Виетнам: Защо вече не раждат по много деца

През юли във Виетнам влезе в сила нов Закон за населението. Целта му е да възпре застаряването на населението – след като миналата година страната отмени дългогодишната си политика за две деца в семейство.

Мерки за стимулиране на раждаемостта

Законът съдържа цяла поредица мерки, предназначени да стимулират раждаемостта – като например премията от поне 66 евро, която ще получават при раждане всички жени от определени целеви групи. Работещите жени, родили второ дете, вече ще могат да излязат в майчинство за седем месеца, а не само за шест, както досега. Същевременно до десет дни се удвоява отпуската по бащинство за мъжете, чиито жени са родили второ дете. От началото на 2027 ще има добавки за прегледите по време на бременността, както и за скрининг на новородените. Освен това ще бъде улеснен достъпът до социални жилища за семействата с две деца.

Преобръщането на демографската тенденция във Виетнам обаче няма да е лесно. През 2024 година раждаемостта там спадна до рекордно ниския показател от 1,9 деца на жена, т.е. е под необходимата за поддържане на населението квота от 2,1 деца. Прогнозите на ООН са, че до 2050 година делът на работоспособното население между 15 и 64 години ще спадне от 68,6 на 63 процента. Паралелно делът на хората над 65 ще се увеличи от 8,4 на 21,2 процента.

Основните опасения са, че Виетнам застарява преди да е получил шанс да стане благосъстоятелен. Миналата година БВП достигна 5000 долара на глава от населението и е значително под стойностите, постигнати от Япония, Южна Корея и Сингапур по времето, когато и техните общества са започнали да застаряват със същите темпове.

„Когато страните застаряват преди да са придобили благосъстояние, икономическият растеж може да се забави. Същевременно нараства неравенството в доходите, както и натискът върху здравната и социалната система“, казва пред ДВ професорката по социология от Сингапур Бусаран Теравичитчайнан. „Това може да има тежки последствия за стандарта на живот, особено за по-възрастните хора с ограничени финансови средства.“

Югоизточна Азия застарява с различна скорост

В цяла Югоизточна Азия раждаемостта спада, а продължителността на живота расте. В Сингапур още през 2010 година броят на хората над 60 години надхвърли броя на тези под 15. Същото се случи и в Тайланд в средата на 2010-те години. Виетнам ще ги последва до 2035 година, гласят прогнозите.

Увеличаващият се дял на по-възрастното население товари допълнително здравната система и държавата, тъй като пенсиите и другите форми на социална помощ трябва някак да се финансират. Това е особено тревожно за Виетнам, като пенсионната система и системата за социална сигурност все още не са достатъчно стабилни, особено за големия брой заети в „неформалния сектор“, т.е. хората, чиято икономическа дейност не се обхваща, регулира или контролира от държавата.

Опитът от Тайланд обаче показва, че и високото ниво на доходите не отстранява тези предизвикателства. Социалната система, здравеопазването и пазарът на труда в Тайланд вече се адаптират към намаляващия брой на работоспособното население и резкия ръст на по-възрастните. Страната вече отдавна зависи от трудовите мигранти от съседните страни Камбожда, Лаос и Мианмар, чието население в трудоспособна възраст расте или най-малкото остава стабилно.

Сингапур също отдавна разчита на миграцията, но Виетнам има много малък дял чуждестранни работници и не проявява особена готовност да реагира на застаряването на обществото с мащабна миграция.

Може ли да се повиши раждаемостта?

В Тайланд и във Виетнам политическите дебати продължават да се концентрират върху броя на децата, които се раждат средно. Експертката по развитието на населението Вирапорн Потисири от Тайланд се отнася към това скептично: „Въпреки усилията раждаемостта продължава да спада, откъдето следва, че ниската раждаемост се дължи на настъпилите големи структурни, икономически и обществени промени, които не могат да бъдат преобърнати с мерки за насърчаване на раждаемостта“, казва тя пред ДВ.

Редица анализатори са на мнението, че правителствата трябва да преосмислят подхода си. И вместо да разглеждат застаряването само като икономически проблем, който трябва да бъде решен чрез повишаване на раждаемостта, е редно да се концентрират над създаването на възможности за хората да водят по-дълъг, по-здрав и по-продуктивен живот.

Потисири смята, че това може да се постигне, като се стимулира раждаемостта, а паралелно се укрепват здравето, продуктивността и устойчивостта на работоспособното население. „За разлика от по-високата раждаемост, икономическият ефект от която ще се усети най-рано след две десетилетия, намаляването на смъртността веднага ще укрепи демографската устойчивост."

Това обаче ще изисква инвестиции не само за грижите за децата и в подкрепа на семействата, но и в превантивната медицина, в по гъвкави правила за пенсиониране и в технологии, които ще позволят на по-възрастните хора да водят самостоятелен живот. Сингапур може да бъде положителен пример в това отношение. „Страната комбинира мерките за повишаване на раждаемостта със стратегии за активно остаряване, преквалификация на работната сила, удължаване на възможността за работа, здравни мерки, както и диференцирани пътища за привличане на специалисти от чужбина.“

Автор: Давид Хут