Путин е готов да воюва до предпоследния руснак (последният е самият той), за да заличи Украйна

EUvsDisinfo: Мирната реторика на Русия – параван за агресия (оригинално заглавие: Russia’s peace rhetoric: A smokescreen for aggression)

Не е новина, че Путин отказва да приеме друг мир, освен такъв, който води до подчиняването на Украйна. Десетилетия наред Кремъл съчетава кухия дипломатически език с манипулативни кампании, които представят Москва като разумен играч, а тя всъщност действа злонамерено спрямо суверенните съседни страни.

Още новини от Украйна

Разговорите, проведени наскоро в Женева между американски и украински представители, говорят за предпазлив напредък в обсъждането на евентуално мирно споразумение. Появиха се съмнения обаче дали Путин е склонен да го приеме. Сякаш за да подчертае това съмнение, Русия обстреля Киев с ракети и дронове точно след разговорите.

Въпреки многократните си декларации, че е готова за мир, Русия продължава да блокира реалната дипломация чрез бомбардиране на украински градове и водене на дезинформационни кампании срещу държавността на Украйна. На фона на над 200 000 загинали на бойното поле, Путин изглежда невъзмутим и готов да воюва до предпоследния руснак – като самият той бъде последният – ако това му позволи да постигне постигне крайната си цел: заличаването на Украйна.

Руски „дипломатически“ параван

Разминаването между думи и дела не е нещо ново: то е отколешна черта на руската външна политика. И пролича още в началото на 90-те години, когато Русия официално призна суверенитета на Молдова след разпадането на Съветския съюз, а едновременно с това тайно подкрепяше сепаратистките сили в страната. Войната от 1992 г. в молдовския регион Транснистрия, силно повлияна от руската интервенция, официално приключи с примирие. Русия обаче така и не се изтегли. Нейните войски остават там и днес и подкрепят сепаратистки режим, който Москва официално не признава, но изцяло контролира.

Същото се повтори в Грузия през 2008 г. Подкрепа за сепаратистките движения в Южна Осетия и Абхазия в продължение на години, включително чрез масово издаване на руски паспорти, доведе до военна инвазия под претекст за защита на руски граждани. След постигнато чрез посредници примирие, Русия укрепи силите си в Грузия и бързо призна двете територии за „независими“ – ход, широко осъден като нарушение на суверенитета на Грузия.

Украйна: сценарият е ясен

Моделът стана още по-очевиден в Украйна. През 2014 г. Русия незаконно анексира Крим и започна тайна военна операция в Донбас в нарушение на Меморандума от Будапеща от 1994 г., с който Москва се беше ангажирала да зачита суверенитета на Украйна, в замяна на което Киев да се откаже от ядрения си арсенал.

Под натиска на международната общност Русия подписа споразуменията Минск I и II през 2014 и 2015 г., чиято цел беше да се деескалира конфликтът в Донбас чрез прекратяване на огъня и политически реформи. Но Москва нямаше намерение да спазва споразуменията. Тя продължи да подкрепя сепаратистките сили и системно нарушаваше примирието. И същевременно се преструваше, че действа като неутрален посредник. И обвиняваше Украйна за забавянето на изпълнението на примирието.

Вместо да реши конфликта, Минският процес позволи на Русия да замрази войната при свои условия и да поддържа военен натиск върху Украйна без да поема пряка отговорност. Процесът също така позволи на Путин да промени наратива. Както той неотдавна заяви: „Русия не започна тази война – това е просто западна пропаганда. Русия прави всичко възможно да спре войната, която започна през 2014 г. срещу народа на Донбас.“ Тази версия на събитията не взема предвид многото доказателства, че Русия е помогнала за организирането на войната и че нейните въоръжени сили са активно замесени още от самото начало.

Преговорите са театър

Прескачаме напред до март 2022 г., когато нов кръг преговори в Истанбул породи нова надежда. Руски представители говореха за „конструктивен диалог“. Но обещанието се оказа празно: руското предложение към Украйна включваше максималистки искания – като пълно изтегляне на украинската армия от региони, частично окупирани от Русия, и забрана за Украйна да разполага и мобилизира свои въоръжени сили там. Междувременно Русия засили бомбардировките над Украйна и постигна своеобразен рекорд в нападенията с дронове под претекста, че удря „военни обекти“.

След срещата в Аляска през август 2025 г. между Путин и президента на САЩ Доналд Тръмп се разигра същият сценарий: говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия остава ангажирана с решаването на конфликта чрез „политически и дипломатически средства“. Това изявление дойде в деня след мащабна руска атака срещу Киев, при която загинаха двайсет и трима цивилни, сред които четири деца, и бяха причинени щети на повече от 200 сгради, включително офиса на делегацията на ЕС.

Женевските преговори и руските лъжи

Последните преговори в Женева отново задействаха руската пропагандна машина, която този път лансира две основни внушения: че Украйна отказва разумно мирно споразумение и че ЕС и Великобритания умишлено саботират преговорите и блокират усилията за мир. И двата наратива обвиняват Украйна и нейните европейски партньори, че „подхранват войната“, вместо да работят за мир. Тези наративи са напълно слепи за реалността, белязана от руската агресия. Прокремълски коментатори усилват тези послания като внушават, че Европа има намерение да ескалира конфликта чрез санкции, конфискация на активи и военни заплахи.

Въпреки кръвопролитието, което причинява на бойното поле, Москва продължава да говори на езика на дипломацията. Но на практика и стратегически погледнато, тези преговори са просто театър – печелене на време, отклоняване на международния натиск и създаване на измамно впечатление, че Русия действа отговорно. А през това време войната продължава да бушува.

Какво изисква справедливият и траен мир

От своя страна ЕС настоява за справедлив и траен мир, който да зачита суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Само такъв мир може да бъде истински стабилен, а не просто прелюдия към бъдеща война. Позицията на Европа отразява едно фундаментално убеждение: дипломацията има смисъл само когато отстоява международното право, а не когато легитимира имперски амбиции.

EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България