Петролният шок от войната срещу Иран изтласква инфлацията в САЩ нагоре

През март потребителските цени в САЩ отбелязаха най-голямото си повишение за последните почти четири години, тъй като войната с Иран предизвика ръст на цените на петрола, а ефектът от митата продължи, което допълнително намали шансовете за понижение на лихвените проценти тази година, предаде Ройтерс.

Индексът на потребителските цени (CPI) се повиши с 0,9 процента на месечна база, съобщи Бюрото по трудова статистика към Министерството на труда – най-големият ръст от юни 2022 г. През февруари ръстът беше от 0,3 процента, припомня БТА.

На годишна база инфлацията достигна 3,3 на сто през март спрямо 2,4 на сто месец по-рано, в съответствие с очакванията на икономистите, анкетирани от Ройтерс.

Ръстът на цените се отчита на фона на силен пазар на труда, след като заетостта отчете рязко възстановяване през предходния месец – сигнал, че икономиката засега остава устойчива.

Въпреки това нарастват опасенията, че продължителният конфликт в Близкия изток може да отслаби потреблението, ако домакинствата започнат да ограничават разходите си под натиска на по-високите цени.

Войната между САЩ и Израел с Иран доведе до рязко поскъпване на суровия петрол – с над 30 на сто, като средната цена на бензина на дребно в страната премина границата от 4 долара за галон за първи път от повече от три години.

Макар президентът Доналд Тръмп да обяви временно двуседмично примирие, перспективите остават несигурни, особено предвид стратегическото значение на Ормузкия проток за глобалните доставки на енергийни ресурси.

Скокът на инфлацията през март отразява основно първичния ефект от по-високите цени на енергията, включително бензина и дизела, като подчертава нарастващия натиск върху покупателната способност на домакинствата.

Очакват се вторични инфлационни ефекти

Без храните и енергията, т.нар. основен CPI нарасна с 0,2 на сто на месечна база и 2,6 на сто на годишна – умерено ускорение спрямо февруари.

Икономистите обаче предупреждават, че основната инфлация вероятно ще се ускори през следващите месеци, тъй като вторичните ефекти от поскъпването на петрола започват да се пренасят в по-широк кръг от стоки и услуги.

Очаква се по-високите разходи за реактивно гориво да увеличат цените на самолетните билети, докато поскъпването на дизела ще оскъпи автомобилния транспорт и съответно доставките на стоки. Допълнителен натиск се очаква и при торовете, пластмасите и други производствени входове.

Същевременно компаниите вече прехвърлят част от разходите от въведените от администрацията на Тръмп мита върху крайните потребители, което допринася за устойчивия инфлационен натиск.

Управлението за Федерален резерв остава под натиск

Засилващата се инфлация кара все повече икономисти да смятат, че Управлението за федерален резерв (УФР) може да се въздържи от понижение на лихвите тази година. Протоколите от заседанието на централната банка през март показват, че част от банкерите дори обмислят възможност за ново повишение.

В момента основният лихвен процент остава в диапазона 3,50 на сто –3,75 на сто.

Някои анализатори все пак допускат възможност за понижение на лихвите, ако пазарът на труда започне да се влошава. Други предупреждават, че ако високите цени на горивата ограничат потреблението, бизнесът може да срещне трудности при прехвърлянето на по-високите разходи към клиентите.

В този контекст развитието на конфликта в Близкия изток ще остане ключов фактор не само за инфлацията, но и за цялостната икономическа политика на САЩ през следващите месеци.