Трудният геополитически баланс на Румен Радев

Пристигането на два американски самолета във военновъздушната база "Безмер'' през уикенда разпали дебат относно външната политика на министър-председателя Румен Радев. Базата, разположена на около 260 километра югоизточно от София, отсега нататък ще служи за кацане на до осем американски самолета-цистерни за мисии в Близкия изток, пише германското издание Frantfurter Allgemeine.

Радев, който спечели абсолютно мнозинство от мандатите на парламентарните избори през април с новосъздадената си партия "Прогресивна България'', като президент винаги се е обявявал против военна подкрепа за Украйна. Той аргументираше, че руската агресия не може да бъде спряна с военни средства и че малка държава като България не може да си позволи да заема страна, за да не се превърне във военна цел.

Особено вторият аргумент намери отзвук сред част от населението – и сега се използва като аргумент от иранската политика. Режимът в Техеран многократно предупреждава, че разполагането на самолетите-цистерни недалеч от българските граници с Турция и Гърция може да превърне България в страна, участваща във войната. Това поставя Радев в затруднение по отношение на вътрешната политика предвид един очевиден въпрос: защо предупрежденията му, че България трябва да се въздържа от всеки конфликт, не важат и в този случай?

След като на 22 юли парламентът в София одобри разполагането на войските, първоначално с краен срок до октомври, от Техеран бяха отправени няколко предупреждения, които намериха широк отзвук в българските медии. Още преди гласуването режимът беше предупредил, че разрешаването на САЩ да използват българска територия за военни операции срещу Техеран би било равносилно на участие на България във военно престъпление. След заседанието говорител на иранското външно министерство определи решението като "опасно'' и заплаши, че то може да бъде тълкувано като акт на агресия.

Натискът се засили още повече след телефонен разговор между българската външна министърка Велислава Петрова и нейния ирански колега Абас Арагчи, след като двете страни публикуваха коренно различни обобщения на разговора. Докато българското съобщение на Петрова акцентираше върху дипломатически формалностти в които се посочваше добрите двустранни отношения межде двете страни, иранското съобщение, цитирано от медиите, звучеше съвсем различно. Според него иранският министър не само нарече решението на София "осъдително'' и "неприемливо'', но и призова правителството на Радев "спешно да преосмисли'' този ход. Арагчи също така предупреди, че българската политика може да бъде тълкувана така, че България да бъде класифицирана като агресор.

Радев се опита да успокои сънародниците си с аргумента, че не очаква реално влошаване на отношенията, а САЩ са най-важният съюзник за сигурността на България. Според него, ако страната не спазва ангажиментите си към САЩ, не може да очаква те да изпълнят своите. Това обаче не успокои напълно настроенията и пред базата вече неколкократно се проведоха протести на местни жители и демонстранти от големите градове.

От друга страна, се счита за малко вероятно да съществува реална опасност за България. Присъствието на американски въоръжени сили в базата не е ново явление, а България е член на НАТО от 2004 г. и още през 2006 г. подписа споразумение за военно сътрудничество със САЩ. Освен това военни експерти посочват, че едва ли е в интерес на Техеран да атакува държава от НАТО и да провокира ответна реакция, а иранските ракети би трябвало първо да пресекат територията на Турция, която също е членка на НАТО.

Въпреки това в вътрешнополитически план репутацията на Радев претърпя първата си малка драскотина. Той все още е с голяма преднина най-популярните политици в страната. Той също така се възползва от двата си мандата като президент на България. През тези години Радев се представи като държавен лидер, стоящ над дребните партийни раздори, като от време на време проявяваше популистки наклонности. В ежедневната политика обаче Радев вече не може да коментира събитията само от позицията на уж незаинтересован наблюдател – той трябва да действа и да взема решения.

Опитът му да обвърже преговорите за разполагането на американските самолети с отмяна на визовия режим за България при пътувания в САЩ се провали напълно. А първият бюджет, приет от правителството на Радев, отчете дефицит от почти шест процента – рекорден дефицит за ново страна, приета наскоро в еврозоната. В подготовката за присъединяването към еврозоната, към която България принадлежи от тази година, балканската държава дълги години е управлявала икономиката си по образцов начин. очти шест процента – рекорден дефицит за българските условия. Тази дисциплина изглежда е застрашена, след като голямата цел вече е постигната.