Напрежението между Иран и САЩ отново ескалира

Напрежението между Вашингтон и Техеран през последната седмица отново ескалира, след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че "армада" от бойни кораби пътува към Ислямската република, a Корпусът на гвардейците на Ислямската революция предупреди, че Иран е "по-готов от всякога, с пръст на спусъка", пише БТА.

Изказванията на Тръмп и реакцията на Техеран предизвикаха опасения, че в скоро време САЩ могат да започнат масирана атака срещу Ислямската република, което ще предизвика сериозни геополитически сътресения.

Причини за напрежението

В края на декември Иран бе обхванат от масови протести, които първоначално бяха фокусирани върху лошото икономическо положение в страната, но впоследствие започнаха да се отправят искания за премахване на теократичния режим. Техеран отговори на демонстрантите със сила.

Базираната в САЩ организация "Хюман Райтс Активистс" (Human Rights Activists News Agency) в събота заяви, че по нейни данни в хода на потушаването на демонстрациите са убити над 5200 души, а 40 879 са били задържани. Очаква се тези числа да се увеличат.

Иранското правителство представи първата си официална информация за броя на загиналите в сряда, като посочи, че става дума за 3117 души. От тях 2427 са цивилни и представители на силите за сигурност, а останалите били "терористи".

В средата на януари Тръмп намекна, че САЩ могат да предприемат интервенция в Ислямската република в подкрепа на протестиращите. На 13 януари той призова в социалната си мрежа Трут соушъл иранските демонстранти да продължат протестите си. "ПОМОЩТА Е НА ПЪТ", добави американският лидер.

Ден по-късно обаче той заяви, че "надеждни източници" са му докладвали, че иранските власти са се отказали от плановете си да екзекутират протестиращи.

Няколко арабски страни се опитаха да убедят Тръмп да отложи ударите срещу Иран заради риска от избухването на по-широк военен конфликт, отбелязва в. "Файненшъл таймс". Според запознати източници израелски официални лица също са изразили опасения, че страната им може да стане мишена не евентуални ирански ответни удари, ако САЩ атакуват Ислямската република.

Въпреки че риториката на Тръмп се смекчи, САЩ започнаха да разполагат допълнителни военни сили региона.

"Имаме много кораби, които се движат в тази посока, за всеки случай. Предпочитам да не се случва нищо, но ги наблюдаваме много внимателно", заяви в петък президентът републиканец пред репортери на борда на "Еър Форс 1" по пътя си обратно към САЩ, след като се срещна със световни лидери в швейцарския курорт Давос.

Струпване на американски военни сили

Представител на американските военноморски сили миналата седмица заяви, цитиран от в. "Вашингтон пост", че самолетоносачът "Ейбрахам Линкълн" и три съпровождащи го ескадрени миноносеца са напуснали акваторията на Южнокитайско море и вече плават в Индийския океан.

"Ейбрахам Линкълн" принадлежи към американските самолетоносачи от клас "Нимиц", които по размери отстъпват единствено на клас "Форд", пояснява сп. "Шпигел". Самолетоносачите от клас "Нимиц" са малко по-малки, но въпреки това разполагат със стелт изтребители от типа Ф-35С, както и с по-старите Ф/А-18Е и Ф.

Освен това "Ейбрахам Линкълн" превозва и един особено специален самолет - А-18 Джи "Гроулър" (A-18G Growler) EA18G - машина за електронна война, която получи специални похвали от военни анализатори след мисията във Венецуела.

"Ейбрахам Линкълн" се присъединява към и без това значителните военни сили в региона.

САЩ от десетилетия поддържат в Близкия изток военни бази, в които към момента са разположени между 40 000 и 50 000 военнослужещи, отбелязва катарската телевизия "Ал Джазира". По данни на американския мозъчен тръст Съвет за външни отношения (Council on Foreign Relations), Вашингтон управлява широка мрежа от военни обекти в най-малко 19 точки в Близкия изток. От тях осем са постоянни бази, разположени в Бахрейн, Египет, Ирак, Йордания, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Въпросът обаче е доколко допълнителните военни части на САЩ ще бъдат необходими, след като пристигнат в Близкия изток, коментира "Шпигел". В хода на 12-дневната война с Иран израелската армия на практика унищожи цялата противовъздушна отбрана на Ислямската република, пише изданието. Оттогава Техеран се стреми да се снабди с нови системи за ПВО от Русия и Китай.

Според Фабиан Хинц, военен експерт от Международния институт за стратегически изследвания, Иран е поръчал руски системи за ПВО С-400 и китайски HQ-9. Хинц обаче се съмнява, че те вече са доставени. "Дори и да са били доставени, малко вероятно е за кратко време да са получили достатъчни количества", казва Хинц, цитиран от сп. "Шпигел".

Възможни сценарии

Нейт Суонсън, експерт от Центъра за стратегия и сигурност "Скоукрофт" към Атлантическия съвет, смята, че има няколко възможни сценария, ако САЩ в крайна сметка решат да нанесат удари по Иран.

Според Суонсън тези удари могат да бъдат насочени към ядрената и ракетната програма на Ислямската република, макар че поразяването на такива мишени не би помогнало значително на протестиращите.

Друга възможност е да бъдат атакувани структурите за сигурност на Иран. САЩ вероятно разполагат с разузнавателна информация за редица обекти и лица, свързани с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, правоохранителните сили и паравоенната милиция "Басидж", които може да са замесени в потушаването на протестното движение. Подобни удари биха могли да осигурят известна форма на възмездие и морална утеха за протестиращите, но не е ясно какъв ефект биха имали за предотвратяване на репресиите от страна на режима, пише Суонсън.

Има вероятност и за поразяване на икономически цели. Това би могло да включва терминали за износ на петрол, както и ключова инфраструктура за природен газ. Подобна операция би била рискована и би могла да засегне енергийните пазари.

Много протестиращи в Иран настояват за удар, с който да бъде отстранен върховният лидер на Ислямската република - аятолах Али Хаменей. Макар да не е ясно дали подобен удар е възможен (а още по-малко — разумен), той би бил решаващ повратен момент. Върховният лидер е най-висшият политически и религиозен авторитет в Иран. В историята на Ислямската република е имало само една предишна смяна на върховния лидер и няма общоприет наследник на Хаменей. Премахването му би създало безпрецедентен вакуум на властта и е невъзможно да се прогнозира какви ще са последствията, обобщава Суонсън.

Иранският външен министър Абас Арагчи във вторник публикува във в. "Уолстрийт джърнъл" коментарна статия в която предупреждава, че ако бъде атакуван, Техеран ще "отговори с всичко, с което разполага".

Думите на Арагчи вероятно се отнасят до иранските ракети с малък и среден обсег, коментира "Евронюз". Ислямската република нанасяше удари с балистични ракети по Израел по време на 12-дневната война и тогава не прибегна до запасите си от ракети с по-малък обсег. Възможно е Иран да използва тези ракети за удари по американски бази в Персийския залив, коментира "Евронюз".

"Една конфронтация, при която се мобилизират всички сили, със сигурност ще бъде безжалостна и ще се проточи много, много по-дълго от фантастичните срокове, които Израел и неговите проксита се опитват да наложат на Белия дом", предупреждава Арагчи в статията си в "Уолстрийт джърнъл".