Заради САЩ и Тръмп: Ще извади ли ЕС "търговската базука"?

Спорът между Европейския съюз (ЕС) и САЩ относно Гренландия продължава да ескалира. Страните от ЕС обсъждат трескаво как да реагират на заплахата на Доналд Тръмп да наложи наказателни мита . В центъра на вниманието е един търговско-политически инструмент, който досега се използваше предимно като средство за възпиране: т.нар. търговска базука.

Какво е "търговска базука"

Но какво точно представлява този инструмент? Става дума за Anti-Coercion Instrument (ACI) или Инструмента за противодействие на принудата, който представлява мощно средство на търговската политика, с което ЕС може да реагира на икономическия натиск от държави извън Общността.

ACI влезе в сила на 27 декември 2023, но все още не е бил прилаган. Първоначално той беше насочен по-скоро към страни като Китай, а не към близки партньори и съюзници като Съединените американски щати , пише германската обществена медия АРД.

ACI дава възможност на Брюксел да предприеме различни ответни действия, в случай че трета държава използва търговски ограничения, за да принуди ЕС или отделни държави членки да вземат определено политическо решение . Такива практики се считат за "непозволено влияние върху суверенната свобода на вземане на решения" на ЕС и неговите държави членки.

ACI предоставя на ЕС правна рамка за търговски политически мерки, за да се бори целенасочено срещу държави, които изнудват други държави. При това ЕС може постепенно да увеличава натиска, разяснява АРД.

Ответни мита за вноса и износа от САЩ

В рамките на механизма ACI Европейският съюз би могъл да наложи контрамерки срещу вноса от САЩ, да ограничи достъпа на американските компании до европейския вътрешен пазар, да изключи американските компании от обществени поръчки в ЕС, както и да въведе контрол или ограничения върху износа за ключови индустрии и услуги.

Възможно е също така и селективно данъчно облагане на компаниите. "Това би позволило на ЕС да се насочи например към големите американски технологични компании", казва пред АРД икономистът от "Комерцбанк" Винсент Щамер.

Тези ответни мерки са замислени като последно средство, но могат да бъдат приложени и много бързо, ако е необходимо. Те трябва да бъдат пропорционални, целенасочени и ограничени във времето. Регламентът дава на Европейската комисия (ЕК) максимален срок от четири месеца, за да разследва евентуален случай на икономическа принуда. Въз основа на нейния доклад Съветът на ЕС взема решение – за което разполага с осем до десет седмици.

Не е необходимо единодушие в Съвета на ЕС

За да се активират контрамерките по механизма ACI, в Съвета на ЕС е необходимо само квалифицирано мнозинство. Тоест не е необходимо абсолютно единодушие – това е централен елемент на инструмента. Целта е да се избегнат блокади от отделни държави членки и да се даде възможност на ЕС да действа.

Освен това в рамките на ACI е възможно и сътрудничество с други засегнати страни, както и с партньори и съюзници, които споделят същите възгледи. Всичко това прави "търговската базука" многофункционален и потенциално изключително ефективен инструмент, който европейските дипломати понякога наричат "ядрена опция" в търговските спорове.

Франция е "за", други страни се колебаят

Но дали той наистина ще бъде използван? В ЕС дебатът по този въпрос е в разгара си. Френският президент Еманюел Макрон е един от най-големите поддръжници на ACI. Според него ситуацията е точно такава – Тръмп заплашва европейците с търговски мита в спора им за Гренландия.

Но не всички държави от ЕС са готови да се задействат незабавно, тъй като заплахите на Тръмп не засягат всички членки на ЕС. "Страни като Италия нямат икономически стимул да подновят търговския спор", подчертава икономистът Щамер. "Това вероятно ще затрудни активирането на ACI", смята той.

Ирландският министър-председател Мишел Мартин също направи доста резервирано изказване. Според него е "прекалено рано" да се прилага ACI. Вместо това първо трябва да се проведат разговори със САЩ, смята Мартин.

Нов фронт в митническия спор със САЩ?

"Търговската базука" на ЕС все още е далеч от това да бъде приложена. Но фактът, че водещи политици от Общността за първи път обсъждат сериозно използването на този мощен инструмент на търговската политика, показва колко напрегната е ситуацията – и колко много са се променили геополитическите координати по време на втория мандат на Тръмп. Ако ЕС наистина извади "търговската базука", това би отворило нов, безпрецедентен фронт в трансатлантическия търговски спор.

От самата Европейска комисия посочват, че основната цел на ACI е да оказва възпиращ ефект. Затова инструментът е най-успешен, когато не се налага да бъде използван.

Същевременно обаче натискът върху ЕС да остане надежден съюз се засилва. Инструментът срещу принудата беше създаден изрично, за да даде на ЕС по-голяма мощ в един все по-повлиян от политиката на силата свят и да улесни налагането на подходящи контрамерки срещу опити за икономически шантаж. Ако той не се използва дори когато една държава се опитва да наложи политическо решение в своя полза чрез масивни митнически заплахи, в крайна сметка рискува да се обезцени до обикновена символична политика, се казва още в публикацията на германската обществена медия АРД.

Автор: Ангела Гьопферт (ARD)