Украйна: когато наркотикът е единственото спасение на фронта

Във войната в Украйна войници употребяват наркотици, за да облекчават болката, да потискат страха и тревожността или просто за да могат да функционират. Това "самолечение" се превръща във все по-голям проблем.

Украински войници все по-често прибягват към прием на наркотици срещу травмите на фронта. Пред кореспондента на ДВ Макс Цандер бойци споделят, че употребяват метадон и болкоуспокояващи, за да се справят със страха, изтощението и наранявания, които не са били лекувани.

"На война виждаш откъснати ръце, откъснати крака, усещаш цялата лоша миризма и всичко останало. Това е изключително тежко емоционално състояние", казва Дмитро, украински лейтенант от морската пехота, който лекува своята зависимост – в момента преминава през рехабилитация. "Ако никога през живота си не сте вземали наркотици, на фронта започвате да употребявате", уверява той. При него всичко е започнало след първото му раняване – в ръката, разказва офицерът.

Станислав, който се е сражавал в Запорожие, преди да избяга от бойната си част, също се възстановява след употребата на наркотични вещества. Той споделя, че метадонът му е помагал да забрави за малко къде е, да се дистанцира от целия ужас и от постоянната тревога.

"И тогава това се превърна в зависимост..."

"Постоянно си напрегнат, липсва ти сън, претоварването е огромно. Никога преди не бях служил в армията и за мен това беше изключително стресиращо. А метадонът ми даваше сили, без него вече не можех да се справям, дори не можех да ставам от леглото. И тогава това се превърна в зависимост."

Дмитро е командвал подразделение от около 200 бойци. Спомня си добре как един ден пристигнало подкрепление в батальона и още същия ден един от новите войници отишъл на фронта. И повече не се върнал – още в първата си бойна мисия паднал убит. "Отидохме при тях, всички седяха и не бяха трезви. Накарах ги да седнат на масата, за да разговаряме. По това време имахме много тежки загуби и момчетата не се справяха психологически със ситуацията. Тогава ми донесоха торбичка с таблетки метадон – бяха сигурно 500 или 700, не знам точно. Разбира се, конфискувах хапчетата и им казах им да не се занимават с такива неща."

Но самият той също имал нужда от болкоуспокояващи, освен това знаел, че метадонът има такова действие, но с различен ефект. И така започнал да взема по две-три таблетки, докато не стигнал до точката, в която вече не можел да се контролира. И постепенно осъзнал, че трябва да направи нещо.

Четири години след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна доклади сочат, че употребата на стимуланти и опиоиди нараства – за справяне с последиците от войната. Според Виктория Тимошевска от организацията Health Solutions, която изследва консумацията на наркотици в мирно и военно време, повече от половината от хората на фронтовата линия вероятно имат такъв опит – това могат да бъдат наркотици, но също и алкохол, а понякога и комбинация от двете или дори комбинация от няколко активни вещества и алкохол.

Според Тимошевска в случая не става въпрос за злоупотреба с наркотици, а често всичко започва като самолечение поради състоянието, в което се намират.

Игор Алферов е психотерапевт и военен свещеник. За ДВ той казва, че в съвременната история никоя армия не е воювала четири години без ротация. "Тези хора се връщат с променена биохимия. И вече нищо не ги интересува - нито семейството, нито домът, нито работата, нито кариерата. Те са свикнали с опасността, осъзнават, че всеки ден може да е последният им, а наркотикът потиска тези чувства. И тогава това се превръща в проблем."

По-нататък той разказва за изключително тежката работа на щурмовите бригади и за това, че по време на мисия не се употребяват наркотици – абсолютно никакви. Но когато бойците се върнат, психиката им се отпуска и някои прибягват до някакъв вид допинг.

"Те са изложени на физически травми, които се натрупват и отприщват силни болки, които често не се лекуват с обичайните лекарства, като ибупрофен или парацетамол. И те търсят други ефективни средства за контролиране на болката, защото трябва да се върнат на служба и да участват в мисиите", разказва Алеферов.

И в миналото войници са взимали наркотици

Наркотиците отдавна са част от военните действия. По време на Втората световна война нацистка Германия е раздавала на войските си милиони таблетки метамфетамин. В американската армия пък пилотите са получавали стимуланти като "Декседрин" - от Втората световна война, до войните в Ирак и Афганистан. Във Виетнам до 15% от американските войници са употребявали хероин - за да се справят с последиците от войната.

Дълго време военното ръководство на Украйна не признаваше злоупотребата с наркотици за проблем. Подкрепата от страна на правителството за войници, борещи се със злоупотребата с психоактивни вещества, беше включена едва наскоро в украинската стратегия за ветераните – като пилотен проект.

Употребата на наркотици остава строго забранена във въоръжените сили. Войниците, които бъдат заловени, могат да получат тежки наказания. Ако при аутопсия бъдат открити наркотици, семействата рискуват да загубят правото си на държавни обезщетения.

"Неофициалната практика е, че ако това не засяга способността ти да изпълняваш задълженията си и да участваш в мисии и операции, то се толерира. Това означава, че си затварят очите, стига да си в строя, да се явяваш на служба и да изпълняваш задачите, които ти се възлагат", казва за ДВ Виктория Тимошевска от Health Solutions.

Днес Станислав е доброволец - разговаря с хората и се опитва по някакъв начин да ги разбере. "Има една поговорка: Когато се давиш, трябва да се спасиш сам. Искам да ги науча как да плуват и да ги убедя, че това е възможно – точно това правя в момента", казва бившият военнослужещ, освободен от военна служба от военно-медицинска комисия заради увреденото му здраве.

"Украйна е моята страна и аз ще живея тук. Искам да мога да пресичам улицата, без да се страхувам, че някой, минал на червено, ще ме блъсне. Искам да говоря с хората, да ги гледам в очите, без да се страхувам, че някой ще превърти, ще извади пистолет и ще започне да стреля. Имам две малки внучки. Не искам те да се омъжват за болни, а за нормални хора. И накрая, искам тези хора да се върнат и да не бъдат "проблем" за моята страна, а нейна гордост", казва още Станислав.