Илия Кръстев пред ФАКТИ: Бюджет 2026 управлява настоящето, но с цената на бъдещето

Като работодателска организация, представляваща най-значимите индустрии в България, считаме, че предложеният държавен бюджет за 2026 г. не отговаря на реалните нужди на българската икономика и не осигурява основните условия за растеж - предвидимост, конкурентоспособност и инвестиционна среда. Вместо насоченост към реформи и ефективно управление на публичните средства, проектът разчита на механично увеличаване на приходите чрез по-високи осигурителни тежести и разширяване на разходите”. Какво да очакваме? Пред ФАКТИ говори Илия Кръстев, председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).

- Г-н Кръстев, какво не ви харесва в Бюджет 2026, след като политиците го определят като единствения възможен?
- Не бих се съгласил, че това е единственият възможен бюджет от гледна точка на бизнеса. Той е насочен към краткосрочно запълване на дефицити чрез увеличаване на осигурителните тежести и разходите, но не съдържа стратегически решения за повишаване на производителността и инвестициите. Ръстът на икономиката се дължи основно на вътрешно потребление и публични разходи, докато износът и индустриалното производство намаляват.

Това показва, че липсва устойчив двигател на растежа.

Бюджет, който се води повече от политически импулси, отколкото от макроикономически аргументи, не може да даде необходимата предвидимост на бизнеса.

- Говорите за липса на стратегическа визия и предвидимост. Влизаме в еврозоната – какво ни чака след това?
- Влизането в еврозоната е важен процес, но не е панацея. Ако продължим с подход, основан на административно увеличаване на разходите и данъчно-осигурителната тежест, без реформи и без повишаване на производителността, рискуваме да се превърнем в единствената държава от ЕС, която влиза в еврозоната без икономически ползи от това - без ръст на инвестициите и без подобряване на конкурентоспособността.

Еврозоната работи в полза на държави, които имат стабилна, реформаторска и предвидима икономическа политика.

Ако не сме в тази категория, ще пренесем вътрешните си дисбаланси в общата валута.

- Много икономисти твърдят, че проектобюджетът е ориентиран към текущо запълване на дефицити. Споделяте ли това мнение?
- Да. В проекта ясно се вижда логика на краткосрочни решения - увеличаване на приходите чрез по-високи осигуровки и разширяване на разходите, без да се търси възвращаемост. Макар на хартия да е заложен дефицит от около 3%, той е постигнат за сметка на намаляване на капиталовата програма и на прекалено оптимистични очаквания за приходи, които трудно ще се реализират при забавящо се индустриално производство и ниска събираемост на задълженията. В подобна конструкция винаги има риск реалният дефицит да бъде значително по-висок, ако приходите не се потвърдят.

В такъв случай вероятно ще се ограничат капиталовите разходи или ще се поиска нов заем, или и двете - при един по-песимистичен сценарий.

Това ще доведе до увеличение на дълга, а в същото време липсва оптимизация в числеността на администрацията, ръстът на заплатите там продължава по инерция. Това не е бюджет, който изгражда потенциал за бъдещ растеж. Това е бюджет, който управлява настоящето с цената на бъдещето.

- Какво говори този бюджет на инвеститорите, след като включва увеличение на данъци и осигуровки?
- Говори им, че страната търси фискален баланс чрез по-голяма тежест върху коректните платци, вместо чрез по-добра събираемост в секторите, които традиционно оперират в сивата икономика и където работят около 200 хиляди души. Това създава дисбаланс и изпраща слаб сигнал към инвеститорите.

Един инвеститор търси предвидимост, нисък регулаторен риск и яснота в данъчната политика.

Когато вижда механично увеличение на тежестите, без реформа и без подобряване на бизнес средата, предпочита по-предсказуеми пазари в региона.

- Разходите в публичния сектор нарастват. Виждате ли реформи в замяна на това?
- В момента виждаме единствено разходи, но не и промяна в модела. Няма оптимизация на числеността, липсва обвързване на възнагражденията с резултати, дигитализацията се движи твърде бавно, оценка на ефективността по същество не се прави. Повече средства в системата не водят автоматично до по-високо качество на услуги, ако не е ясно как тези средства се управляват и каква възвръщаемост носят. Това е видимо в здравеопазването например - огромни ресурси, но без съществено подобрение на резултатите.

- Увеличението на осигурителната тежест какъв ефект ще има върху бизнеса?
- Ефектът е ясен - трудът става по-скъп, а България става по-малко конкурентоспособна.
Високотехнологичните компании, които плащат едни от най-високите възнаграждения и съответно най-голям дял осигуровки в абсолютна стойност, усещат това първи. Когато тежестите се увеличават административно, без оценка на въздействието, бизнесът се насочва към пазари, които предлагат по-предвидима и стимулираща среда.

- С колко реално поскъпва трудът на хората?
- Най-важното в случая не е самото число, а механизмът, по който се променя средата за бизнес. Увеличението на осигуровките с 2 процентни пункта, което реално е около 10%, и повишаването на максималния осигурителен доход автоматично оскъпяват труда именно в секторите с най-висока добавена стойност. Това означава по-голяма тежест точно за компаниите, които носят най-много инвестиции, най-добре платените работни места и най-висока продуктивност. Подобна политика не стимулира растеж, а го ограничава. Тя не насърчава привличане на иновативни компании, а ги поставя в по-неблагоприятни условия спрямо конкурентни държави в региона, които предлагат по-предвидима и по-стабилна рамка.

- Повишените разходи на бизнеса се пренасят в цените и засилват инфлацията. Каква икономика изграждаме тогава?
- Икономика, която расте номинално, но не и по производителност. Това не е устойчив модел. Когато административно увеличаваш разходите за труд, разходите по веригата нарастват, цените се повишават, инфлацията се ускорява, реалните доходи се свиват и потреблението намалява. Така се влиза в спирала, която не стимулира нито инвестиции, нито растеж. Устойчивата икономика се гради чрез производителност, иновации и предвидима среда, а не чрез разходни инжекции и увеличаване на тежести.
---------------------------------------
Илия Кръстев е член на УС на AIBEST и дългогодишен изпълнителен директор на A Data Pro. Под негово ръководство A Data Pro разширява глобалното си присъствие в над 80 държави. Активно участва в проекти, свързани с изкуствен интелект, иновации и образование, и е застъпник за силни връзки между бизнеса, институциите и академичната среда.