Куба предприема извънредни мерки след петролната блокада на САЩ

Куба въвежда сериозни мерки за спестяване на гориво, които включват съкращаване на обществения транспорт, ограничаване на учебните занятия в училищата и университетите, както и намаляване на туристическата активност. Това се случва на фона на засилващото се напрежение със САЩ и затягането на петролното ембарго, съобщи ДПА, предава БТА.

Правителството на социалистическия карибски остров обяви вчера, че тези извънредни стъпки имат за цел да осигурят стабилно функциониране на икономиката и на основните обществени услуги.

„Вашингтон наложи енергийна блокада на Куба като част от агресивна ескалация“, заяви заместник-министър председателят Оскар Перес-Олива Фрага при представянето на плана. Няколко министри изложиха детайлите на мерките по държавната телевизия.

От декември Куба не получава петрол от Венецуела, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп забрани движението на санкционирани петролни танкери, доставящи нефт за острова. Каракас беше стратегически партньор на Хавана в Южна Америка.

След падането от власт на венецуелския лидер Николас Мадуро, който бе заловен от американските въоръжени сили в началото на януари, Куба загуби важен съюзник. Впоследствие Тръмп заплаши да наложи мита върху доставчиците на петрол, което принуди Мексико - доскоро най-големият снабдител с петролни продукти за острова - да прекрати доставките.

За да се пести енергия, държавната администрация ще работи само от понеделник до четвъртък, съобщиха официални представители. Автобусният, железопътният и фериботният транспорт ще бъдат значително ограничени, а държавни служители може да бъдат пренасочвани към сектори с по-голяма нужда от персонал. Хаванският университет обяви, че присъственото обучение ще бъде преустановено за период от 30 дни.

Туризмът - важен източник на чуждестранна валута - също ще бъде засегнат. Фрага посочи, че секторът ще продължи да функционира, но ще се фокусира върху дестинации с най-голямо търсене, докато дейността на летищата ще остане активна.

Кризата припомни спомени от началото на 90-те години, когато с разпадането на СССР Куба преживя най-тежката икономическа криза след революцията през 1959 г. Брутният вътрешен продукт спадна с повече от една трета, а петролът стана дефицитен. В крайна сметка страната успя да се възстанови благодарение на помощта от Венецуела и растящите приходи от туризма.

Според експерти ситуацията може да се влоши допълнително. Кубинците вече години наред се справят с последствията от лошо управление и затягане на политиката на САЩ. Честите спирания на тока, състоянието на електропреносната мрежа, недостигът на храни и лекарства, както и намаляващият поток от туристи са част от предизвикателствата, пред които се изправя страната.