Украйна да отстъпи земи: какво казва международното право?

Решения за Украйна без Украйна? Мирно споразумение, предвиждащо отстъпване на територии, може да има само със съгласието на Украйна, подчертава пред АРД Пиер Тилбьоргер, професор по международно право в Рурския университет в Бохум. Той казва, че е юридически немислимо да се взимат решения през главата на Украйна. Но дали по международното право е допустимо самата Украйна да се откаже от територии - като цена за това да бъдат прекратени тежките нападения на Русия и да бъде сключен мирен договор?

По принцип една държава може да се откаже от собствена територия, казва юристът Тилбьоргер. Но одобряването на такова мирно споразумение трябва да бъде „правен и най-вече доброволен акт на украинското правителство. И в никакъв случай не бива да става под принуда. В международното право един договор е принципно невалиден, ако е сключен с насилие или под заплахата от насилие. „Защото държавата, която упражнява насилие, не бива да получава по този начин договорни предимства“, подчертава експертът пред германската обществена медия.

Още новини от Украйна

Тоест, под масивните военни атаки на Русия в момента всякакви отстъпки на територии са невъзможни, защото няма как да се говори за доброволност, докато Украйна е изложена на бомбардировки.

Невалиден мирен договор?

Мирен договор между Украйна и Русия, който предвижда и преотстъпване на територии, „като цяло би се считал за невалиден“, посочва Тилбьоргер. Това обаче не значи, че е невъзможно да се сключи какъвто и да е мирен договор.

Клаузите на подобен договор, отнасящи се до сключването на примирие и неговото гарантиране, сами по себе си могат да бъдат валидни. Та нали Русия така и така е поела „ангажимент да приключи войната“. Затова пък клаузите, предвиждащи отстъпката на територии, не биха били валидни.

В момента е много трудно да се каже как точно трябва се развие положението в Украйна, за да може да се говори за доброволен отказ от територии в международноправен план. И трябва ли преди това да има стабилно примирие, ефективни гаранции за сигурност от САЩ и Европа или пък мерки на Москва за укрепване на доверието, пита АРД.

Въпросът е също какво ще стане, ако се стигне до мир и сегашната фронтова линия бъде замразена. Дали в този случай Украйна и световната общност няма да признаят руската окупация фактически, макар и не юридически? И дали в някой момент това няма да доведе и до юридическо признаване?

„Ако Украйна по-късно наистина приеме и приложи мирен договор, към който е била принудена, това може да промени правното му значение“, отбелязва Пиер Тилбьоргер. Зависи обаче и от това дали Украйна доброволно ще признае новото положение. Засега е сигурно само едно: интензивните руски въздушни атаки срещу граждански цели не създават ситуация, в която правителството на украинския президент Володимир Зеленски свободно да взима решения.

Със съгласието на собственото население

Към принудата се добавя и още един аспект: при решенията за териториалната цялост на една държава трябва да се отчита и ролята на засегнатото население, подчертава професорът по международно право Тилбьоргер. В международното право има различни становища, но някои експерти са на мнение, че отказът от територии винаги трябва да включва съгласието на засегнатите граждани.

Украинската конституция също предвижда необходимостта от одобрение на гражданите при промяна на държавната територия. Вероятно за отказа от територии ще е необходима и промяна в Конституцията – тъй като член 133, параграф 2 дефинира държавната територия, която изрично включва и областите Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон.

Освен това от политическа гледна точка всяко мирно решение трябва да съответства на украинската Конституция – тъй като трябва да е приемливо за хората в Украйна.

На кого принадлежат окупираните области

Русия от своя страна анексира Крим и четирите области Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон и ги записа в своята конституция като част от територията си, припомня АРД. Кремъл се позовава наред с другото на референдумите за присъединяване на окупираните области към Руската федерация, проведени през 2014 година на Крим и през 2022-ра в Източна и Южна Украйна.

Според експертите по международно право това обаче са били мними референдуми, които не отговарят на правилата на международното право. Населението не е могло да гласува свободно, а и по време на „референдумите“ в окупираните от Русия територии е имало „системни нарушения на човешките права“, както констатира през юли т.г. Европейският съд за човешките права. Мнението, че референдумите в Крим и в Източна и Южна Украйна са били незаконни, се споделя и от Общото събрание на ООН.

Професор Тилбьоргер напомня пред АРД, че през 2003 година Русия е признала Крим като част от съседната държава в международноправен договор, сключен с Украйна. Той припомня и обещанието, което двете страни са си дали през 1997г. – да зачитат взаимно териториите си.

Правото на самоопределение също има граници

Русия от своя страна постоянно оправдава окупационната си политика, като твърди, че хората в окупираните области не искат да живеят в Украйна – тоест, позовава се на правото на самоопределение на народите. От гледна точка на международното право обаче този аргумент не е издържан, посочва АРД.

Правото на самоопределение позволява на народите свободно да определят своето политическо, икономическо и културно развитие, изтъква Тилбьоргер. Но трябва да се прави разлика между вътрешно и външно право на самоопределение.

Вътрешното означава, че националните малцинства в рамките на държавата се ползват от специална защита – която се изразява например в собствена администрация или в защита на културата и традициите. Външното самоопределение, т.е. отцепването от държавата майка, е възможно само в изключителни случаи, подчертава Тилбьоргер. Един народ трябва да е подложен на системно потисничество и да страда от тежки нарушения на човешките права, за да има правото да се отдели.

Руската аргументация и в това отношение не е основателна – защото нито в Крим, нито в Източна и Южна Украйна е имало такива груби нарушения на закона от страна на украинското правителство.

Автор: Макс Бауер ARD