Премиерът на Япония пропусна да посети светилище по случай годишнината от капитулацията

Японският премиер Санае Такаичи не посети спорното светилище „Ясукуни“ в Токио на 15 август, когато Япония отбеляза 81 години от капитулацията си във Втората световна война. Решението се възприема като опит да не се влошават допълнително отношенията с Китай и Южна Корея, където посещенията на японски политици в храма предизвикват силни реакции.

В речта си по повод годишнината Такаичи почете жертвите в Хирошима, Нагасаки и Окинава, както и загиналите японци по фронтовете. Тя заяви, че Япония няма да позволи трагедията на войната да се повтори, но не спомена японските военни престъпления в Азия и не поднесе извинение.

Светилището „Ясукуни“ почита около 2,5 млн. японски военни загинали, но сред тях са и 14 души, осъдени като военнопрестъпници от най-висока категория след Втората световна война. Именно това превръща посещенията на японски министри и премиери там в чувствителен дипломатически въпрос за Пекин и Сеул.

Китай и Южна Корея разглеждат подобни визити като знак за недостатъчно критично отношение към японската окупация и военните престъпления от първата половина на XX век.

Въпреки отсъствието на премиера японският министър на отбраната Шинджиро Коидзуми посети „Ясукуни“ на 15 август. Заедно с него в светилището се появиха още един член на кабинета и трима високопоставени представители на управляващата Либерално-демократическа партия.

Посещението на Коидзуми е особено чувствително, тъй като той ръководи ведомството в момент, когато правителството на Такаичи настоява за увеличаване на военния капацитет на страната и разширяване на износа на оръжия.

Предишният японски министър на отбраната, посетил „Ясукуни“ на годишнината от капитулацията, беше Минору Кихара през 2024 г.

Китайското външно министерство официално протестира срещу посещенията. Пекин обвини японските политици, че с действията си се опитват да омаловажат военните престъпления и да пренапишат историческите факти. Китайската страна призова Токио да направи ясно разграничение с милитаристичното си минало.

Напрежението между Япония и Китай вече беше повишено след изказване на Такаичи, че евентуална китайска атака срещу Тайван може да бъде разглеждана като заплаха за оцеляването на Япония и да доведе до използване на сила от Токио.

Южнокорейският президент И Дже-мьон реагира по-сдържано. Той подчерта значението на прагматичната дипломация и заяви, че сътрудничеството между Сеул и Токио е по-важно от всякога.

В същото време той посочи, че подобряването на двустранните отношения не трябва да пренебрегва хората, които все още носят болката от историческите събития.

Макар да не се появи в светилището, трима високопоставени представители на управляващата партия внесоха парично дарение от името на Такаичи като лидер на партията.

Премиерът не е посещавала „Ясукуни“ от встъпването си в длъжност, но вече два пъти е изпращала дарения по време на традиционните фестивали на светилището.

За разлика от премиера император Нарухито включи в речта си ясно послание за необходимостта Япония да помни миналото. Той заяви, че страната трябва да разсъждава върху историята си и да пази чувството на „дълбоко съжаление“, за да не се повторят страданията от войната.

Японските императори не посещават „Ясукуни“ от 1978 г., когато в светилището бяха включени 14-те осъдени военнопрестъпници.

Споровете около „Ясукуни“ показват, че повече от осем десетилетия след края на Втората световна война историческата памет продължава да влияе пряко върху отношенията между Япония, Китай и Южна Корея.

Решението на Такаичи да пропусне посещението намалява непосредствения дипломатически риск, но присъствието на министъра на отбраната и отсъствието на извинение в речта на премиера показват, че темата остава чувствителна както във вътрешната политика на Япония, така и в отношенията ѝ със съседите.