Вучич: Българите не чакаха ''Лукойл'' да спре, а ние не правим нищо

Президентът на Сърбия Александър Вучич коментира снощи информацията, че управляващата партия в България подготвя закон, който ще даде възможност да се назначи управител на огромната рафинерия в Бургас, собственост на "Лукойл", предоставяйки му широки правомощия да поеме оперативен контрол над съоръжението, да одобри продажбата му и да го национализира, ако е необходимо.

Това се прави с цел да се продължат доставките на енергия след налагането на новите санкции на САЩ от 21 ноември, предава Tanjung.

''За ''Лукойл'', българите не чакаха спирането и тръгването. Управляващата партия ГЕРБ в България планира да предложи закон, който би позволил на специален управител да осъществи продажбата на рафинерията на ''Лукойл'' в Бургас, най-голямото съоръжение за преработка на петрол в страната. Те имат голяма рафинерия в Бургас, на брега на Черно море. Приключиха веднага, не чакаха властите да дойдат и т.н. Ние не направихме нищо от това. Не назначихме управител“, каза Вучич в ефира на RTS.

Той добави, че сега има и допълнителен казус относно конфискацията на замразените руски активи в Европа.

Вучич коментира тази вечер и призива на гражданското движение "Солидарност“, Сърбия да наложи санкции на Русия и по този начин да реши въпроса със санкциите срещу NIS.

"Не знам дали разбирате колко трудна е позицията на нашата страна. Знаете ли как би се ускорил европейският път на Сърбия, ако признаем Косово и наложим санкции на Русия. Искам само да ви кажа колко трудна е тази справедлива и, бих казал, нормална позиция на Сърбия. И никой не я харесва. Никой не я харесва, защото всеки би искал да бъде марионетка на тази конкретна страна, а ние искаме да бъдем свои“.

Той припомня, че решението на Съвета да не се налагат санкции на Русия е в сила повече от три години, но че не може да гарантира, че това решение няма да се промени скоро, като се има предвид, че се ''ръководим от държавни интереси''.

Румъния и България се борят с времето, за да предотвратят затварянето на важни нефтопреработвателни заводи, преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу руските им собственици по-късно този месец. Това се казва в анализ на Politico.

Решението на Вашингтон да включи в черния списък Лукойл и Роснефт постави в затруднено положение страните от Европейския съюз, където оперират двете най-големи руски петролни компании, а причината- държавите се опитват да предотвратят прекъсване на доставките на гориво, преди санкциите да влязат в сила на 21 ноември.

В петък българските законодатели одобриха нов законопроект, който ще позволи на правителството да назначи управител на огромната рафинерия в Бургас, собственост на "Лукойл", предоставяйки му широки правомощия да поеме оперативен контрол над съоръжението, да одобри продажбата му и да го национализира, ако е необходимо. Междувременно страната проучва възможността да поиска изключение от санкциите.

Румъния е страната, в която е разположена рафинерията "Петротел“ на "Лукойл“, все още не е взела официално решение. Но Букурещ също обмисля да поиска "удължаване на санкциите“, докато изготвя своя отговор, заяви висш държавен служител, запазил анонимност, за да може да говори свободно. Национализацията се разглежда като "последна опция“, добави той.

От своя страна румънският министър на енергетиката Богдан-Груя Иван заяви пред "POLITICO", че Букурещ е "подготвен“ оперативно за всеки сценарий. Планът на правителството ще има за цел да запази "икономическата активност на Румъния, но същевременно да спре финансирането на Руската федерация“, добави той.

Министерството на финансите на САЩ, което трябва да одобри всяка продажба, и Европейската комисия не пожелаха да коментират.

Усилията за осигуряване на нови собственици на рафинериите бяха поставени под по-голямо съмнение, след като швейцарската търговска компания "Gunvor" в четвъртък оттегли офертата си за закупуване на международните активи на "Лукойл, след острата критика на офертата за продажба от страна на американското министерство на финансите.

Новите мерки засягат и други страни от ЕС. Германия спечели шестмесечно изключение за рафинерията си в "Schwedt", собственост на "Роснефт“, която е под държавен контрол от 2022 г. Унгарският премиер Виктор Орбан отпътува в петък за Вашингтон с надеждата да осигури изключение за внос на руски петрол по тръбопровод за страната си и съседна Словакия.

Санкциите идват на фона на разочарование от страна на президентът на САЩ Доналд Тръмп от забавянето на усилията за постигане на примирие в Украйна. През последните месеци и ЕС засили кампанията си за прекратяване на оставащата зависимост на блока от Москва в областта на енергетиката.

Проблеми с прехода

От техническа гледна точка, осигуряването на изключения или назначаването на държавен управител на рафинериите не би трябвало да представлява проблем.

Въпреки това, най-лошият сценарий – при който рафинериите преустановят дейността си, би се отразил по много различен начин на двете страни.

За България, където руската рафинерията осигурява до 80% от нуждите на страната от гориво, това би оставило София без доставки "до края на годината“, обясни старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров.

Междувременно румънската рафинерия доставя около 20% от горивото на страната, заяви Ана Отилиа Нуцу, енергиен анализатор в мозъчния тръст "Експерт форум“. Следователно спирането би довело до "няколко месеца“ леко увеличение на цените, каза тя, тъй като страната се опитва да намери заместващи източници на внос.

Все пак, спирането на работата на завода може да засегне износа за съседна Молдова, добави експертката. И "ако Молдова бъде засегната сериозно, това ще бъде още една... огромна възможност за Русия да се промотира“, каза Нуцу.

В петък молдовското правителство представи собствено предложение за закупуване на активите на Лукойл в страната, включително склад за самолетно гориво, и заяви, че е поискало от Вашингтон отлагане на санкциите.

Михаил Крутихин, съосновател на консултантската компания "РусЕнерджи“ и руски експерт в областта на енергетиката, е съгласен, че съоръженията трябва да могат да "продължат да функционират“ безопасно, стига бъдещият им собственик да запази съществуващия персонал и да наеме допълнителни експерти.