Идва нов проблем: Танкерите вече не достигат

Световният петролен пазар се сблъсква с нов проблем, който може да задържи високите цени на горивата дори при евентуално поевтиняване на самия суров петрол. Този път дефицитът не е само на петрол, а на корабите, които го превозват.

Атаките срещу инфраструктурата на Саудитска Арабия и спирането на ключовия нефтопровод „Изток–Запад“ принудиха големи количества суров петрол да бъдат пренасочени към танкери и през Ормузкия проток. Това увеличи натоварването върху световния флот от супертанкери и доведе до рязък скок на транспортните разходи, съобщава The Wall Street Journal.

Над 1 милион долара на ден за един супертанкер

По данни на Windward в началото на септември дневният фрахт за супертанкер от Персийския залив, който трябва да премине през Ормузкия проток, е надхвърлил 1 милион долара.

Това означава около 26 долара разход за транспорт на всеки барел. Самата логистика, която обикновено представлява сравнително малка част от крайната цена на петрола, вече се превръща в съществен фактор за рафинериите и крайните потребители.

Натискът се усеща и извън Персийския залив. По данни на Clarksons Research средната дневна печалба от експлоатацията на един VLCC – най-големия клас петролни танкери – е достигнала 651 107 долара, почти два пъти над равнищата отпреди спирането на саудитския нефтопровод.

Корабите поемат по-дългия път

Проблемът се усложнява от ситуацията в Червено море. Заради атаките на хутите саудитските танкери избягват преминаването през Баб ел-Мандеб, който свързва Червено море с Аденския залив.

Част от корабите вече заобикалят Африка през нос Добра надежда. Това удължава плаването и задържа танкерите извън нормалния им цикъл за по-дълго време. По данни на Windward повече от десет кораба са променили маршрутите си, като допълнителният разход за един рейс може да достигне около 1 милион долара.

Така се получава своеобразна верижна реакция: по-дългите маршрути означават, че един кораб може да извърши по-малко курсове за същия период. Това намалява броя на свободните танкери и допълнително повишава цената на превоза.

Саудитският нефтопровод е ключът към облекчаването на пазара

Нефтопроводът „Изток–Запад“ е дълъг около 1200 километра и има капацитет за приблизително 4–5 милиона барела дневно – количество, еквивалентно на около 4–5% от световното предлагане. Той е особено важен, защото позволява на Саудитска Арабия да транспортира петрол до Червено море, без да разчита изцяло на Ормузкия проток.

След атаката съоръжението беше спряно, а щетите засегнаха три помпени станции. Първоначалните оценки за ремонта варираха от няколко седмици до по-дълъг период.

Към понеделник обаче пазарът получи по-положителен сигнал. Според анализатори, цитирани от The Wall Street Journal, Саудитска Арабия очаква да възстанови работата на нефтопровода на около половината от капацитета му в рамките на няколко дни. Новината помогна за понижението на цените на петрола в азиатската търговия.

Това не означава, че проблемът е решен. Саудитската компания Aramco вече е предупредила част от европейските и азиатските си клиенти за забавени или отменени доставки през септември и октомври. Компанията търси алтернативи, включително прехвърляне на петрол от кораб на кораб край бреговете на Оман.

По-евтин петрол не означава автоматично по-евтин бензин

Именно тук се крие по-широкият риск за потребителите.

Цената, която рафинерията плаща за петрола, не се определя единствено от котировката на суровината. Към нея се добавят транспортът, застраховките, обработката и останалите логистични разходи.

Затова рекордно скъпият танкерен транспорт може да поддържа цените на горивата високи дори при спад на международните котировки на петрола. Това е и изрично посоченият от The Wall Street Journal риск за пазара в момента.

Пазарът вече показва противоречиви сигнали. В понеделник Brent се движи над 100 долара за барел, но цените спаднаха спрямо предходните сесии заради очакванията за частично възстановяване на саудитските доставки. В същото време трафикът през Ормузкия проток остава силно ограничен – през последния уикенд през него са преминали едва около дузина товарни кораба при около 125 големи търговски кораба дневно преди началото на войната.

Така световният петролен пазар остава зависим не само от това колко нефт се добива, но и от това колко бързо и на каква цена може да бъде доставен.

А това превръща танкерите в новото тясно място на глобалната енергийна система.