Хойсген за плана на САЩ: "Би било самоубийство за Украйна"

"Всичко това е напълно неприемливо за Украйна", казва германският дипломат Кристоф Хойсген относно плана на САЩ за прекратяване на войната. "Ако Зеленски се съгласи, отказът от територия би бил самоубийство."

Според все повече медии САЩ, с участието на Русия, са разработили мирен план за прекратяване на войната срещу Украйна. Официално потвърждение все още няма. Някои от съдържащите се в него 28 точки обаче вече се обсъждат активно - например пълното изтегляне на украинските войски от Донбас, включително от територии, които все още са под контрола на Киев. Някои наблюдатели считат това за капитулация на Украйна. Какво мислите по този въпрос?

Кристоф Хойсген: Не ме учудва, че са разговаряли. Стив Уиткоф и Кирил Дмитриев се познават, общували са и преди и в някаква степен са сродни души . Трябва да се знае, че Уиткоф също е от руско семейство, и тук, в Германия, бихме го определили като Russlandversteher (на немски така се наричат хората, които разбират позицията на Русия – бел. ред.). Ако се вслушаме в информацията, която се просмуква в момента, всичко това е напълно неприемливо за Украйна . Това не може да стане основа за мира, на който всички се надяваме в близко бъдеще.

Нека разгледаме отделните точки. Първата гласи: Украйна трябва да се изтегли напълно от Донбас. Има предложение, че Русия всъщност трябва да го вземе под наем. Това означава, че според международното право той ще бъде част от Украйна. Възможен ли е такъв вариант?

Кристоф Хойсген: Считам, че политически е напълно неприемливо за Украйна да се оттегли от територии , които не са окупирани от Русия. Що се отнася до втората част - Донбас да бъде нает или нещо подобно - това може да се обсъди след влизането в сила на режима на прекратяване на огъня, когато ще се разглеждат по-нататъшните действия по отношение на тези територии. Изключително важно е, и това трябва да бъде отразено в договора за наем, Украйна да не се отказва формално от своя суверенитет или териториална цялост, а Донбас да остане част от Украйна . Считам това за много важно. Отказът от територия обаче, ако президентът на Украйна се съгласи, би бил самоубийство.

Друг момент, който много се коментира, е, че украинската армия трябва да бъде намалена наполовина и че определени видове оръжия – не знаем кои точно, но вероятно най-мощните – вече няма да се доставят от Запада. Какво мислите за това?

Кристоф Хойсген: Това също е напълно неприемливо, тъй като в крайна сметка ще превърне Украйна в пешка в ръцете на Русия. Ако президентът на Руската федерация Владимир Путин или негов приемник някога реши да нападне отново Украйна, това ще стане възможно. Резултатът от мирното споразумение трябва да бъде точно обратното: или Украйна да стане член на НАТО, което в момента не считам за реалистично, или, напротив, да се окаже в ситуация, в която всеки руски лидер ще се замисли два пъти, преди да нападне отново Украйна, тъй като тя ще бъде добре въоръжена и способна да се защити, предотвратявайки ново нахлуване.

Друг въпрос, който се обсъжда, е руският език. По всичко личи, че в новия план се говори за повишаване на статута на руския език до официален, но засега това не е напълно ясно. Освен това се предполага, че Руската православна църква в Украйна също ще получи правата, които някога е имала. Какво мислите за тези предложения?

Кристоф Хойсген: Що се отнася до езиците, считам, че в дългосрочен план трябва да установим навсякъде принципи, както се прави в Съвета на Европа или другаде, за да имат езиците на малцинствата определен статут. В Европейския съюз това съществува; в Германия има лужишки сърби, а в Шлезвих-Холщайн малцинствата имат права и възможности по отношение на датския език. Това трябва да се обсъди. Що се отнася до свободата на вероизповеданието, това е въпрос на всяка религия и трябва да видим как може да се реши. Проблемът на Руската православна църква е, че тя е държавна църква. Виждаме, че патриарх Кирил е много близо до президента Путин. Така че в този въпрос също има политически аспект. Църквата в Русия не е независима и това не трябва да се забравя.

Как трябва да реагира на този план Европейският съюз? Досега виждаме от Брюксел сдържана, скептична реакция.

Кристоф Хойсген: Аз бих реагирал спокойно. Случват се много неща и продължава да изтича нова информация. Мисля, че просто трябва да продължим да настояваме като мантра, че преговорите по Украйна трябва да се водят само със самата Украйна. Аз участвах в Минските преговори през 2015 година. Всяка точка от Минските споразумения беше обсъдена с тогавашния президент на Украйна Петро Порошенко. Той беше там и сега Украйна трябва да бъде включена в тези преговори. Това не може да се случи без участието на страната, която ежедневно прави невероятни жертви в името на собствената си свобода и, в крайна сметка, свободата и сигурността на Европа.

Новият мирен план се появи в момент, когато Украйна преживява един от най-големите корупционни скандали в най-новата си история. От друга страна, в хода на войната украинските войски са подложени на огромен натиск в източната част на страната - в Донбас, Покровск и на други места. Доколко е отслабена Украйна в момента и може ли това да доведе дотам тя фактически да бъде принудена поне да започне преговори?

Кристоф Хойсген: Това са две напълно различни неща. Едното е вътрешнополитическата ситуация в Украйна. Аз наблюдавам това с тревога от известно време. Още като председател на Мюнхенската конференция по сигурността (МКС) критикувах факта, че президентът Зеленски, например , не позволи на своя предшественик, президента Порошенко, да участва в МКС. Ще рече, че в Украйна се наблюдава тенденция към изключително авторитарно управление. Според мен такава роля изпълнява групата около шефа на администрацията, господин Ермак. Считам, че Украйна трябва спешно да сплоти политическите си редици – неслучайно има предложение за създаване на правителство на националното единство.

От друга страна е вярно, че президентът е отслабен. Но неговата позиция на яснотата, силата и непоколебимостта е позицията на цяла Украйна. И въпреки всички страдания, които украинският народ преживява ежедневно и постоянните атаки от страна на Русия, все още имам усещането, че украинците подкрепят и правят всичко по силите си, за да защитят страната си. Те знаят какво ще се случи, ако Русия завземе нови територии. Затова вярвам, че въпреки цялата умора, готовността им за отбрана ще се запази. Това означава, че Украйна като такава не е отслабена. Президентът Зеленски трябва да обмисли как да реагира на обвиненията, които сега също се потвърждават.

Самият Зеленски потвърди, че е готов за преговори. Това, че беше в Турция, може би означава, че Украйна също се опитва да възобнови преговорите с Русия, които засега са безрезултатни. Как оценявате настоящия момент? Увеличиха ли се шансовете за преговори или може би дори за прекратяване на огъня?

Кристоф Хойсген: Смятам за абсолютно правилно, че украинската страна постоянно подчертава готовността си за преговори. Помните, че президентът Зеленски замина за Истанбул за преговори. Путин обаче не отиде, защото не беше готов за преговори. За съжаление се опасявам, че преговори може да има чак когато Владимир Путин осъзнае, че няма да може да постигне военните си цели, а именно неутрализиране на Украйна, завладяване на териториите на четири региона и създаване на марионетно правителство.

Вижда се, че икономическата ситуация в Русия се влошава неумолимо, а вътрешната подкрепа за войната постепенно отслабва. Едва тогава ще започнат истинските преговори. Затова трябва да продължим да подкрепяме Украйна във военно и политическо отношение. От позицията на относителна сила преговорите могат да започнат – надявам се, колкото се може по-скоро. Но тези преговори трябва да имат реалистична основа. Това, което сега прозира от договорките между тези бизнесмени – те и двамата са такива, включително Дмитриев, работил по-рано в Маккинзи и Голдман Сакс - не може да бъде основа за преговори.