2 октомври 1944 г.: Пада Варшавското въстание

На 2 октомври 1944 г. Варшавското въстание приключва след 63 дни боеве срещу германската окупация. Полската съпротива, останала без достатъчно оръжие, храна и медицински припаси, приема условията за капитулация. Споразумението е подписано през нощта срещу 3 октомври в Ожарув-Мазовецки от командващия Армия Крайова генерал Тадеуш „Бур“ Коморовски и германския генерал Ерих фон дем Бах-Зелевски.

Въстанието започва на 1 август в 17:00 часа. Около 45 000 бойци от Армия Крайова се опитват да освободят полската столица преди навлизането на Червената армия. В първите дни съпротивата овладява части от града, но е зле въоръжена. Срещу нея германските сили използват артилерия, танкове, авиация и специални формирования за улични боеве.

Червената армия остава край Висла

Решението за въстанието е взето в момент, когато съветските войски вече се приближават към Варшава. Армия Крайова се стреми да установи контрол над столицата преди пристигането им, за да покаже, че Полша е освободена от собствената си нелегална армия, а не от подкрепяното от Москва комунистическо движение.

През септември Червената армия превзема квартала Прага на източния бряг на Висла, но не преминава в мащабна операция за освобождаване на останалата част от града. Мемориалният музей на Холокоста в САЩ посочва, че съветските войски не пресичат реката, за да се намесят в боевете. Историческият спор дали причината е била изтощението на съветските части, германската отбрана или политическият интерес на Сталин остава и днес.

До западните съюзници достигат призиви за помощ. В послание до Сталин британският премиер Уинстън Чърчил настоява Москва да предостави „каквато помощ е по силите ѝ“ за въстаниците. Съветското ръководство ограничава възможностите за използване на свои летища от британски и американски самолети, които хвърлят оръжие и боеприпаси над Варшава.

Градът е разрушен, населението е депортирано

Германските действия срещу цивилното население започват още в първите дни на въстанието. Между 5 и 7 август в квартал Вола са убити около 40 000 мъже, жени и деца. След капитулацията жителите на Варшава са изведени от града, като много от тях са изпратени в концентрационни лагери или на принудителен труд.

Според Мемориалния музей на Холокоста в САЩ броят на жертвите на въстанието надхвърля 180 000 души. Над 11 000 бойци от Армия Крайова са пленени, а голяма част от Варшава е систематично разрушена. Кралският замък и историческият център са сред унищожените сгради.

Съветските войски подновяват настъплението си месеци по-късно. На 17 януари 1945 г. те влизат в почти напълно разрушената Варшава. Градът е освободен от германската окупация, но Полша попада в съветската сфера на влияние, а оцелелите участници във въстанието дълго време са преследвани от комунистическите власти.

Източници: История