Как Сараево стана мюсюлмански град

Мюезините всеки ден призовават вярващите към молитва, жените носят забрадки и фереджета, пълно е с месарници халал, навсякъде се виждат арабски надписи: мюсюлманските бошняци от Сараево са мнозинство в 300 000-хилядния град. Но далеч не всички са религиозни: в ресторантите се сервира алкохол, а много от жените са облечени модерно, пише в репортаж от босненската столица германският "Ди Цайт".

Изданието припомня, че когато в средата на 14-и век Османската империя нахлува в Югоизточна Европа, по тези места живеят предимно християни. Но покрай съперничеството на Рим и Византия за надмощие в региона, а и покрай съществувалата тогава независима босненска църква, обявена от папата и патриарха за "еретична", османската вяра лесно се налага .

От религията до идентичността

Балканските страни са подложени на систематична ислямизация, като освен насилие, за утвърждаването на исляма е използвана и бюрократична принуда: само мюсюлманите имат право да поемат важни държавни и административни задачи и да придобиват земя, докато "неверниците" трябва да плащат данък заради религията си. Смесицата от стимули и дискриминация подтиква много хора да приемат исляма, разяснява германското издание.

В началото на османското владичество над Босна - около 1463 година - турският управител избира малкия провинциален град Врхбосна за официална резиденция. Там построява своя дворец - турски сарай. Оттогава градът се нарича Сараево.

Новите владетели превръщат църквите в ислямски храмове, строят джамии, ислямски училища, хамами, кервансараи и базара Башчаршия. Още през 16 век Сараево става административен и търговски център - и типичен османски град. По покана на султаните по това време в града се заселват и сефарадски евреи, изгонени от Иберийския полуостров в хода на Реконкистата. В Сараево те основават еврейска общност и си построяват синагога.

Мюсюлманите, католиците, православните християни и евреите живеят в отделни квартали, но се срещат ежедневно и изпитват взаимно уважение, се казва по-нататък в публикацията. До края на 19 век тяхната идентичност се основава на вярата им, а религиозната и етническата принадлежност са в тясна симбиоза. Във времената на национализма католиците, православните и мюсюлманите постепенно се формират като хървати, сърби и бошняци. Обединени от езика и традициите, те се различават най-вече по религията на своите предци.

Хабсбургите - срещу "ориенталския" дух

Когато през 1878 година по силата на Берлинския конгрес Австро-Унгария получава османските провинции Босна и Херцеговина, славянското население в тях дава израз на своя стремеж към независимост, а мюсюлманите оказват съпротива. В Сараево се появяват нови квартали в хабсбургски и в псевдомавритански стил - за да бъде прогонен "ориенталският" дух от града. Управителят Бенямин фон Калай измисля "бошнячеството", за да създаде национално чувство, свързано с монархията. Но хървати, сърби и мюсюлмани вече са се обърнали към югославизма - идеята за обединение на всички южни славяни в обща държава.

Най-вече сърбите са тези, които продължават да се противопоставят на Хабсбургите. На 28 юни 1914 година в Сараево сръбски атентатор убива австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София, а атентатът предизвиква Първата световна война.

След края на войната Босна и Херцеговина се присъединяват към кралството на сърби, хървати и словенци, което от 1929 година се нарича Югославия. Основателите на това държавно обединение се борят за единна южнославянска нация със своя култура, което обаче се оказва пълна химера на фона на междувременно добре развитото самосъзнание на отделните националности.

Национализъм след краха на социализма

Чак след 1945 година в социалистическа Югославия сърби, хървати, словенци, македонци и черногорци са признати за самостоятелни народи, а по-късно - от 1960-те години насам - към тях се добавят и босненските мюсюлмани (бошняците). Идеологията на Тито за "братство и единство", както и силният икономически растеж помагат за преодоляването на старите конфликти. През този период националната идентичност и религията все повече губят значение и хората започват да се възприемат на първо място като граждани на международно признатата Югославия, едва на второ - като бошняци, сърби или хървати, пише "Ди Цайт".

През 1980-те години всичко се променя: с краха на социализма национализмът започва пак да набира сила и мнозина отново откриват смисъла на вярата. Докато през 1967 година само една трета от югославяните (включително мюсюлманите) се определят като религиозни, през 1987-а те вече са повече от половината, а политици, духовници и теолози съзират възможността да съживят националната идентичност и религията.

Мюсюлманите в Босна са смятани за "особено европейски": през 1980-те години малка част от тях посещава джамиите или спазва забраната за алкохол и свинско месо. Но има и привърженици на радикалния политически ислям, като адвоката Алия Изетбегович, автор на тайната "Ислямска декларация", призоваваща за централизирано управлявана панислямска държава от Мароко до Индонезия, от Африка до Централна Азия. През 1983 година Изетбегович и неговите съратници получават многогодишни присъди: съдът оценява исканията им за въвеждане на шериата, за носене на забрадки от жените и забрана на религиозните "смесени бракове" като атака срещу принципа за "братство и единство".

Жертвите на войната в Босна са над 100 000

През 1990 година Изетбегович основава Партията на демократичното действие (SDA), която същата година печели първите многопартийни избори, а той става първият президент на Република Босна и Херцеговина, призната за независима през 1992-а. SDA поддържа тесни връзки с ислямската религиозна общност, съвместно с която иска да укрепи босненската нация чрез реислямизация: мюсюлманските духовници проповядват за спазване на пост през Рамадана, за забулване на жените, забрана на алкохола, изучаване на Корана, религиозно образование и забрана на религиозните "смесени бракове".

През 1991 година Словения и Хърватия , а през 1992-а и република Босна и Херцеговина обявяват независимост. В Босна и Херцеговина бошняците и хърватите постигат това чрез референдум - въпреки съпротивата на сърбите. Когато през април 1992-а новата държава е призната от Европейската общност и САЩ , избухва войната в Босна: босненско-сръбските въоръжени сили завладяват големи части от страната, прогонват несръбското население и налагат обсада на Сараево, която продължава 1425 дни. Въпреки международния въздушен мост повече от 10 000 жители на столицата губят живота си. Общо между 1992 и 1995 година над 2,2 милиона души от различни етнически групи са прокудени от Босна и Херцеговина, а над 100 000 загиват. Основни жертви на "етническото прочистване" както в Сребреница са мюсюлманите.

Възраждането на исляма - предпоставка за успешен бизнес

Войната слага край на културното разнообразие и толерантността в Сараево , а по-голямата част от сърбите и хърватите напускат града. Днес той е населяван предимно от бошняци, а предградията на Източно Сараево - от сърби. Повечето жители общуват почти изключително с хора от своята етническа група, а традициите на съвместно съжителство и добросъседство отдавна са загубили значението си. Малцина все още поддържат стария обичай да посещават съседите си от други религии по време на техните празници.

За инвеститорите от Турция и от Персийския залив възраждането на исляма става бизнес модел : те строят хотели, ваканционни къщи, молове и казина; десетки хиляди арабски туристи посещават страната всяка година. Събития като международното изложение за храни "Halal Expo Sarajevo" привличат компании от цял свят.

Сараево е на път да се превърне в бошняшко-мюсюлмански град с панислямски привкус. Някогашният му мултирелигиозен характер скоро ще бъде само част от неговото културно-историческо наследство, завършва публикацията в "Ди Цайт".