Край фронтовата линия: как живеят в Краматорск и Славянск

Как живеят хората в непосредствена близост до фронтовата линия в Източна Украйна и как се отнасят към перспективата за мирни преговори? Репортаж на ДВ от Краматорск и Славянск:

Краматорск и Славянск са най-големите градове в неокупираната от Русия част на Донбас. В момента там живеят около 100 000 души. Над някои пътища вече са опънати мрежи, пазещи от дронове, а по пътищата се движат предимно военни автомобили. Там, както и съседните Константиновка и Дружковка, образуват така наречения „отбранителен пояс” – агломерация, която се счита за основна отбранителна линия на украинската армия на изток.

Търсене на недвижими имоти в близост до фронта

Въпреки че през есента на 2025 г. в Краматорск и Славянск зачестиха обстрелите, а от ноември поради опасността беше преустановено движението на пътническите влакове, тук работят десетки кафенета и магазини, а по улиците е оживено. Агентът по недвижими имоти Владислав Савченко, с когото ДВ се среща в Славянск, признава - икономиката на градовете в близост до фронта „се държи" основно благодарение на военните, заради които работят заведенията и магазините. Многото в региона големи промишлени предприятия са преустановили работата си.

Поради факта, че военните трябва сами да търсят и наемат жилище, недалеч от фронта се запазва високото търсене на недвижими имоти. Според Владислав Савченко жилищата също се продават и купуват активно. Агенцията, в която работи, през октомври 2025 г. е сключила 10 сделки, през ноември – 8, а до средата на декември вече има 5 сключени договора.

Повечето продавачи, които се обръщат към Владислав, са хора, решили да заминат. Често продажните цени са „обвързани" със ситуацията на фронта: „Случва се човек да иска да продаде апартамент за 15 хиляди долара. Вижда, че новините се развиват в положителна посока, че може би ще има някакво мирно споразумение – и разбира, че ще може да продаде този апартамент и за 25 хиляди", разказва Савченко. В същото време сред купувачите преобладават тези, които разглеждат имотите в близост до фронта като инвестиция и разчитат на отдаване под наем. Има и такива, които търсят нов дом след сраженията или са загубили жилището си поради окупацията, но искат да останат в родния си Донбас или нямат достатъчно средства за жилище в други региони.

"Искам децата да ходят на училище, да има работа и да има Украйна"

„Когато започнаха разговорите за мир, тук имахме много „весела" седмица – всеки ден някъде имаше нападение”. Така Савченко отговаря на въпроса за очакванията от мирните преговори , където се обсъжда и съдбата на родния му Донбас. Владислав е обезпокоен от условията, при които може да бъде сключено бъдещото мирно споразумение. „Някои наричат Славянск „град на сепаратизма", но аз категорично не съм съгласен с това, защото познавам много хора, които не подкрепят Русия", казва Владислав.

„Не искам да съм в Русия", казва и Елена, която ДВ срещна в центъра на Краматорск. Нейната дъщеря е заминала за чужбина, а самата тя е останала в града с непълнолетния си син, майка си, леля си и три котки. Елена описва своето виждане за света така: „Искам децата да ходят на училище, да има работа и да има Украйна". Николай, мъж в пенсионна възраст, нарича преговорите „задкулисни игри" и не възлага особени надежди на тях: „Путин няма да подпише нищо... Трябва санкции, оръжие, за да устоим".

"В Донбас изгрява украинско слънце"

Центърът на Краматорск носи следите от войната и не почти не се вижда празничния дух, очакван по това време на годината. Въпреки това, на една от тихите централни улици, която не е обезобразена от разрушенията, блестят коледните гирлянди на новия магазин „Забой", където се продават дрехи, но в него има и кафене. Екипът на магазина – бивши фенове на донецкия футболен отбор „Шахтьор”, гледа на мястото по-скоро като на идеологически, отколкото бизнес проект. Те са автори на известния слоган „В Донбас изгрява украинско слънце".

„Искахме да покажем на местното население, на всички жители на Донбас, че в момент, когато Краматорск всеки ден е подложен на обстрел от дронове, балистични ракети и т.н., ние вярваме, че Донбас ще бъде свободен", обяснява основателят Максим Лисенко. „Това е нашето родно място, което се опитваме да развиваме и на което посвещаваме почти цялото си време", казва Максим.

Евакуация от Донецка област

В същото време някои жители на граничните градове не издържат на постоянните обстрели. Автобусите на хуманитарната мисия „Пролиска” безплатно превозват хората до най-близката гара – Барвенково в Харковска област. Оттам тръгват евакуационни влакове към Лвов, Киев и Херсон. „Заминават хора, които разбират, че е по-добре да си тръгнат, докато все още е възможно”, заключава представителката на организацията Юлия Шевченко.

В автобуса се запознаваме с Людмила, която е напуснала Краматорск и се е преместила в Лвов през 2022 г. Тя понякога се прибира у дома по работа и мечтае да може да остане. „На гости е добре, но у дома е по-добре. Но ситуацията не позволява. Сега стана много по-лошо", казва жената. Людмила е категорично против териториални отстъпки в полза на Русия и избори по време на война.

На гарата в Славянск, където автобусът спира, за да вземе пътници, Алексей изпраща жена си и дъщеря си на запад в Украйна, но той остава - да работи и да се грижи за къщата. „Всички имаме нужда от мир. Не знам как, но трябва да се сложи край на всичко това. Как – няма значение, важното е да се сложи край."