Терористичният акт срещу прайда в Берлин: Чий провал е това

След ислямистката атака срещу прайда в Берлин в Германия се обсъжда основният въпрос: как се стигна дотам, че предполагаемият извършител, известен с радикалните си възгледи и вписан в базата данни на потенциално опасните лица, успя да извърши нападение срещу участниците в парада? Канцлерът Фридрих Мерц призова за строги мерки – включително лишаване от германско гражданство на онези екстремисти, които притежават и гражданство на друга държава.

Какво се знае за нападателя

Вечерта на 25 юли 21-годишният Абдул Б., роден в Германия с ливански корени, се вряза с кола в центъра на столицата в участниците в парада "Christopher Street Day (CSD)”, който се организира в подкрепа на ЛГБТИ общността. Това беше първото подобно нападение срещу шествието, което традиционно събира стотици хиляди хора в Берлин. Една жена загина, а много други бяха ранени. По-малко от денонощие по-късно полицията застреля предполагаемия извършител в Берлин по време на задържането му.

Нападателят е бил добре известен на правоохранителните органи като ислямист, който няколко пъти безуспешно се е опитвал да се присъедини към терористичната организация "Ислямска държава”. Той е съден и регистриран в полицейската база данни на хората, които в Германия неофициално наричат "Gefährder” – потенциално опасни лица. През май 2026 г. Абдул Б. e осъден условно на 22 месеца лишаване от свобода за "подготовка на тежко насилствено престъпление, представляващо опасност за държавата”. Преди присъдата да влезе в сила, федералната прокуратура е обжалвала решението на съда, а Абдул Б. е успял бързо да напусне затвора за непълнолетни, като е обещал да премине през програма за "дерадикализация”. Някои медии наричат това "фарс”.

Защо опасен ислямист е бил на свобода

Все още няма отговор на въпроса дали трагедията е можела да бъде избегната. Най-често се споменават няколко възможни обяснения. На първо място, предполагаемият престъпник се е оказал на свобода и поради факта, че е бил съден по наказателното право за непълнолетни, което в Германия е значително по-меко. Министърката на правосъдието на Берлин Фелор Баденберг се обяви за затягане на законодателството за непълнолетните. На второ място, наблюдението над потенциално опасни лица в различните федерални провинции се осъществява по различен начин. Там възможностите на централната власт са ограничени, което също е проблематично.

Берлинската Служба за защита на конституцията оценява броя на ислямистите в столицата на около 2600 души, от които около 980 са "ориентирани към насилие”, както го окачествяват органите на реда. В полицейската база данни фигурират няколко десетки "опасни” лица. Полицията казва, че е невъзможно да се организира денонощно наблюдение над всички тях.

В миналото тези и други аспекти вече са били причина за провали в предотвратяването на терористични атаки. Най-известният случай в най-новата история на Германия е нападението на Коледния базар в Берлин през декември 2016 г. Тогава 23-годишният Анис Амри, роден в Тунис, открадна товарен автомобил и го насочи срещу посетителите. Загинаха повече от десет души, а самият той беше убит при задържането му в Италия. Тогава стана ясно, че Амри години наред е сменял местожителството и имената си, а обменът на информация между различните федерални провинции е бил, меко казано, недостатъчен.

Как терористичните атаки влияят върху изборите

Терористичната атака в Берлин се случи само няколко седмици преди важни избори в три федерални провинции в Източна Германия. През септември ще се проведат избори за провинциалните парламенти в Саксония-Анхалт, Мекленбург-Предна Померания и столицата Берлин. И в трите, според данните от проучванията, води "Алтернатива за Германия”. В Саксония-Анхалт тя има най-силни позиции – малко над 40 процента, което дава на партията реален шанс за първи път да получи абсолютно мнозинство. Сега въпросът е може ли АзГ да спечели още нови гласове на фона на терористичния атентат в Берлин?

Политиците от партията, която традиционно се застъпва за строго ограничаване на имиграцията, вече критикуват властите за предполагаемите провали. В Берлин лидерката на АзГ Кристин Бринкер обвини правителството в "приятелски подход” спрямо ислямистите. През август 2024 г. на фестивал в западногерманския град Солинген 26-годишен мъж от Сирия уби трима и рани осем души. Отговорност за нападението пое групировката "Ислямска държава”. Терористичният акт незабавно се превърна в една от темите на предизборната кампания на АзГ в три източногермански провинции – Тюрингия, Саксония и Бранденбург. В Тюрингия партията спечели изборите, но доколко е "спечелила” от този терористичен акт – все пак не е ясно.

Трудно е да се оцени влиянието на терористичните атаки върху изборите, тъй като за целта е необходимо то да бъде изолирано от други фактори. През 2025 г. университетът във Франкфурт на Майн публикува проучване, в което авторите анализират влиянието на терористичните атаки върху възхода на десния популизъм в някои региони на Германия в периода от 2010 до 2016 г. Важното е, че там става дума за терористичните атаки като цяло, тоест извършени както от ислямисти, така и от десни екстремисти, предимно срещу чужденци (такива са били три четвърти от случаите през този период). Освен това проучването анализира резултатите само в онези общини, в които са били извършени терористични атаки. Резултатът е, че там, където е имало "успешни” терористични атаки, АзГ е спечелила около 6% повече на изборите. Авторите на проучването обясняват това, наред с другото, с мобилизацията на избирателите и прехвърлянето на гласове от други партии към АзГ.

Но това бяха времена, когато партията, основана през 2013 г., все още беше нова и относително умерена. През последните години тя значително се измести надясно, а в някои провинции е призната за крайнодясна.

Автор: Роман Гончаренко