Британски депутати предупредиха за сериозни пропуски в отбраната на Далечния север

Великобритания има сериозни пропуски във военните си способности в Далечния север, които могат да изложат на риск населението, ядреното възпиране и жизненоважните подводни кабели и тръбопроводи при евентуални руски атаки. За това предупреждават британски депутати, цитирани от ДПА, предава БТА.

Комисията по отбрана към Камарата на общините призова за „драматични подобрения“ в отбранителните способности на британските въоръжени сили и флота в стратегически важния регион до 2030 г. Това е годината, в която бившият премиер Киър Стармър прогнозира, че Москва може да атакува НАТО.

Значението на Далечния север за сигурността на Великобритания нараства, тъй като Русия на Владимир Путин все по-често изпраща разузнавателни кораби, базирани в региона, в британски води. Развитието на ситуацията съвпада със засилващите се съмнения относно ангажимента на САЩ към европейската сигурност.

Според комисията недостатъчната защита на региона оставя подводните кабели и тръбопроводи уязвими на саботаж дори в мирно време. По тези съоръжения до Великобритания се пренасят важни данни и енергийни ресурси.

При военен конфликт Русия би могла да застраши британското население, гражданската и военната инфраструктура, както и жизненоважните трансатлантически маршрути за доставки от САЩ, посочват депутатите. От Министерството на отбраната заявиха, че „ясно осъзнават заплахата, която представлява Русия“.

Недостиг на средства за борба с подводници

В доклада си депутатите обръщат специално внимание на недостига на способности за борба с подводници. Това е особено тревожно, тъй като според тях най-голямата руска заплаха идва именно от подводниците и военноморските сили, предназначени за саботаж.

Основните средства за възпиране в тази област са противолодъчните бойни кораби и атомните подводници на Кралския военноморски флот. Част от тях обаче остаряват, а други често не са на разположение заради необходимостта от поддръжка и ремонт.

В момента на въоръжение са пет фрегати тип 23, предназначени да откриват вражески подводници и да защитават британските ядрени оръжия, както и шест разрушителя тип 45. Общият брой е малко над половината от необходимите на Кралския военноморски флот 19 плавателни съда.

Предвижда се осем нови фрегати тип 26 да заменят старите кораби. Заради бавния темп на строителство обаче Комисията по отбрана призова министрите да гарантират, че дотогава нито един от оставащите плавателни съдове няма да бъде изведен от експлоатация.

По време на разследването на комисията беше изтъкната и „шокиращо ниската оперативна готовност“ на британските подводници. Изразени бяха опасения и че страната временно е загубила способността си да използва подводници под арктическия лед.

Това би могло да даде възможност на Русия при военен конфликт да укрива безпрепятствено ядрените си подводници под леда, докато ударните ѝ подводници напредват.

Председателят на комисията Тан Деси определи Далечния север като сериозно стратегическо предизвикателство за британската сигурност.

„Това е сурова и враждебна среда, която най-големият ни противник - Русия - се стреми да доминира, за да постигне военно предимство“, заяви той.

Деси подчерта, че Великобритания трябва да признае неудобната реалност, че в момента не разполага с всички способности, необходими за ефективни действия в Далечния север.

По думите му руските подводници и саботажни сили в региона представляват пряка заплаха за Северния Атлантик и Великобритания, включително за ядрения възпиращ потенциал на страната. Той отбеляза, че Министерството на отбраната е признало наличието на сериозен недостиг на способности за борба с подводници.

„Публично достъпните данни за ниската оперативна готовност на разрушителите, фрегатите и ударните подводници поставят под въпрос способността на Великобритания да изпълнява ангажиментите си в Далечния север“, заяви председателят на комисията.

Той предупреди, че ако британското правителство действително смята, че Русия може да атакува НАТО още през 2030 г., работата по отстраняването на тези уязвимости трябва да започне възможно най-скоро.

Преразглеждане на военните приоритети в Северна Европа

Комисията постави под въпрос и дали Съвместните експедиционни сили (JEF) - военна коалиция от северноевропейски държави под ръководството на Великобритания - не трябва да насочат повече ресурси и усилия към заплахите в Далечния север, вместо да поддържат същото ниво на активност в Балтийския регион.

Деси призова министрите да обмислят подобна промяна, „особено ако Великобритания трябва да планира действията си при несигурност относно подкрепата на САЩ за НАТО“.

За да компенсира евентуалното засилване на присъствието на JEF в Далечния север, Великобритания може да се наложи да увеличи сегашния контингент на армията си в Балтийския регион, особено в Естония, добави той.

Кремъл се стреми да използва Далечния север - понятие, обхващащо Арктика и части от Северния Атлантик - за добив на полезни изкопаеми и за установяване на контрол върху морските транспортни маршрути. Те стават все по-достъпни за корабоплаване с топенето на морския лед.

Консервативният министър в сянка по въпросите на готовността за война Стюарт Андерсън заяви, че докладът разкрива сериозни пропуски във военните способности на Великобритания в момент на нарастваща заплаха от конфликт с Русия.

„Ако НАТО може да влезе във война с Русия още през 2030 г., както предупреди бившият премиер, това означава, че времето е също толкова важно, колкото и парите“, посочи Андерсън.

Според него възпирането на войната изисква готовност за воденето ѝ, което означава инвестиции още сега, вместо отлагане на решаването на проблемите до момента, в който може да е твърде късно.

Андерсън призова министъра на финансите да представи в бюджета план за увеличаване на разходите за отбрана до 3% от брутния вътрешен продукт до 2030 г. По думите му всяка по-малка инвестиция би изложила Великобритания на риск в Далечния север.

Лондон обещава инвестиции в нови военноморски способности

Говорител на британското Министерство на отбраната заяви, че правителството ясно осъзнава руската заплаха. Той посочи като пример скорошното посещение на министъра на отбраната в Исландия, по време на което той лично е видял как корабът на Кралския военноморски флот HMS St Albans участва в проследяването и възпирането на руската подводна активност в Северния Атлантик.

По думите на говорителя Великобритания използва ръководените от нея Съвместни експедиционни сили, за да координира действията на съюзниците в Далечния север, да укрепва северния фланг на НАТО и да повишава способността си за бърза реакция при възникващи заплахи.

Правителството инвестира и в нови отбранителни способности. За програмата „Атлантически бастион“ (Atlantic Bastion) са осигурени 1,5 милиарда британски лири, или 2 милиарда долара. Инициативата е насочена към изграждането на военноморски сили от ново поколение с хибридни способности.

Освен това са предвидени допълнителни 330 милиона британски лири за засилване на защитата на критичната подводна инфраструктура, съобщи говорителят на Министерството на отбраната.