Министърът на вътрешната сигурност на САЩ заплаши изборни служители със затвор

В рамките на извънредно изявление от Белия дом, американският министър на вътрешната сигурност Маркуейн Мълин отправи безпрецедентно предупреждение към местните и щатските изборни служители, предадоха водещи световни агенции на 17 юли.

Администрацията заплаши с наказателно преследване, тежки финансови санкции и ефективен затвор всеки администратор, който откаже да приложи новите федерални насоки за сигурност и верификация на избирателите.

Директен натиск от Министерството на вътрешната сигурност

По думите на Мълин, цитирани в репортаж на Reuters, ако на изборните служители бъдат предоставени инструменти за защита на вота, но те съзнателно изберат да не ги използват, те ще бъдат подведени под лична отговорност. „Тези лица могат да бъдат наказани с глоби, санкции и, в зависимост от това докъде се простира нарушението, дори със затвор“, категоричен бе шефът на вътрешната сигурност.

Извънредната пресконференция на DHS последва обръщението на президента Доналд Тръмп, в което той отново изрази съмнения в надеждността на американските машини за гласуване и заяви, че чужди държави имат потенциален достъп до данните на гласоподавателите.

Основните искания на Белия дом включват:

• Задължителна проверка на гражданството: Щатите трябва да прекарат своите избирателни списъци през обновената федерална база данни SAVE, за да отсеят лица без американско гражданство.
• Ултиматум за финансирането: Федералното правителство ще блокира отпускането на грантове за провеждане на избори за щатите, които отказват да сътрудничат.
• Двуседмичен срок за реакция: Изпратени са официални писма с искане за незабавни мерки до ключови щати, сред които Калифорния, Пенсилвания, Невада и Ню Джърси.

Институционален отпор и конституционен дебат

Острата риторика от Вашингтон веднага срещна сериозна съпротива. Авторитетни правни експерти, цитирани от The New York Times, напомнят, че съгласно Конституцията на САЩ организацията и управлението на изборния процес са изрично правомощие на отделните щати, а не на изпълнителната власт във Вашингтон.

Реакциите на местно ниво не закъсняха:

• Пенсилвания: Щатските власти категорично отказаха да предадат изисканите лични данни на избирателите, окачествявайки твърденията на Белия дом като спекулативни.
• Невада: Държавният секретар на щака отхвърли данните на DHS и заяви, че липсват доказателства за масово гласуване на чужденци.
• Конгресът: Лидерът на демократите в Камарата на представителите Хаким Джефрис, в изявление пред The Hill (thehill.com), обвини администрацията в насаждане на конспиративни теории с цел подкопаване на общественото доверие преди вота през ноември.

Международните анализатори: Риск за демократичната стабилност

Ескалацията на тона във Вашингтон бързо отекна и на международната сцена. Водещи геополитически експерти и чуждестранни наблюдатели изразиха дълбока загриженост за стабилността на американските институции. Според европейски аналитични центрове, цитирани в глобалния политически обзор на BBC, подобен директен натиск върху изборната администрация може да парализира работата на местните секции и да хвърли сянка на съмнение върху легитимността на следващите изборни резултати, независимо кой ще спечели.

Специалисти по международно право предупреждават, че вътрешнополитическият трус в САЩ отслабва лидерската позиция на страната в глобален мащаб. Те отбелязват, че докато Вашингтон е зает с безпрецедентни вътрешни съдебни и институционални войни, това отваря прозорец за чуждестранни автократични режими да поставят под въпрос устойчивостта на западната демократична модел като цяло.

Правозащитни организации допълват, че масираният натиск от федералните агенции крие риск от неправомерно заличаване на легитимни американски граждани от избирателните регистри поради остарели данни в използваните системи. Политическото напрежение в САЩ остава в най-високата си точка, докато различните щати решават дали да се подчинят на заповедите на Вашингтон, или да потърсят защита в съда.