ISW: Украйна нанесе серия дълбоки удари по руска петролна и военна инфраструктура

Украинските сили са извършили мащабна серия от удари с голям обсег срещу руска петролна инфраструктура и военни активи в нощта срещу 29 април, използвайки претоварените руски системи за противовъздушна отбрана. Това се посочва в нов анализ на Института за изследване на войната (ISW), предава News.bg.

Според доклада атаките са били нанесени по цели, намиращи се на разстояние до 1400 километра от международната граница.

Службата за сигурност на Украйна съобщи, че е поразена линейната производствено-диспечерска станция „Транснефт Перм“ в Пермска област, като вследствие на удара са избухнали пожари в почти всички резервоари за съхранение на петрол.

От Киев определят обекта като стратегически възел в руската нефтопроводна система, който разпределя суровината в четири направления, включително към Пермската рафинерия. Публикувани кадри показват сериозни пожари в района.

Паралелно с това украинският Генерален щаб съобщи, че военноморските сили са ударили санкционирания танкер „Маркиз“ в Черно море, на около 210 километра югоизточно от Туапсе.

Корабът, плаващ под камерунски флаг, е с товароносимост над 37 000 тона и по данни на украинската страна е пътувал без товар, вероятно в очакване на прехвърляне на петрол в морето от друг плавателен съд.

Командирът на украинските сили за безпилотни системи майор Роберт „Магяр“ Бровди публикува и геолокирани кадри, според които украински дронове са поразили два руски хеликоптера Ми-28 и два Ми-17, докато са зареждали на площадка във Воронежка област, на около 150 километра от фронта.

Допълнителни геолокирани доказателства показват, че е вероятно да е нанесен удар и по нефтопреработвателната фабрика Орск в Оренбургска област - на приблизително 1300 километра от украинската граница.

ISW отбелязва, че само през април 2026 г. са документирани поне 18 украински удара по руска петролна инфраструктура и най-малко 41 удара по военни активи в 19 руски региона.

Според института от март насам Киев постоянно увеличава както обсега, така и интензитета на далечните си удари срещу руски стратегически обекти.

Президентът Володимир Зеленски заяви на 29 април, че вследствие на тези операции пристанището Приморск работи с 13% под капацитета си, Новоросийск с 38%, а Уст-Луга с 43% под нормалното натоварване.

В анализа се посочва още, че в телефонния си разговор с Доналд Тръмп руският президент Владимир Путин е опитал да затвърди тезата, че Русия запазва стратегическата инициатива и че украинската отбрана отслабва, въпреки че по оценка на ISW Киев до голяма степен е успял да забави руската пролетно-лятна офанзива.

Институтът смята, че Кремъл се опитва да прикрие нарастващите икономически и военни разходи от войната, като убеждава Запада да принуди Украйна към отстъпки, които Русия не успява да постигне на бойното поле.

Според ISW Москва използва и периодично обявяваните едностранни примирия, включително предложеното спиране на огъня за Деня на победата, за да складира дронове и ракети за последващи масирани удари срещу украинска територия.

Докладът отбелязва и че Кремъл е използвал разговора между Путин и Тръмп, за да отправи предупреждения към Вашингтон във връзка с американско-израелските действия срещу Иран, като руският лидер е заявил, че ново прибягване до сила би имало „изключително тежки последици“ за целия регион и света.