Доналд Тръмп: Европа ни ограбва! Белият дом заплаши ЕС със значителни мита заради глобите за американски технологични компании

Администрацията на президента Доналд Тръмп ще започне търговско разследване срещу Европейския съюз във връзка с глобите, наложени на американските технологични гиганти в Европа. Това обяви Тръмп в публикация в „Трут соушъл“, предаде Си Ен Би Си, цитирана от БТА.

Разгледването вероятно ще доведе до налагането на „значителни“ американски мита върху стоките от ЕС, допълни Тръмп в публикуваното в петък вечерта съобщение.

Президентът на САЩ обвини ЕС, че „ограбва“ американските компании и, съответно, американските данъкоплатци, като изрази негодувание относно наложената от Европейската комисия наскоро глоба от 1 милиард долара на „Гугъл“ (Google).

ЕК съобщи тази седмица, че налага две глоби на "Гугъл" (Google) за общо 890 милиона евро за нарушения на европейското законодателство. Тези нарушения са свързани с даването на предимство на услуги на компанията в резултатите от нейната търсачка, както и за създаване на пречки пред бизнесите на други компании в електронния магазин „Гугъл плей“.

„Европейският съюз пак се заема с това и, както обикновено, се цели директно в ВЕЛИКИТЕ американски компании!“ заяви Тръмп и разкритикува предишни европейски глоби срещу „Епъл“ (Apple), „Мета“ (Meta) и „Амазон“ (Amazon).

Според американския президент най-новата глоба срещу „Гугъл“ е наложена „без обяснение“.

„Съединените американски щати не са „касичка“ за Европа и няма да позволим това да се случи!“, подчерта Тръмп.

Той обясни, че САЩ „незабавно“ ще започнат разследване съгласно раздел 301 от Закона за търговията от 1974 г., който позволява налагането на мита в отговор на практики, за които се установи, че ощетяват търговията на САЩ.

„Европейският съюз ще плати много висока цена за това незаконно и крайно неетично поведение, за което постоянно съм ги предупреждавал“, заяви още Тръмп по отношение на наложените на американски технологични компании европейските глоби.

По-рано тази седмица Съединените щати обявиха мита в размер на 10 или 12,5 процента върху вноса от десетки търговски партньори, включително ЕС, с аргумента, че те не са наложили и не прилагат ефективно забрана при вноса на стоки, произведени с принудителен труд.

Съдът на Европейския съюз окончателно потвърди глобата от 4,1 млрд. евро (4,7 млрд. долара), наложена на американската технологична компания „Гугъл“ (Google) за злоупотреба с господстващо положение чрез операционната система „Андроид“ (Android). Върховната съдебна инстанция на ЕС отхвърли жалбата на „Гугъл“ и компанията майка „Алфабет“ (Alphabet) срещу решението на Общия съд, с което беше потвърдена санкцията, наложена от Европейската комисия през 2018 година, стана ясно от официално прессъобщение, изпратено до редакцията на БТА.

През 2018 г. Европейската комисия наложи глоба на „Гугъл“, след като установи, че американската компания е предоставяла неправомерно предимство на собствената си търсачката „Гугъл сърч“ (Google Search) и браузъра „Хром“ (Chrome) чрез условия за предварителното им инсталиране на мобилни устройства с операционната система „Андроид“ и чрез други договорни практики.

Решението е окончателно и правно обвързващо и представлява значителна победа за Европейската комисия в продължилата години съдебна битка с американския технологичен гигант.

ЕК наложи санкцията през 2018 г., след като установи, че „Гугъл“ е използвала господстващото положение на „Андроид“, за да затвърди доминиращата позиция на своята интернет търсачка и други услуги. Компанията оспорваше решението пред европейските съдилища, но след днешното произнасяне възможностите за по-нататъшно обжалване са изчерпани.

През 2022 г. Общият съд потвърди по същество констатациите на ЕК, но отмени част от решението, свързано с определени споразумения за подялба на приходите между „Гугъл“ и производителите на устройствата. В резултат глобата беше намалена от първоначалните 4,34 милиарда евро на 4 125 000 000 евро.

С окончателното си решение днес Съдът на ЕС приема, че Общият съд правилно е преценил антиконкурентните последици от практиките на „Гугъл“, включително условията за предварително инсталиране на приложенията и споразуменията, целящи да предотвратят използването на несъвместими версии на „Андроид“. Според съда тези практики са ограничили конкуренцията и са укрепили господстващото положение на компанията.

Съдът също така потвърждава, че преизчисленият размер на санкцията е законосъобразен и че в хода на производството са били спазени процесуалните права на „Гугъл“ и „Алфабет“.

Съдебното решение представлява сериозен удар за бизнес модела, върху който „Гугъл“ изгради екосистемата „Андроид". Операционната система се предоставя безплатно на производителите на смартфони, но срещу договорни условия, които според Европейската комисия са ограничавали конкуренцията и са затвърждавали господстващото положение на търсачката на компанията.

Именно тези договорни практики доведоха през 2018 г. до рекордната за онзи момент глоба, след като Комисията установи три отделни нарушения на правилата за конкуренция. С окончателното решение на Съда на ЕС санкцията беше потвърдена, което открива възможност и за последващи искове за обезщетение от компании, които твърдят, че са били засегнати от практиките на „Гугъл“, коментира Блумбърг.

От „Гугъл“ заявиха пред агенцията, че съдебното решение „не отчита значителните ни инвестиции, насочени към това Android да остане отворен, съвместим и безплатен“. Компанията подчертава, че още през 2018 г. е променила договорите си, за да се съобрази с изискванията на Европейската комисия, и ще продължи да инвестира в развитието на платформата и в подкрепа на потребителите, партньорите и разработчиците.

Организацията „ФеърСърч“ (FairSearch), която подаде първоначалната жалба срещу „Гугъл“ пред Европейската комисия през 2013 г., определи решението като „важна победа в най-висшия съд на Европа срещу антиконкурентното поведение на „Гугъл“ на мобилните пазари“.

Делото беше едно от четирите мащабни антитръстови производства срещу „Гугъл“, водени по инициатива на тогавашния еврокомисар по конкуренцията Маргрете Вестагер, чиято цел беше да ограничи пазарната мощ на големите технологични компании.

След като през 2024 г. Вестагер беше наследена от Тереса Рибера, Европейската комисия продължи проверките срещу „Гугъл“. По силата на Акта за цифровите пазари (Digital Markets Act – DMA) по-рано тази година компанията беше задължена да премахне техническите ограничения пред конкурентни асистенти за търсене с изкуствен интелект в "Андроид" и да предостави ключови данни на други доставчици на интернет търсачки.

Американската компания остава обект на няколко други антитръстови разследвания на Европейската комисия. През 2025 г. Брюксел наложи на компанията глоба от 2,95 млрд. евро за антиконкурентни практики на пазара на рекламни технологии.

Макар прилагането на антитръстовото законодателство да продължава да бъде основен инструмент на Европейската комисия, през последните години регулаторът все по-активно използва и разпоредбите на Акта за цифровите пазари (Digital Markets Act – DMA). В рамките на този режим Комисията проверява дали големите технологични компании, сред които „Гугъл“, „Епъл" (Apple) и „Мета" (Meta), спазват новите правила за конкуренция и равнопоставен достъп до цифровите пазари. „Гугъл“ е изправена пред нови санкции по Акта заради обвинения, че дава неправомерно предимство на собствените си услуги в резултатите от търсенето, ограничава разработчиците на приложения да насочват потребителите към оферти извън „Плей Стор“ и манипулира класирането на определени новинарски резултати.