Как Тръмп, Путин и Си Дзинпин погребаха стария световен ред

Като обезглави ръководството на Венецуела с грандиозен военен удар и след това обяви намерението си да поеме контрола над страната, нанесе ли Доналд Тръмп последния удар на международното право? Това пита в материал за френския всекидневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

Никой, освен може би Жан-Люк Меланшон, Владимир Путин или Си Дзинпин, няма да жали за Николас Мадуро, диктаторът, който потопи страната си в хаос, открадна преизбирането си през 2024 г., дестабилизира американския континент, разследван е от ООН за престъпления срещу човечеството и е силно мразен от венецуелците. Някои, като Володимир Зеленски, дори предположиха, че неутрализацията му би могла да послужи като пример за Владимир Путин...

Фактът, че лидерът на Кремъл загуби основния си съюзник в Латинска Америка, след като трябваше да оплаква загубата на Башар Асад в Сирия, също не може да се счита за лоша новина. Нито пък перспективата венецуелската опозиция да си върне откраднатата ѝ власт и, при най-оптимистичния сценарий, да възстанови свободата на местното население, е лоша новина.

Но американската военна операция, колкото и дръзка, толкова и успешна, излиза извън рамките на международното право, тъй като нарушава Устава на Организацията на обединените нации.

Дори през 2003 г., когато нахлу в Ирак, Джордж Буш поиска зелена светлина от Съвета за сигурност. Тръмп заобиколи това в случая с Венецуела, точно както заобиколи разрешението на Конгреса на САЩ. Далечен наследник на Доктрината Монро, преименувана от Доналд Тръмп на "Доктрината Донро", новата американска регионална политика, която има за цел да изгони сили, които не обслужват интересите на САЩ в Латинска Америка, легитимира както смяната на режима чрез сила, така и връщането на имперските сфери на влияние.

Последиците от венецуелската операция ще отекват в целия регион и света дълго време. На първо място във Венецуела, тъй като военният успех на операцията не гарантира непременно политическия ѝ успех. Многобройни примери от близката история, по-специално тези от Ирак, Либия и Афганистан, ни напомнят, че смяната на режима рядко води до демокрация и мир, а по-често до хаос и гражданска война. След това в региона, защото Доналд Тръмп, окуражен от успеха си, обеща да го направи отново: "Трябва да го направим отново. Можем да го направим отново. Никой не може да ни спре."

Новата национална отбранителна стратегия, публикувана през декември, дава приоритет на контрола над Западното полукълбо. Ще послужи ли Венецуела като прецедент за сваляне на режими на континента, които Белият дом не харесва? Кой ще бъде следващият в списъка? Куба, един от основните губещи в тази операция, поради енергийните връзки между Каракас и Хавана? Сандинисткият режим в Никарагуа? Мексико и Колумбия, споменати от Тръмп? Или страните, към които той вече предяви претенции: Канада, Панама и особено Гренландия.

Както и в Латинска Америка, Доналд Тръмп иска да противодейства на руското и китайското влияние там, като едновременно с това експлоатира минералните богатства на страната. Освен ако, разбира се, кутията на Пандора не бъде отворена и не изпрати американски самолети отново в небето на Ислямска република Иран, атакувайки ядрените и балистичните ѝ ракетни програми.

Русия и Китай се вслушаха в предупреждението: американският президент може да използва военна сила, когато сметне за необходимо.

Техните приятели диктатори също разбраха, че защитата на Москва или Пекин вече няма да ги спаси. От друга страна, операцията срещу Мадуро проправя пътя на Пекин и Москва да повторят примера, даден от водещата световна сила, особено от велика демокрация, поне до преизбирането на Доналд Тръмп.

Това е завръщането на империите и имперските политики. Американският президент иска отново да превърне Латинска Америка в задния двор на Съединените щати. Владимир Путин иска да си възвърне контрола над бившата съветска сфера на влияние, включително със сила, както в Украйна. Си Дзинпин иска със сила "да се обедини" с Тайван.

"Ако Съединените щати претендират за правото си да използват военна сила, за да нахлуят в държава и да заловят чуждестранни лидери, които обвиняват в престъпно поведение, какво ще попречи на Китай да направи същото с лидерите на Тайван? ... След като границата бъде прекрачена, правилата, които ограничават глобалния хаос, започват да се рушат и автократичните режими ще бъдат първите, които ще се възползват от това", предупреждава демократът Марк Уорнър, заместник-председател на Комисията по разузнаване на Сената. Как тогава можем да се противопоставим на Владимир Путин, ако той извърши подобно деяние в балтийските държави или Молдова?

Макар да е шокиращо, че американската демокрация пренебрегва международното право, то вече е до голяма степен унищожено от автокрации и диктатури.

По-специално от Русия на Путин, която се опитва да погълне съседите си от 2008 г. и през февруари 2022 г. направи опит да смени режима в Киев, като залови - в най-добрия случай - Володимир Зеленски. Но също и от Китай, който уби демокрацията и гражданското общество в Хонконг въпреки подписаните споразумения и придвижва военните си кораби по-близо до следващата си цел - Тайван.

Някои смятат, че руските инвазии са извършени с пасивното и косвено съучастие на европейците, които не са могли или не са желаели да спрат Путин, първо в Грузия, а след това и в Украйна. "Международното право е гъвкаво понятие за европейците. Вие критикувате Тръмп, защото той свали диктатор в Каракас. Но вие оставяте Путин на власт, въпреки че престъпленията му са далеч по-сериозни от тези на Мадуро", критикува бивш украински служител.

В своята реторика и действия Европа се е вкопчила за международното право като кука за скала, без да вижда, че светът след Студената война е окончателно мъртъв, че силата си е възвърнала властта в световен мащаб и че законът може да бъде спазен само ако е подкрепен от надежден баланс на силите.

"Моралът или законът без сила не работят; ние виждаме това всеки ден в Украйна. Ако откажете каквато и да е намеса по принцип, вие подкрепяте авторитарното статукво. И кое е по-добре? Да игнорирате правилата и да постигнете справедливост или да спазвате законите и да увековечите несправедливостта и диктатурата?", продължава бившият украински служител. Наистина сложен въпрос...

В свят, отново управляван от силата, европейците се опитват да защитят ценностите си като безсилни зрители, неспособни да се въоръжат с необходимите средства, за да ги наложат, криейки се зад разпадащи се международни институции.

"Да се задоволим с това да бъдем последните, които защитават и уважават Устава на ООН, несъмнено означава да бъдем последователни с нашата история и верни на нашата доктрина. Но преди всичко това означава да бъдем напълно заличени от историята. Ако искат да продължат да се надяват, че законът отново ще възтържествува, демокрациите трябва да се върнат на пътя на силата", предупреждава бившият френски премиер Габриел Атал.

Защото, ако силата без справедливост води до произвол и диктатура, справедливостта без сила е безсилна и обречена...