Владислав Михайлов (НАМ) пред ФАКТИ: Най-големият риск е българските храни да изчезнат от пазара

Бюджет, пари, електроенергия, данъци, НАП… Все още се обсъжда бюджетът за 2026 година, който управляващите сочат като „единствено възможен“, но много организации имат друго виждане… Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори Владислав Михайлов, председател на Национална асоциация на млекопреработвателите (НАМ).

- Г-н Михайлов, все още се обсъжда бюджетът за 2026 година, но много организации на животновъди, земеделци и преработватели настоявате да не бъдете изключени от компенсациите за електроенергия! Защо, какви рискове виждате?
- Най-големият риск, който засяга най-много хора, е българските храни да изчезнат от пазара – или защото са станали прекалено скъпи, или защото вече не се произвеждат. Ще обясня защо. Ако не получим компенсации, разходът ни за електроенергия става много по-голям, а това автоматично означава по-скъпо производство. Животновъдите, например, не могат да поемат повече тежести и разходи. Или вдигат цените, или затварят.

И по ефекта на доминото, всички останали, които сме във веригата на производство на храна, бедстваме.

И заедно с проблемните точки в бюджета, вдигането на осигуровките и особено удара, който искат да ни нанесат със задължителния държавно-одобрен софтуер, т.нар. СУПТО, влизаме в спирала на смъртта за сектора.

- СУПТО ли е най-големият проблем за вас в бюджета?
- СУПТО е абсолютно излишно финансово и организационно бреме –

само разходът около внедряването може да стигне до 50 000 лева!

Непоносимо за огромна част от предприятията в животновъдството и преработката на храна. Да не говорим, че трябва да се назначат още хора, които да обслужват тази система. Достатъчно трудно е, а особено за малките и средни предприятия, каквито са повечето от нас, става непоносимо.

Чух теорията, че СУПТО щял да помогне за изсветляване на сектора. Това е пълна глупост.

Ще стане точно обратното – ние, които работим прозрачно, с фактури, плащаме си данъците и реално крепим селската икономика, ще изнемогваме. А онези, които работят в „сивия сектор“, плащат в брой на работниците си, продават без да отчитат нищо на държавата – пак в брой, ще си продължат по същия начин. Няма да се учудя, ако и част от „белия“ бизнес реши да мине в „сивия“ – явно държавата подпомага него, а не нас.

- Защо в обнародваното постановление на МС, свързано с компенсациите за временно облекчение на цените на електроенергията, много от предприятията изброените сектори са изключени?
- Предполагам, че е пропуск, който министерството на енергетиката и след това Министерският съвет ще коригират. Кой би искал да съсипе три сектора, които произвеждат българска храна? Изпратихме становище по време на общественото обсъждане на това постановление с много ясни аргументи до какво ще доведе изключването на нашите сектори от компенсациите – и за самите производители, и за хората, които искат български продукти на нормална цена. Веднага предоставихме и допълнителната информация, която поискаха. Имаме подкрепата на земеделския министър г-н Тахов. Очакваме ново, отговорно решение скоро.

- Висока енергия и международна конкуренция – къде се намираме ние в рамките на пазара в ЕС?
- Най-големите ни пазари са в страните извън Европейския съюз. Над 60% от производството ни се изнася в държави като САЩ, Австралия, Обединените Арабски Емирства, Саудитска Арабия. Разбира се, че там ще търсят доставчици, които им дават най-добрата цена. Ако си вдигнем енергийните разходи при производството, трябва да вдигнем цените и при износа – и автоматично ставаме неконкурентни. Това е омагьосан кръг, от който няма излизане.

- Много от предприятията, изключени от компенсациите, вече са признати от ЕК като изложени на риск от изнасяне на производството извън ЕС заради високите енергийни разходи и международната конкуренция. Какво означава това за нас?
- Именно, Европейската комисия много добре разбира как високите енергийни разходи могат да ограничат и производството, и износа ни.

Нека да добавя, че тук ще пострада и селската икономика, която и без това е в критично състояния – част от производителите ще си изнесат дейността извън България и въобще извън ЕС.

А те са едни от малкото инвеститори в селските региони, които създават и работни места. Ей така с лека ръка ли ще оставим и тези инвеститори да избягат?

- По-голям разход за електроенергия означава по-скъпо производството, което ще доведе и до по-високи цени на храните за българските потребители. Това заплаха ли е, или бъдещ факт?
- Както казах вече, или се вдигат цените в магазините, или производствата затварят. Не съм сигурен, че българските потребители са готови да поемат още по-високи цени. И ще спрат да купуват. И в крайна сметка пак ще затворят производства.

- Ваши колеги споделят, че сектор „животновъдство“ дори е застрашен от изчезване при над 30% ръст в цените на тока. Това е така, защото…
- Животновъдите в повечето случаи работят „на нулата“, без печалба. И дори с под минимума от хора – не могат, например, да си позволят съкращения на персонал. Някой трябва да работи, за да съществува фермата, нали? И са силно зависими от непрекъснатото подаване на електричество. Отопление, осветление, вентилация, технологии и всичко останало, което изисква отглеждането на животни при спазване на най-високите санитарни стандарти.

- Като производители казвате, че според насоките на ЕК държавната помощ трябва да е обективна, прозрачна и да не дискриминира. Така ли е у нас?
- В този случай секторите от хранително-вкусовата промишленост, животновъдството и земеделието сме дискриминирани. И настояваме обхватът на компенсациите да се разшири.

- Подкрепата за всички енергоемки сектори е важна и за социалната стабилност. Ние къде сме, имаме ли социална стабилност? Цените се покачват, инфлацията в България също. Накъде вървим така…
- За да няма инфлация, трябва да има честна конкуренция и подкрепа на държавата към бизнесите, които работим на светло, отваряме работни места, плащаме си данъците. Много лъжи се казаха и изписаха и за влизането на еврото и това уплаши много хора и стана изкуствено вдигане на цени. Призовавам да има повече разум – и от страна на държавата с мерките, които въвежда, и от самите нас – да сме единни и да си хвърляме усилията там, където ще има реална полза за бизнеса, за потребителите и въобще за икономиката ни.