Очаква се ЕЦБ да вдигне лихвите за първи път от година

Очаква се на днешното заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъдат повишени водещите лихви, след като представители на институцията, участващи в определянето на паричната ѝ политика, декларираха по-рано готовност за вдигане на ставките, за да противостоят на растящата инфлация в еврозоната заради високите цени на енергията, предаде БТА.

Водещите лихвени проценти на ЕЦБ - по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение, не са променяни от година. През юни 2025 г. банката понижи ставките с 25 базисни пункта (0,25 на сто), с което депозитната лихва намаля до 2 на сто, лихвата по основни операции по рефинансиране до 2,15 на сто, а лихвата по пределното кредитно улеснение до 2,4 на сто.

ЕЦБ запази тези равнища на лихвите на следващите си седем поредни заседания.

Продължаващият вече повече от три месеца конфликт на САЩ и Израел срещу Иран обаче промени икономическите условия, като блокира доставките на енергия и други суровини от Персийския залив. Това доведе до рязко покачване на цените на енергията по целия свят и в частност в еврозоната.

Годишната инфлация във валутното обединение постепенно намаля до целта на ЕЦБ от 2 на сто през миналата година, като през първите месеци на 2026 г. дори спадна под това ниво. През януари инфлацията в еврозоната отслабна до 1,7 на сто, а през февруари леко нарасна – до 1,9 на сто, сочат данни на Евростат на база хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).

Започналата в края на февруари война в Близкия изток обаче повиши цените на енергоносителите и помрачи перспективите за инфлацията.

Въпреки че през предходните месеци цените на енергията в еврозоната намаляваха, през март отбелязаха ръст с 5,1 на годишна база, през април с 10,8 на сто, а през май – с 10,9 на сто.

По сходна траектория се разви ситуацията с темпа на потребителските цени – през март показателят се ускори до 2,6 на сто, през април до 3 на сто, а според предварителните данни на Евростат през миналия месец инфлацията в еврозоната достигна 3,2 на сто - максимум от септември 2023 г.

Представители на ЕЦБ изразиха загриженост по отношение на инфлацията, като някои застанаха зад позицията, че е необходимо увеличаване на лихвите.

Шокът при цените на петрола вследствие на войната в Иран и произтичащият от него инфлационен натиск вероятно скоро ще окажат пряко влияние и върху паричната политика на ЕЦБ, каза миналата седмица управителят на Австрийската национална банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Мартин Кохер.

Според него при непроменена ситуация в Близкия изток ще бъде трудно да се избегне повишение на лихвите. Той посочи, че е възможно банката да увеличи с четвърт процентен пункт лихвите на днешното заседание, но не изключи и по-сериозно повишение.

По-рано членът на Изпълнителния съвет на банката Изабел Шнабел заяви, че ЕЦБ трябва да повиши основните си лихви през юни, дори ако мирните преговори между САЩ и Иран доведат до мирно споразумение.

„Предвид мащаба и продължителността на сегашната криза, според мен вече не можем да си позволим да я пренебрегваме“, изтъкна Шнабел. „Към днешна гледна точка смятам, че през юни ще бъде необходимо повишение на лихвите“, посочи тя.

Междувременно и гуверньорът на германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) Йоахим Нагел намекна за повишаване на лихви.

Нагел заяви, че властите „не могат да пренебрегнат високите цени на енергията“.

„Повишаването на лихвените ставки става все по-вероятно, освен ако ситуацията с инфлацията не се промени коренно“, смята управителят на „Бундесбанк“.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта миналия месец, че ситуацията с инфлацията трябва да бъде внимателно преценена, така че да не се действа нито преждевременно, нито твърде късно по отношение на лихвите. Тя обаче отказа да коментира дали ЕЦБ ще повиши лихвите, както очакват мнозина анализатори.

Гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев каза в края на май, че Франкфуртската парична институция не трябва да изчаква твърде дълго, за да реагира на последиците от войната в Иран.

„На този етап компромисът не е симетричен, когато има риск инфлационните очаквания да загубят стабилността си. Цената на закъснялото действие може да надхвърли цената на това да се действа малко по-рано“, посочи Радев.

Също така на днешното заседание се очаква ЕЦБ да преразгледа прогнозите си за растежа на икономиката и инфлацията в еврозоната.

Според главния икономист на финансовата институция Филип Лейн вероятно прогнозите за инфлацията в еврозоната ще бъдат повишени заради напрежението, свързано с войната в Близкия изток.

„Вероятно отново ще повишим прогнозите си за инфлацията през юни“, каза Лейн, но без да заема позиция в подкрепа на повишение на лихвените проценти.

В пролетните си икономически прогнози, публикувани миналия месец, Европейската комисия повиши очакванията си за растежа на инфлацията в еврозоната - до 3 на сто през 2026 г. и 2,3 на сто през 2027 г, след като в предишната си прогноза предвиждаше 2 на сто и за двете години.

По отношение на икономическия растеж в еврозоната ЕК намали прогнозата си - до 0,9 на сто през 2026 г. и 1,2 на сто през 2027 г., в сравнение с есента, когато очакваше икономиката да нарасне съответно с 1,2 и 1,4 на сто.

„В сравнение с март очакваме експертите на ЕЦБ да понижат прогнозите за растежа за 2026–2027 г. и да повишат прогнозите както за инфлацията като цяло, така и за основната инфлация, което отразява по-продължителен енергиен шок и по-силно косвено въздействие върху цените“, обясни главният икономист за Европа на „Голдмън Сакс“ (Goldman Sachs) Свен Яри Стен, цитиран от Си Ен Би Си.

„Прогнозите за основната инфлация ще бъдат по-интересни, особено за 2027 г.“, коментира Анатоли Анненков, старши икономист за Европа в „Сосиете женерал“ (Societe Generale).

„Тази прогноза ще ни покаже много за увереността на екипа на ЕЦБ в предстоящите вторични ефекти, особено като се имат предвид отслабващите данни за икономическата активност от март насам“, добави той.