Иран заплаши да блокира Червено море, ако американската блокада продължи

Конфликтът в Близкия изток продължава да е във фокуса на световния печат днес, пише БТА.

"Скоро се очаква примирие между Израел и "Хизбула", съобщава британското издание "Файненшъл таймс", като се позова на ливански служители. Според източниците на изданието, то може да бъде обявено още тази седмица, след като израелските сили завземат контрола над ключовия град Бинт Джбейл.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че израелски и ливански лидери ще разговарят днес, пише в. "Таймс ъф Израел".

"Опитвам се да създам малко пространство за дишане между Израел и Ливан. Отдавна двамата лидери не са разговаряли – около 34 години. Това ще се случи утре. Чудесно!", написа Тръмп в своята социална мрежа Трут соушъл, без да уточнява кои лидери ще разговарят.

Преди тристранните преговори, организирани от САЩ тази седмица, Израел и Ливан за последно проведоха преговори през 1993 г., но те не бяха на ниво лидери.

Ливан вероятно ще поиска примирие, преди да се съгласи на подобни срещи на високо равнище с Израел, но досега израелският кабинет отказва да се съгласи на такова, тъй като цели да продължи да отслабва "Хизбула", отбелязва вестникът.

Ливан не може да експулсира дори един дипломат. Как тогава ще разоръжи "Хизбула", пита британският в. "Телеграф", като визира отзоваването на иранския посланик в Бейрут, който обаче остана на ливанска територия.

Жестът на добра воля към Израел, направен с надеждата да се постигне примирие, беше посрещнат с насмешка от Иран и подчертава слабостта на правителството на Жозеф Аун.

В същото време Вашингтон обяви засилване на санкциите си срещу иранския петролен сектор, на фона на блокадата на Ормузкия проток, отбелязва френският в. "Монд". Те са насочени предимно срещу транспортната инфраструктура, включително около двадесет лица и организации, свързани с мрежата на петролния магнат Мохамад Хосеин Шамхани - син на Али Шамхани, близък съветник на иранския върховен лидер Али Хаменей. И двамата бяха убити в първия ден на войната.

"САЩ предприемат мерки за решително ограничаване на способността на Иран да генерира приходи, докато той се опитва да вземе за заложник Ормузкия проток", съобщи от своя страна Държавният департамент в отделно изявление.

Иран блокира пролива след избухването на войната на 28 февруари. САЩ започнаха своя собствена блокада в понеделник. Във вторник американското министерство на финансите обяви, че няма да удължи временното отменяне на някои санкции срещу иранския петрол, решено миналия месец, за да се смекчат ефектите от войната в Близкия изток върху пазара на въглеводороди.

Според Вашингтон мрежата "Шамхани", която оперира между Иран и Обединените арабски емирства, заобикаля санкциите чрез група от на пръв поглед легитимни консултантски компании и предприятия за морски превози, които управляват всички аспекти на флота на мрежата. Миналата година САЩ вече наложиха санкции на организации, свързани с тази мрежа, както и на корабите, принадлежащи към търговската флота на Мохамад Хосеин Шамхани, припомня в. "Монд".

В същото време военният съветник на Моджтаба Хаменей, Мохсен Резаи, заплаши да потопи американските кораби. Считан за привърженик на твърдата линия дори сред иранските Гвардейци на революцията, той заяви, че би било "добре", ако САЩ предприемат сухопътна инвазия.

"Бихме взели хиляди заложници", каза той. "Аз изобщо не съм за удължаване на примирието", добави високопоставеният военен, макар че подчерта, че това е неговото "лично" мнение.

Резаи е ръководил Гвардейците на революцията от 1981 до 1997 г., отбелязва френското издание.

Американският флот разчита на европейското ноу-хау за войната с мини в Ормузкия проток, отбелязва френският в. "Фигаро".

В този сблъсък иранските Гвардейци на революцията оставят съмнението за минирането на навигационните пътища да тегне над корабоплаването. Те разчитат на психологическия ефект, парализиращ морската търговия, който остава почти същият, независимо колко мини са били поставени.

Иран избра непряка стратегия, за да се противопостави на САЩ, докато е лишен от военен флот. Сега собствениците и застрахователите на кораби се страхуват да преминават през Ормузкия проток. В този тесен навигационен канал заплахата идва както от иранските брегове, откъдето могат да излитат дронове, така и от морското дъно.

Гвардейците на революцията, които се опитват да контролират прохода въпреки американските военни операции, започнали преди повече от месец, са посъветвали корабите да преминават възможно най-близо до бреговете, "поради вероятността от наличие на противокорабни мини в основната зона". Без съмнение, за да могат да се прицелят по-добре, отбелязва френското издание.

Иран вчера заплаши да блокира Червено море, ако американската блокада продължи, пише от своя страна португалският в. "Обсервадор".

Въпреки че Техеран няма излаз на Червено море, той може да разчита на съюзниците си в Йемен – хусите, които вече заплашиха да атакуват кораби в този район от своите позиции в планините, подчертава изданието.

От своя страна в. "Ню Йорк таймс" отделя внимание на твърденията на разузнаването на САЩ, че Китай доставя оръжие за Иран.

През по-голямата част от последните две десетилетия Китай поддържаше деликатен баланс във военните си отношения с Иран, като често предлагаше непряка помощ вместо продажба на оръжие. Този подход отново привлича внимание, след като американски официални лица заявиха, че разузнавателните агенции се опитват да изяснят дали Китай е изпратил ракети на Иран през последните седмици. Президентът Тръмп заяви, че ще наложи допълнително 50-процентово мито на китайските стоки, ако това се окаже вярно. Пекин отхвърля твърдението като "чиста измислица", а американски представители заявиха, че оценката им не е окончателна. Но ако се потвърди, това би било значителна тактическа промяна в начина, по който Пекин подкрепя най-близкия си стратегически партньор в Близкия изток.

Продажбите на китайско оръжие за Иран нараснаха значително през 80-те години, но почти изчезнаха през последното десетилетие, за да се спазят ембаргото на ООН и санкциите на САЩ. Вместо това през последните години китайската подкрепа за Иран се изразява в доставката на компоненти, които могат да се използват както за граждански технологии, така и за ракети и дронове.

Китай има сериозен интерес от разрешаване на кризата в Иран. Около една трета от общия му внос на суров петрол идва от Персийския залив, припомня в. "Ню Йорк таймс".