Марио Драги: Европа е изправена пред риск от разпад без по-дълбока интеграция

Европейският съюз се намира на критичен кръстопът и е заплашен от политическа зависимост, икономическо отслабване и деиндустриализация, ако не направи решителна крачка към по-тясна политическа интеграция. Това предупреди бившият италиански министър-председател и ексръководител на Европейската централна банка Марио Драги, цитиран от Euronews, предава News.bg.

В изказване в понеделник в белгийския университет KU Leuven, по повод присъждането му на почетна докторска степен, Драги заяви, че досегашният глобален ред на практика е престанал да функционира. Според него Европа трябва да се трансформира в „истинска федерация“, за да отговори адекватно на новите геополитически реалности.

По думите му преминаването от конфедеративен модел към федерален е въпрос на сила и оцеляване. Драги описа международната система като нестабилна и разпадаща се, а корените на този процес свърза с включването на Китай в Световната търговска организация и решението на западните държави да задълбочат икономическите си връзки с държава, стремяща се към ролята на самостоятелен глобален център.

Тази динамика, според него, е довела до днешната политическа реакция и до свят с по-слаби правила и ограничена търговия. Самото отслабване на глобализацията обаче не е най-голямата заплаха. „Истинският риск е това, което следва след нея“, подчерта Драги.

Като съществен фактор той посочи промяната в подхода на Съединените щати, които по думите му налагат мита върху европейски продукти, поставят под въпрос териториални интереси на Европа и за първи път открито дават сигнал, че разглеждат политическата разпокъсаност на ЕС като свое предимство.

Паралелно с това Китай, отбеляза Драги, продължава да държи ключови позиции в глобалните вериги за доставки и е готов да използва това влияние чрез агресивен износ, ограничаване на достъпа до стратегически суровини и прехвърляне на собствените си икономически проблеми върху други държави.

На този фон бившият ръководител на ЕЦБ предложи концепцията за „прагматичен федерализъм“, който да изведе ЕС от институционалния застой. Според него обединението само по себе си не гарантира геополитическа тежест, ако не е подкрепено с реални общи политики.

Драги подчерта, че там, където Европа вече действа като федерация - в търговията, конкуренцията, функционирането на единния пазар и паричната политика - тя е възприемана като силен и единен партньор. Като доказателство той посочи търговските споразумения с Индия и страните от Латинска Америка.

За разлика от това, в сфери като отбраната, индустриалната стратегия и външната политика, ЕС остава разединен и уязвим. Европа, каза той, все още представлява сбор от средни по големина държави, които лесно могат да бъдат противопоставени една срещу друга. „Дори когато координират действията си, държавите запазват правото си на вето и действат според собствените си интереси“, предупреди Драги.

Той уточни, че предложеният модел на интеграция не цели подчинение и позволява гъвкаво участие, при което държавите могат да се присъединяват поетапно - по подобие на създаването на еврозоната. „Не е необходимо да се отказваме от ценностите си, за да бъдем силни“, подчерта той.

В заключение Драги формулира стратегическа дилема пред Европа: дали ще остане просто голям пазар, зависим от решенията на други глобални сили, или ще предприеме нужните стъпки, за да се превърне в самостоятелен геополитически фактор. „Европа, която не е способна да защитава интересите си, няма да може дълго да отстоява и своите ценности“, заключи той.