Foreign Policy: Европа ще навлезе в най-опасния период в отношенията си с Русия, когато боевете в Украйна приключат

След като боевете в Украйна приключат, Европа ще навлезе в най-„опасния период в отношенията си с Русия“, пише Франц-Щефан Гади, сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания (IISS), в статия за списание Foreign Policy.

Той каза, че е участвал в учение на НАТО през декември 2025 г. в университета „Хелмут Шмит“ на Бундесвера в Хамбург, където е играл ролята на началник на Генералния щаб на Русия.

През декември Die Welt организира „военна игра“ съвместно с Германския център за военни игри в университета „Хелмут Шмит“ на германските въоръжени сили. Участваха шестнадесет бивши високопоставени служители, законодатели и видни експерти по сигурността от Германия и НАТО.

„Играта“ симулира сблъсък между блока и Русия в Балтийския регион, който според плана може да се разгърне през октомври 2026 г. Wall Street Journal писа, че симулацията е довела до бърза победа за „руските сили“.

Според Гади, военният потенциал на Европа (и следователно нейното възпиране) вероятно ще бъде в най-слабата си точка спрямо руската мощ. Съюзниците ще се изправят срещу руска армия, която е нараснала по сила, натрупала е близо пет години боен опит и притежава реални предимства, за чието постигане на резултати на Европа биха били необходими години.

„Моята задача като член на „Червения екип“ беше да създам военна криза на източния фланг на НАТО и да принудя „Синия екип“, германското правителство, да реагира. Като атакувах Литва като първа стъпка, аз потиснах вземането на политически и военни решения в Германия до такава степен, че най-важният европейски съюзник на НАТО не предприе никакви действия“, описа авторът ролята си в учението. Основната им цел беше да подкопаят доверието в НАТО и ЕС.

Според Гади, Русия има предимство по „три прости начина“, които ѝ помогнаха да победи НАТО в ученията. Първо, скоростта. Основният проблем за алианса, отбелязва авторът, е, че във военен сценарий, включващ една или повече балтийски държави, Русия би могла бързо да натрупа силите си, докато блокът, от друга страна, би се нуждаел от време - в най-добрия случай няколко дни, в най-лошия случай седмици или повече - за преразпределяне на войските. Второ, ако Русия действа бързо, тя може да завземе територия в ограничена офанзива, преди да може да се започне контраофанзива, твърди авторът. Трето, Русия е способна да възпре НАТО от започване на контраофанзива поради риска от ескалация.

Европейските сили на НАТО не биха атакували, без да отслабят руската противовъздушна отбрана, което не биха могли да направят предвид ограничената настъпателна мощ на техните военновъздушни сили и недостига на системи за противовъздушна отбрана, твърди Гади.

Авторът заключава, че Германия трябва да забрави член 5 от Северноатлантическия договор, който гласи, че „въоръжено нападение срещу един член на НАТО се счита за нападение срещу всички членове и задейства задължението на всеки член да му съдейства“, и да отговори на въпроса дали смята, че си струва да се бори с Русия за Балтийските държави, дори без помощта на САЩ. Без ясни отговори, Германия и НАТО рискуват да бъдат победени от бързината и решителността на Русия, пише Гади. „Германия най-вероятно ще се поколебае. И това беше достатъчно за победа“, заключи той.

През лятото на 2024 г. германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че Бундесверът трябва да е готов за война до 2029 г.

Президентът Владимир Путин заяви, че Русия „няма причина“ да се бие със страните от НАТО: „нито геополитически интерес, нито икономически, нито политически, нито военен“.

Миналата есен Путин заяви, че „всички страни от НАТО са във война с Русия“, отбелязвайки, че руската армия в момента е най-боеспособната в света.