Как езерото Солтън от рай се превърна в ад

Мишел Дуган-Делгадо страда от астма, поради което винаги носи инхалатор и маска за лице, когато излиза - ако вятърът се усили и се извие прашна буря. "Знам, че за мен не е безопасно да излизам навън. Трябва някак да се защитя", казва жената за ДВ.

Ако в белите ѝ дробове попадне прах, това може да предизвика астматичен пристъп. Невидими бактерии, гъбични спори и вируси, пренасяни от праха, също могат да причинят животозастрашаваща инфекция. "Ако съм навън и се извие прашна буря, има много голяма вероятност да се заразя, което означава, че ще се озова в болница", обяснява Мишел Дуган-Делгадо.

Тя познава отлично опасностите - многократно е била хоспитализирана. Астмата вече е донесла много страдания на семейството ѝ: през 2009 година по-малката ѝ сестра Мари е починала от астматичен пристъп на 16-годишна възраст.

Дуган-Делгадо живее в долината Коачела, селскостопански център в далечния юг на Калифорния, заобиколен от пустиня. Тя смята, че лошото качество на въздуха в района е причината за болестта на сестра ѝ.

Прашен въздух край изчезващото езеро

Прашните бури са често срещани в региона, в който живеят около 500 000 души. Основен източник на този прах е огромното езеро, което пресъхва. С площ от около 888 квадратни километра, Солтън е най-голямото езеро в Калифорния. Но то бързо изтлява. Когато ветровете духат над откритото дъно на езерото, те понасят изсъхналите седименти, предизвиквайки опасни прашни бури.

Установено е, че децата, живеещи близо до езерото, страдат много по-често от астма. Резултатите от проучване сред над 700 деца в начална училищна възраст сочат, че 24 процента от тях имат астма. Това е в пъти повече от средното за страната - около седем на сто за момчетата и 5,5 за момичетата. Освен това над 70 процента от наблюдаваните деца са с алергии, което три пъти надвишава средната стойност за САЩ.

"Повечето семейства, които познавам, имат поне едно дете с респираторни заболявания“, посочва Дуган-Делгадо. Нейната 13-годишна дъщеря също е с астма, а 11-годишният ѝ син страда от алергии.

От рая до екологичния ад

Езерото Солтън се е образувало през 1905 година, когато река Колорадо е пробила шлюз на напоителен канал и е наводнила района. Оттогава водният басейн се поддържа от изливащи се в него селскостопански отпадни води и местни реки.

През 1950-те години езерото е популярно място за почивка - тогава модерните курорти по бреговете му привличат туристи и известни личности. Но след това нивата на водата започват да спадат, отчасти поради климатичното затопляне и действията за отклоняване на водата. През последните 30 години езерото се е свило с около 20 процента или 70 квадратни мили.

Водният басейн обаче съдържа не само прах: ветровете разнасят пестициди и други токсични химикали от фермите, а това много влошава качеството на въздуха в региона.

Климатичните промени, причинени от продължаващото изгаряне на изкопаеми горива, водят до по-високи температури и продължителна суша, което прави пустинните региони по света по-сухи. Това значително затруднява растежа на растенията и натоварва водните ресурси, разяснява пред ДВ климатологът Амато Евън. "С течение на времето прашните бури определено стават все по-чести."

В световен мащаб поне една четвърт от праха във въздуха се дължи на човешки дейности, включително шофиране по офроуд пътища, обезлесяване и неустойчиви земеделски практики.

Езерата, които пресъхват, също са основни производители на прах - от Солтън в Калифорния, до езерото Урмия в Иран. Смаляващото се Аралско море например е увеличило праха в Централна Азия със седем процента в последните 30 години.

Вреди за икономиката и човешкото здраве

Повече от половината от световните емисии на прах идват от Сахара. Ако вятърът е достатъчно силен, този прах може да се издигне до осем километра нависоко в небето и да измине огромни разстояния - да прекоси Атлантическия океан и да стигне до Северна и Южна Америка, или през Средиземно море до Европа.

Световната метеорологична организация съобщава, че пясъчните и прашните бури ежегодно засягат около 330 милиона души. Те могат да погълнат цели градове, да оставят на земята самолети, да унищожат реколтата и да причинят смъртоносни пътно-транспортни произшествия.

Да не забравяме и цената, която плащат хората със здравето си. "Това е най-голямото неблагоприятно въздействие - когато хората вдишват този прах", казва Амато Евън.

Праховите частици могат да проникнат дълбоко в белите дробове и да причинят сериозни респираторни и сърдечни заболявания. Те са причината за около 721 000 смъртни случая в световен мащаб всяка година, като децата, възрастните хора и хората с белодробни проблеми са най-застрашени.

Живот, пълен с прах

Дуган-Делгадо казва, че състоянието на белите ѝ дробове продължава да се влошава. А прогнозите гласят, че Солтън ще продължи да се смалява.

Щатските и местните власти са стартирали серия проекти като част от план за възстановяване на 30 000 акра от прашната брегова линия на езерото до 2028 година. Хиляди бали сено са разпръснати по брега, за да задържат праха. Освен това са засадени местни растения в опит да се стабилизира почвата и се изпомпва вода за създаването на изкуствени влажни зони за дивата природа.

Евън казва, че засаждането на растения може и да помогне. Но подобни методи изискват много инвестиции, вода и време.

Той и екипът му в момента разработват система за ранно предупреждение при наближаването на прашна буря. "Точно както получавате прогноза за времето, би трябвало да можете да получите прогноза за прах", обяснява експертът.

Дуган-Делгадо казва, че би приветствала установяването на такава система. Тя би искала и хората да са по-добре информирани за рисковете - за да могат по-добре да защитят себе си и децата си. "И една смърт е твърде много. Трябва да намерим начин да спрем това."

Автор: Натали Мюлер