„Накараха сина ми 40 пъти да напише: „Не се смея в час“: украинка разказва за училищата във Франция

Първото предупреждение било за локва. След второто тригодишният син на Анна Яловенко все пак скочил във водата, а майка му била повикана в училището. Случката е сред примерите, с които украинката описва пред OBOZ.UA дисциплината и правилата във френските училища.

Яловенко се премества във Франция след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна. Тя живее в Шатору с тримата си синове и наблюдава местната образователна система от детската школа до колежа.

Още новини от Украйна

Правила още от тригодишна възраст

Най-малкият ѝ син посещава maternelle – детска школа за деца между 3 и 6 години. По думите на Яловенко това не е обикновен детски сад, а етап от образованието със собствена програма. Децата играят, но едновременно се учат да бъдат самостоятелни, да слушат другите, да работят в група и да назовават емоциите си.

Занятията включват първи упражнения по четене, писане и броене, музика, пеене, физическа активност и наблюдение на природата. Децата се занимават и с градинарство – засаждат и отглеждат домати или чушки. Част от обучението е организирана така, че детето да види, докосне и направи нещо само.

В училищния двор има „пейка на приятелството“, на която може да седне дете, което се чувства самотно. Според Яловенко обаче пейката понякога се превръща и в място за наказание. Ако учениците викат, бутат се или не слушат учителите, могат да бъдат изпратени да седнат там. Друго описано наказание е детето да сложи глава върху ръцете си и да замълчи.

„Детето вече трябва да разбира правилата на групата и да се съобразява с тях“, разказва Яловенко.

Когато поведението създава постоянни проблеми, училището кани родителите на разговор и може да препоръча допълнителна подкрепа. Две от трите деца на Яловенко са посещавали детски психолог веднъж седмично в продължение на една година. По време на срещите са строили с конструктор, рисували, моделирали и правили къщички.

40 пъти едно и също изречение

В началното училище, което продължава пет години, от първи до пети клас, много зависи от конкретния учител. Яловенко разказва, че един от синовете ѝ често се е прибирал без настроение, след като учителката късала листове от тетрадката заради поправки.

Като допълнително задание момчето е трябвало да пише по 40 пъти изреченията „Не се смея в час“ или „Не разговарям със съседа си по време на час“.

Обядът се плаща според дохода

В описаното от Яловенко училище закуска не се предлага и децата се хранят сутрин у дома. Обядът се плаща отделно, като цената зависи от дохода на семейството. В Шатору тя е между 1,31 и 4,25 евро.

Родителите заявяват всеки ден дали детето ще обядва в столовата и дали ще остане в занималнята. Сутрешната група започва в 7:30 часа, а след учебните занятия децата могат да останат до 18:30 часа.

В много училища сряда е свободен ден или занятията са само до обяд. В семейството на Яловенко това означава допълнителна организация, но дава възможност за спорт, музика, посещение при лекар или почивка.

С напредването на възрастта учениците поемат все повече отговорности. В колежа те сами следят разписанието, домашните работи, необходимите тетрадки и закъсненията си. Според разказа на Яловенко именно така френската система постепенно изгражда самостоятелност – започвайки от правилото да не се скача в локва след второто предупреждение.