Иран следва стратегия на пресметната ескалация с цел да разшири конфликта, без да предизвика пълномащабна война

Иран разширява кампанията си на оказване на натиск върху САЩ, за да получи отстъпки, казват анализатори и представители на властите в арабски страни в района на Персийския залив. Според тях Техеран по-конкретно превръща търговските пътища, корабните маршрути и енергийната инфраструктура в точки, в които притиска Вашингтон, за да повиши за него цената на конфронтацията, отбелязва Ройтерс, предаде БТА.

Агенцията посочва, че вместо да се стреми към решителна военна победа - нещо, което впрочем на практика е невъзможно срещу американската суперсила - Иран следва стратегия на пресметната ескалация с цел да разшири конфликта, без в същото време да предизвика пълномащабна война.

Стара и изпитана военна тактика на по-слабите, откакто се водят войни вече хиляди години, е да се опитат да надвият по-силните с хитрост. И макар да успяват сравнително рядко, примерите за това са не един и два - от гърците срещу могъщата Персийска империя в древността до Виетнам срещу САЩ и Афганистан и СССР през миналия век.

В съвременността войната в Украйна, която продължава вече четири години и половина, е нагледно доказателство за това. Когато руските войски нахлуха в съседната страна на 24 февруари 2022 г., малцина са очаквали тя да продължава да се съпротивлява успешно и да е далеч от капитулацията.

Иран, който стана обект на поредна американско-израелска военна кампания през последните години, очевидно няма друг избор, освен да се опита да надхитри своите врагове.

И така, стратегията на Ислямската република, по всичко личи, е да се съпротивлява и да увеличи цената на войната за САЩ до степен, че да ги накара да се откажат. За целта Иран се стреми да посее хаос в Близкия изток и да блокира ключовия за световната търговия с петрол Ормузки проток, обобщава Франс прес.

Според анализатори, цитирани от Ройтерс, Иран иска да убеди САЩ и техните съюзници, че цената на овладяването на кризата би била по-висока от удовлетворяването на неговите претенции за контрол върху Ормузкия проток. Посланието на Техеран е, че ако той не получи по-важна роля в този ключов морски маршрут, конфликтът ще се разпространи отвъд Залива.

Майкъл Найтс от Вашингтонския институт за близкоизточна политика коментира пред Ройтерс, че Иран от самото начало се опитва да ескалира военните действия - географски, с нови оръжия и увеличавайки потенциалните мишени.

"Тяхното голямо предимство е не, че могат да навредят на Америка или на Израел. Тяхното голямо предимство е, че могат да навредят на държавите от региона и на глобалната икономика", обобщава тезата си Найтс.

Това впрочем е видно поради резкия скок на цените на петрола и другите енергоносители, който на свой ред изстреля инфлацията нагоре и донесе огромни затруднения на милиони, ако не и на милиарди хора, в целия свят.

Би Би Си пише, че е възможно от гледна точка на иранското ръководство контролираната конфронтация да осигурява повече стратегически лостове за влияние, отколкото едно трайно прекратяване на огъня. Това например обяснява иначе изненадващите на пръв поглед ирански удари по Йордания, по-конкретно по военновъздушна база, където са разположени американски бойни самолети, в края на миналия месец.

Днес нито една от страните не изглежда готова за пълномащабна война, коментира Би Би Си.

Вашингтон не показва кой знае какъв апетит за много по-широк конфликт в Близкия изток, който би могъл да застраши енергийната инфраструктура в региона, да въвлече повече държави, да повиши цените на петрола и да отвори нови фронтове, които да подложат на още по-голям натиск американските военни ресурси. Що се отнася до Техеран, той също може да се стреми да избегне пълномащабна война, защото отслабената му противовъздушна отбрана, уязвимата индустриална инфраструктура и икономиката, ограничена от санкции, правят възстановяването на загубите все по-трудно и скъпо.

В резултат иранското ръководство може би е стигнало да заключението, че това отваря място за стратегия, основана не на военна победа, а на постоянен натиск, коментира Би Би Си. Британското обществено радио и телевизия се аргументира, че едно продължително прекратяване на огъня при сегашните условия всъщност би могло да постави Техеран в по-слаба позиция. Военноморската блокада на иранските пристанища от страна на САЩ би продължила, санкциите биха останали в сила и Иран все още би бил до голяма степен изключен от международните енергийни пазари. А междувременно Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар и други страни износители на петрол и газ в региона биха могли постепенно да възобновят нормалния си износ, докато Ислямската република остане икономически изолирана.

Така че един ограничен конфликт би могъл да промени тази ситуация за Иран. Въпреки че той плаща висока военна и икономическа цена, смущенията в Ормузкия проток и натискът около друг ключов морски маршрут - протока Баб ал Мандеб, посредством неговите йеменски съюзници - хусите, продължават да влияят на световното корабоплаване, разходите за застраховки и енергийните пазари. Положението на несигурност, дори тя да е ограничена, принуждава правителствата, собствениците на кораби и вносителите да обърнат внимание на исканията на Иран, коментира Би Би Си.

Ройтерс отбелязва, че засега тази стратегия като че ли се изплаща. В момент, когато заплахите се разпространяват отвъд Ормузкия проток, регионалните и западните сили все повече се съсредоточават върху защитата на търговските пътища и енергийната инфраструктура, вместо да засилват натиска върху Иран.