Парно ли… Защо от потребители ставаме клиенти? Димитър Тодоров пред ФАКТИ

Продължение…

- Но как може да се пренебрегне европейската директива и законът за енергетиката?
- Могло е. И сега е възможно, ако се погледне сериозно на факта, че имаме противоречие в законите. Ясно е, че всички заинтересовани ръководители в топлофикациите, във фирмите за дялово разпределение, в Министерството на енергетиката, ще кажат, че разпределителите са внедрени на основание на европейските директиви, транспонирани в закона за енергетиката. Обаче никой не казва и не поглежда чл. 9, т. 3 от Директива 2012/27 на ЕС, в който пише: „Когато използването на индивидуални измервателни уреди за отчитане на отоплението не е технически осъществимо или разходно ефективно, се използват индивидуални топлинни разпределители за определяне на потреблението на топлинна енергия от всеки радиатор,

освен ако въпросната държава членка не докаже, че монтирането на подобни топлинни разпределители не би било разходно ефективно.

В такива случаи може да се помисли за използване на алтернативни разходно ефективни методи за измерване на потреблението на топлинна енергия.”
Написаното дава възможност българските депутати, в нашия и в Европейския парламент, да докажат, че топлинните разпределители не могат да се използват в България и това да доведе до промяна в закона за енергетиката.

- След като твърдите, че разпределителите не дават вярна информация за изразходваната енергия за отопление, как се отразява това на изравнителните сметки?
- Изравнителните сметки са абсолютно сгрешени. Енергията за отопление се разпределя без да е измерена. Това противоречи на стандарта БДС EN 834. Все едно да разпределяш някакво количество енергия, която не е известна предварително. Необходими са редица изчисления.

- Тогава защо са ни необходими тези разпределители, след като те не дават точна информация?
- Така може да се направи извод, че да се закупуват нови разпределители с дистанционно отчитане е просто глупаво. Те ще разпределят, също като сега действащите разпределители, грешно определена енергия за отопление от радиаторите. Учудвам се, че бившият министър на енергетиката Теменужка Петкова (б.р. – сега финансов министър), проф. д-р инж. Никола Калоянов от Техническия университет, енергийният експерт Иван Хиновски, управителят на фирмата за топлинно счетоводство „Техем сървисис” ЕООД Милена Стоянова, обясняват по медиите, че когато всички се обзаведат с разпределители с дистанционно отчитане и се въведе ежемесечно отчитане, то гражданите ще получават точни сметки. Как ще стане това, след като изравнителните сметки са грешни, не става ясно.

Досега ни лъжеха веднъж в годината, а с дистанционното отчитане ще ни лъжат всеки месец.

На всичкото отгоре ще плащаме и такса за тази лъжа.

- Казахте, че и водомерите за топлата вода също трябва да са с дистанционно отчитане. Това ще помогне ли за по-точни сметки?
- Нищо няма да помогне. Особено големи сметки се начисляват за топлата вода чрез необосновано високи стойности на специфичния разход на енергия за подгряване на един куб. м вода. Тези стойности достигат до над 100 кВтч/м3. От доклад на проф. д-р инж. Никола Калоянов – преподавател в Техническия университет в София - за измерване на енергийните характеристики на многофамилна жилищна сграда, изпратен на 10.03.2015 г. до Делян Добрев – председател на парламентарната комисия по енергетика, се вижда, че енергийният разход за подгряване на един куб.м вода от 10 до 55 оС може да достига 80 кВтч и то при амортизирана и неизолирана тръбна мрежа. Теоретичният разход е 53,33 кВтч/м3. В този доклад е показано, че ако в абонатната станция се монтира допълнителен топломер след подгревателя за отопление на сградата, то разликата между показанието на общия топломер, измерващ цялата енергия и показанието на този допълнителен топломер, ще даде точно енергията за подгряване на топлата вода.

Тогава няма да е нужно да се изчислява специфичен разход на енергия за подгряване на 1 м3 вода и с него да се спекулира.

В Решение 727/20.06.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е дадено становище относно съответствието с правилата на конкуренцията на проекта за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В раздел III Заключение, т. 6, „… що се отнася до количеството топлинна енергия за загряване на 1 куб. м. топла вода през отоплителния сезон, Комисията поддържа вече изказаното мнение, че най-точният начин за това е измервателният, чрез монтиране на допълнителен топломер в абонатната станция на кръга за отопление за сметка на топлофикационното предприятие”. С тази препоръка на КЗК трябваше да се съобрази работната група за промени в наредбата. Поне така беше написано в заповедта на министъра на енергетиката за създаване на групата.

- И какво стана?
- Тези препоръки не бяха изпълнени,

защото трябваше да се запише, че допълнителният топломер в кръга на отоплението трябва да е за сметка на топлофикационното предприятие.

Имаше и оправдание: такава възможност и сега съществува в закона за енергетиката, но забележете - за сметка на абонатите. Разбира се, никоя етажна собственост няма да си сложи таралеж в гащите. Защото това включва закупуване, монтаж, метрологични проверки на всеки пет години, евентуални ремонти или подмяна.
Изводът е - след като енергията за затопляне на водата не се измерва правилно, то и начислените сметки за топлата вода не са верни. Дистанционното отчитане с нищо не допринася за точността.

- Според вас има ли други, меко казано, несъответствия в нашето законодателство, имащи отношение към отчитането на топлоенергията?
- Ще ви дам няколко примера:
1) В Държавен вестник бр.54/17.07.2012 г. бе публикувано изменение в Закона за енергетиката, според което навсякъде думите потребител, потребители, потребителски и т.н. трябва да се заменят с думите клиент, клиенти, клиентски и т.н. По късно това беше направено и в наредбата за топлоснабдяване. Интересното е, че това се отнасяше само за този закон. Защо изменението не се направи за всички закони? Защо продължават да съществуват Закон за защита на потребителите, Комисия за защита на потребителите, Федерация за защита на потребителите, Асоциация за защита на потребителите, а нямаме Закон за защита на клиента, Комисия за защита на клиента и т.н.? Яснота по този въпрос дойде по-късно. Тогавашният омбудсман на България Мая Манолова поиска от Върховния касационен съд тълкувателно решение дали "в случаите на доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост се прилагат разпоредбите на специалния Закон за енергетиката или те се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от Закона за защита на потребителите, регламентираща непоисканата доставка на стоки или услуги?". Т.е. ако не искаш една услуга, не си длъжен да я плащаш.
На 28 септември 2016 г., ден преди делото в съда по това тълкувателно решение, в сайта "Правен свят” се появи статия от проф. д-р Иван Русчев, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Според него: "С прекратяване на топлоподаването към индивидуалния имот, физическото лице спира да бъде потребител по смисъла на ЗЗП”. Той пише още, че "Преди всичко, за да е налице непоискана услуга или доставка, по смисъла на чл. 62 ЗЗП, е нужно лицето да има качество на потребител, каквото етажните собственици, прекратили топлоподаването към имотите си, по същество нямат”. Тук се има предвид абонатите, които са си махнали радиаторите, но имат сградна инсталация и са задължени да плащат отделената от нея енергия.

След това той пише, че "в законовия текст след изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне, предвидено в закона”.

Това означава, че ако абонатът е без радиатори, вече не е потребител. Но, за да му вземат парите за сградната инсталация, го назовават "клиент” и тогава той е длъжен да се подчинява на Закона за енергетиката, а това, че има Закон за защита на потребителите няма никакво значение.

Проф. д-р Русчев прави разлика между двете думи "потребител” и "клиент”. И този път ЗЗП може да се окаже безсилен, защото всички абонати, според ЗЕ, са клиенти на топлофикационните дружества, а не потребители.
2) В чл.10 т. 1 от Директива 2012/27 е записано „информацията за фактурирането да бъде точна и да се основава на действителното потребление“. В чл. 155, ал. 2 от Закона за енергетиката също е записано, че „топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно“. Действително потребление имаме, когато се отчитат действителните параметри на топлоносителя, а именно 70 оС на подаването и 50 оС на връщането. Тези цифри са взети от писмо № Г-12341А/22.10.2015 г. на „Топлофикация – София” ЕАД.

При такива параметри мощността на отоплителните тела е с 1/3 по-малка, отколкото при проектни температури, които са 90 оС на подаването и 70 оС на връщането.

Фирмите за дялово разпределение (ФДР) правят всички изчисления при проектните температури, с което се завишават мощностите на отоплителните тела. Това води до грешно определяне на енергията, отделена от щранг - лирите, грешно определяне на максималния специфичен разход на сградата, неправилно начисляване на енергия на абонатите, неосигурили достъп. Фирмите за дялово разпределение имат основание, защото в т.4. от допълнителните разпоредби на последната наредба за топлоснабдяване е записано, че „инсталираната отоплителна мощност в имот е сумата от мощностите на монтираните в жилището отоплителни тела, определени при проектни условия“. Но, проектни параметри и действителни са две различни неща. Ето тук е противоречието между подзаконовия нормативен акт и закона и директивата което води до маса грешки.

- След толкова много забележки имате ли някаква надежда да се оправят нещата?
- Да, надявам се законодателите да изхвърлят от закона за енергетиката думите „дялово разпределение“.