Кога атаките срещу цивилни инфраструктурни обекти представляват военни престъпления?

Разрастващият се конфликт с Иран доведе до въздушни удари по инфраструктурата в Близкия изток и заплахи за нанасяне на удари по нефтопреработвателни съоръжения, електроцентрали и заводи за обезсоляване на морска вода, които снабдяват цивилното население – действия, които според някои експерти може да бъдат смятани за военни престъпления.

Какво гласи международното право?

Женевските конвенции от 1949 г. за хуманитарното поведение по време на война забраняват нападения срещу обекти, считани за жизненоважни за цивилното население: "В никакъв случай не се предприемат действия срещу тези обекти, които биха могли да доведат до недостиг на храна или вода за цивилното население, до степен, че да предизвикат глад или да го принудят да се премести."

Те изрично забраняват нападения срещу "обекти, които са незаменими за оцеляването на цивилното население, като хранителни продукти, земеделски площи за производство на хранителни продукти, реколта, добитък, съоръжения и запаси за питейна вода и напоителни съоръжения..."

Издавани ли са заповеди за арест заради посегателства срещу инфраструктурата в други конфликти?

Международният наказателен съд се позова на атаките срещу жизненоважна инфраструктура, като електроцентрали и нефтопреработвателни заводи в Украйна, в издадените от него заповеди за арест на политически и военни лидери в Русия.

През юли 2024 г. Международният наказателен съд (МНС) повдигна обвинения на Сергей Шойгу, бившия руски министър на отбраната, и на началника на генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов във военни престъпления заради нанасянето на удари по енергийната мрежа на Украйна в разгара на зимата.

Русия отрече обвиненията във военни престъпления и твърди, че през февруари 2022 г. е започнала при самоотбрана специална военна операция в Украйна.

В заповедта за арест на МНС срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху съдиите "смятат, че има разумни основания да се счита, че и двамата умишлено и съзнателно са лишили цивилното население в Газа от предмети, незаменими за оцеляването му, включително храна, вода, лекарства и медицински консумативи, както и гориво и електроенергия".

Прекъсването на електроснабдяването и намаляването на доставките на гориво "са оказали сериозно въздействие върху наличността на вода в Газа и способността на болниците да предоставят медицинска помощ", констатираха съдиите. Условията "са довели до смъртта на цивилни лица, включително деца, поради недохранване и дехидратация", заявиха те.

Израел също отрича обвиненията във военни престъпления и твърди, че е нанасял удари срещу въоръжени групи в Газа и Ливан при самоотбрана срещу екзистенциална заплаха.

Възможно ли е да бъдат смятани за "военни цели"?

Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях постановяват, че страните, участващи във военен конфликт, трябва да разграничават "граждански обекти и военни цели" и че атаките срещу граждански обекти са забранени.

Тази забрана е заложена и в Римския статут на МНС, който е признат като последна инстанция от 125 държави, но чийто статут не е подписан от големи сили като Русия, САЩ и Китай.

Женевските конвенции гласят, че някои инфраструктурни обекти, притежавани и използвани от цивилни, може да бъдат смятани за военни цели, но само "обекти, които по своята същност, местоположение, предназначение или употреба допринасят ефективно за военните действия" и чието унищожаване или превземане "осигурява определено военно предимство".

Кой съд може да преследва нарушителите?

Малко вероятно е дело, свързано с настоящия конфликт в Близкия изток, да бъде разгледано в съда за военни престъпления в близко бъдеще. Нито една от държавите от Персийския залив, Израел или Иран не е член на Международния наказателен съд. Няма друга институция с ясна юрисдикция над предполагаемите военни престъпления в региона.

Разногласията в Съвета за сигурност на ООН, който може да отнася дела към съда в Хага, означават, че също е малко вероятно дело, свързано с конфликта, да бъде отнесено към съда.

Националните власти биха могли да събират доказателства за предполагаеми военни престъпления и да ги преследват съгласно т. нар. закони за универсална юрисдикция, но към момента публични дела няма.

Превод от английски език: Асен Георгиев, БТА