Апокалиптичната прогноза на Русия, че европейските страни ще измръзнат, редовно се проваля

EUvsDisinfo: Топлинна вълна: как Кремъл прокарва наративите си чрез темата за климатичните промени (оригинално заглавие: Sneaky heat: the Kremlin uses climate change to push its favourite FIMI narratives)

Около началото на срещата COP30, навсякъде около нас виждаме последствията от задълбочаващите се климатични промени. В разгара на безпрецедентната гореща вълна в Испания през лятото, пожари унищожиха близо 380 000 хектара гори. Това представлява петата най-голяма площ в историята – и то въпреки десетилетията работа за подобряване на превантивните мерки и налагането на по-тежки наказания на тези, които предизвикват пожари. Португалия също пострада – там пожарите унищожиха 260 000 хектара – пропорционално най-голямата опожарена площ в Европа. В Париж даже се отправят искания към властите да разрешат промяна на градските покриви от цинк, понеже те се превръщат в своеобразни пещи по време на все по-силните горещи вълни.

Още новини от Украйна

По темата за климатичните промени наблюдаваме неравномерност в прокремълските дезинформационни наративи. Коментаторите по официалните държавни медии като RT често дават вид, че са съгласни с науката, а официалните уебсайтове цитират представители на руски институции, които говорят правилните неща. Но ако попаднете в конспиративните вселени на „Правда“ и проруските канали в Telegram, отричането на климатичните промени веднага ще вземе превес. Съобщава се, че част от руския елит възприема изменението на климата не толкова като заплаха, колкото като икономическа възможност.

Климатът като клин

Истината обаче е по-сложна. За разпространителите на кремълска дезинформация климатичните промени всъщност не са заплаха или възможност. Те ги виждат като клин – инструмент, от който проруските медии и коментатори могат да се възползват, за да направят пробойни в обществения дебат в страните, които са взети под прицел. В тези пробойни Кремъл може да влее дезинформационни наративи по свой вкус, например за санкциите, или да се опита да изостри тона и да дестабилизира дебата като инфилтрира поляризиращи мнения. Примерите са многобройни.

Една от тактиките е не да се отричат промените в климата, а да се осъждат усилията на ЕС за преход към възобновяеми енергийни източници. Често коментаторите внушават, че има връзка – кога непряка, кога директна – между санкциите, мерките за зелена енергия и използване на по-малко въглеводороди, невъзможността за внос на руски нефт и газ и упадъка на европейската промишленост. Налице е очевидна цел – в онлайн дебата на дадена страна, промените в климата да се използват като средство за насаждане на скептицизъм спрямо санкциите срещу Русия.

„Зелен догматизъм“ и „индустриално самоубийство“

Като пример ще посочим наратива, че при Урсула фон дер Лайен начело на ЕК, Съюзът страда от „деиндустриализация и упадък“ и „космически високи цени на енергията“. Оттук до твърдението, че източникът на проблема е именно отказът от вноса на руски нефт и газ, има само една крачка. Друго често използвано внушение е, че санкциите срещу Русия са в основата на „разрушителните“ политики на ЕС. Когато в пространството витаят подобни внушения, става лесно да се твърди, че с приемането на „зеления догматизъм“ и отхвърлянето на руската енергия, Европа извършва „индустриално самоубийство“.

Тази поредица от разкази е част от „мразовития“ наратив за идването на зимата, който Кремъл има навика да повтаря всяка есен. Идеята му е, че без руски петрол и газ европейските страни ще измръзнат. Апокалиптичната прогноза редовно и предсказуемо се проваля, а тази година дори все още не е излязла. Но кой знае – може би лошият Дядо Коледа отново ще достави този нежелан подарък.

Друга тактика е прякото отричане на климатичните промени, за да се нажежи и без това поляризираният дискурс. Проруските коментатори вдигат градусите на реториката с надежда да дестабилизират политическия дискурс, да насърчат екстремизма и в крайна сметка да притъпят устойчивостта на европейските страни към прокремълските дезинформационни наративи.

Разделение и отклоняване на вниманието

Налице е дискредитиране на научната общност, описвана като „секта“. Пропагандистите също така препубликуват статии с атаки срещу политически лидери като испанския премиер Педро Санчес, защото посмял да посочи връзката между опустошителните летни пожари в страната му и промените в климата. Атаката срещу Санчес е красноречива илюстрация на тактиката, която Москва осъществява: взима се въпрос като климатичните промени; използва се като връзка за обединяване с местните медии; и се напада лидер, смятан за враждебен към Кремъл.

Накрая ще се спрем върху наратива за Русия с образ на отговорен партньор, който заедно с незападните страни решава проблема с изменението на климата. Според обратната страна на наратива, усилията на ЕС за адаптиране към климатичните промени – и особено тези, предприети съвместно с африканските страни – били форма на неоколониализъм.

Където и да се прилага, руската информационна манипулация се стреми да посее раздор между държавите и континентите. Не се заблуждавайте: Кремъл всъщност нито се интересува от климатичните промени, нито от страните, които уж уважава. Наред с това Москва знае, че зелената тема е добър инструмент, чрез който да разпространи своите наративи.

Нека не се оставяме да бъдем заблуждавани.

EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България