснява Дмитрий Трешчанин, редактор в "Медиазона" и съавтор на проекта "Russia 200".
"Можем да преброим всеки загинал поименно, но винаги ще се намери някой от правителството, който да каже: "Това е фалшива информация". Но когато разполагате с официални данни, потвърждаващи нашите изчисления, вече няма какво да направят", заяви Трешчанин.
Москва ограничи и достъпа до информация за съдебните дела, свързани със загинали военнослужещи. В началото на 2025 г. руски журналисти забелязаха безпрецедентно увеличение на броя на съдебните производства за обявяване на военнослужещи за безследно изчезнали или за мъртви. Военните подразделения обикновено се обръщат към съда с искане даден войник да бъде обявен за мъртъв, когато той не се е завърнал от бойното поле в продължение на месеци.
"Броят им нарастваше експоненциално - това беше голяма новина. Започваш с 40 000 дела, след това, само четири месеца по-късно, те вече са 70 000, а два месеца след това - 90 000. Искам да кажа, колко толкова много такива хора може да има?", запита Трешчанин.
През 2025 г. базата данни "Russia 200" регистрира почти 90 000 подобни съдебни дела - над десет пъти повече в сравнение с предходните години на руската инвазия.
"И в един момент просто засекретиха информацията", обобщи Трешчанин, визирайки решението на правителството от края на 2025 г. да ограничи достъпа до тези съдебни производства.
Що се отнася до заснемането на гробищата, Трешчанин и колегите му вече подхождат предпазливо към използването на този метод.
"Снимките на гробове и видеозаписите от погребенията бяха важен източник на информация за нас в самото начало на руската инвазия, когато почти нямаше други достъпни данни", обясни той. Но след като Кремъл разбрал за този метод, използването му станало твърде опасно. "Наши доброволци бяха нападани по гробищата", разказа той.
Причината Кремъл толкова ревностно да пази информацията за военните си загуби е, че така по-лесно може да набира войници за пълномащабното нахлуване в Украйна, заяви руският военен анализатор Ян Матвеев, сътрудник на покойния руски дисидент Алексей Навални.
"Това е начин да бъдат заблуждавани потенциалните новобранци. Ако хората можеха лесно да разберат какъв процент от войниците, постъпили на договорна служба, оцеляват на фронта или колко дълго обикновено издържа един новобранец, би било изключително трудно да бъдат набирани дори 30 000 военнослужещи месечно", изтъкна Матвеев.
По думите му, прикривайки загубите си, Москва може да се опитва да впечатли и "външна аудитория - по-конкретно Доналд Тръмп", за да го убеди, че армията на Путин е на прага на победата във войната.
С всяко ново ограничение, наложено от Кремъл, журналистите са принудени да променят методите си на работа.
"Русия е голяма страна", заяви Трешчанин. "Ако нещо бъде потиснато на едно място, това означава, че на друго, напротив, започва да се развива нещо различно".
Източник: news.bg
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА