Любомир Кючуков пред ФАКТИ: САЩ не са посредник, а заинтересован участник в преговорите Русия - Украйна

Може ли обявеният от Доналд Тръмп план от 28 точки да даде възможност конфликтът между Русия и Украйна да бъде прехвърлен от военното в политическото русло? Пред ФАКТИ говори бившият заместник-външен министър и дипломат Любомир Кючуков.

- Г-н Кючуков, как действа американският президент Доналд Тръмп, когато говорим за конфликта между Русия и Украйна - като дипломат или бизнесмен?
- Подходът на Тръмп към външната политика винаги е бил определян като transactional – което, в свободен превод, звучи като търгашески. Което на практика означава винаги да се търси резултат чрез натиск, но от позиция на силата.

Тръмп де факто собственоръчно отмени равноправието на държавите в международните отношения.

Той избягва всички многостранни формати и предпочита да решава проблемите на двустранна основа – там, където САЩ почти винаги имат по-силни карти (ако влезем в стилистиката на американския президент). С две изключения: Китай в икономиката и търговията и Русия в сигурността. Тези страни единствено разговарят с него на равнопоставена основа.

- Видяхме американски списък от 28 точки и то с ясното послание, че ще се говори за отстъпване и придобиване на територии. Това доскоро бе тотално отхвърляно от Украйна. Защо САЩ подемат темата за разпределяне на територии?
- Не може да има край на войната без да се водят разговори за територии. Едва ли нещо дава основание да се смята, че Украйна може да освободи окупираните територии по военен път. Затова и Зеленски преди месеци заговори за формулата „де юре и де факто“: че окупираните територии, бидейки под руски контрол, няма да бъдат юридически признати за руски – не само от Украйна, но и от никого в Европа.

- С това да се коментира преразпределянето на украинска територия САЩ не върши ли „черната работа“ на Русия?
- Това е едната логика. Другата е, че по този начин САЩ поемат отговорността за подобно решение и ограничават по-нататъшните загуби за Украйна. И че това изглежда най-прекият път за спиране на войната. Ако трябва да се търси аналогия – това възпроизвежда ситуацията с анексираните от Израел сирийски Голански възвишения. Които не са признати за израелски от никого, освен от САЩ – по време на първия мандат на Тръмп. Юридическото признаване на петте украински области за част от Русия обаче е абсолютно неприемливо за Украйна.

- Защото със сигурност директен разговор Русия – Украйна за територия ще е повече от труден?
- Основният проблем тук се концентрира върху съдбата на тази част от Донецка област, която Русия не контролира, но за която настоява да ѝ бъде предадена. Планът предвиждаше срещу това Русия да се изтегли от други територии, които тя окупира в още четири украински области: Сумска, Харковска, Днепропетровска и Николаевска. Ако изобщо се стигне до подобни преговори, то вероятно най-проблемни ще бъдат разговорите за освобождаване на Купянск в Харковска област (който е една от основните цели на руското настъпление сега) и на Кинбурнската коса в Николаевска област (няколкокилометровата пясъчна ивица, затваряща устието на Днепър към Черно море).

- САЩ държат да са посредник, но какъв е техният интерес? Как виждате нещата?
- САЩ не са посредник, а заинтересован участник в преговорите Русия–Украйна. И те поставят на първо място собствените си интереси. Независимо че предложените 28 точки се доближаваха повече до руските позиции.

Това е един изцяло американски план, в който е отразено американското разбиране за геополитиката и доминиращата роля на САЩ

в света (не случайно се поставят задачи на НАТО, ЕС, Г-7, Световната банка), защита на американските бизнес интереси (от Украйна през Европа до Арктика), както и персоналните амбиции на Тръмп (включително да оглави поредния Съвет за мира – след този за Газа). Когато говорим за посредничество, следва да се отчете интересен детайл: в текста САЩ се самоопределят като посредник между Русия и НАТО, а не като член на Алианса.

- Чухме японският премиер Сани Такаичи да казва как ще номинира Доналд Тръмп за Нобелова награда. Това превръща ли се във фикс идея за американския президент?
- Тръмп не крие тези си амбиции. И редица правителства вече го номинираха – Пакистан, Камбоджа, Израел, Малта, Армения, Азербайджан… Срещу това те разчитат на американска благосклонност. Ако бъде прекратена войната в Украйна, то може смело да се прогнозира, че следващият носител на Нобеловата награда за мир ще се казва Доналд Тръмп.

- Първо разговори САЩ – Украйна, после и ЕС. Защо ЕС все остава настрана?
- Защото досега ЕС стои настрана от идеите за преговори. През годините нашата позиция еволюира от „война до победа“ през „да не позволим Украйна да претърпи поражение“ до ултиматум за безусловно прекратяване на огъня. Винаги в рамките на формулата „мир от позиция на силата“. Това, което отсъстваше, беше готовността за диалог. А всяка война рано или късно приключва с политическо споразумение.

- Сега пък се появява шанс проблемите да се решават чрез преговори, а не чрез бойни действия. Добри ли са условията за „сделка“, ако слушаме Тръмп?
- Условията са тежки за Украйна. Изборът е между война и не-война. Защото пътят към евентуалния мир ще бъде много дълъг и сложен. Но разликата между двете състояния се измерва с хиляди човешки животи и огромни разрушения. Повече от година украинските социологически проучвания сочат, че около три четвърти от гражданите на страната настояват да се сложи край на войната, като обаче повече от половината са против териториални отстъпки. Зеленски винаги ще бъде обвиняван: в единия случай – че е предал национални интереси и е отстъпил територия; във втория – че отказът от споразумение е довел до много нови жертви.

- Без САЩ Украйна не може да води война, а без Русия не може да има мир. Колко е важна думата „компромис“ в дипломацията?
- В дипломацията се счита, че едно споразумение е устойчиво, ако и двете страни са еднакво недоволни – защото много рядко те могат да бъдат еднакво доволни. А това естествено налага компромиси. Очевидно е, че без военната и политическа помощ на САЩ Украйна трудно може да води успешна война. Достатъчно е да се спомене само значението на разузнавателните данни от САЩ за такава ключова сфера на бойните действия като войната с дронове. Естествено,

че споразумение не може да има без съгласието на Украйна, но и без Русия да е част от него – и да е приела условията му.

В момента сме свидетели на доста необичайна ситуация – преговарят съюзниците на Украйна, а Русия изчаква. Което естествено я поставя в по-благоприятна ситуация.

- Украйна да се откаже от част от териториите си – Донецк и Луганск – в полза на Русия, като в замяна получава гаранции за сигурност от САЩ. Добра опция ли е това?
- Гаранциите за сигурността на Украйна са ключов елемент от всяко споразумение за прекратяване на войната. Членството на Украйна в НАТО не стои на дневен ред (това бе казано официално от самия Алианс след срещата на върха във Вилнюс през 2023 г.). Няма никакви основания да се предполага, че Русия ще подпише споразумение за присъствие на войски на държави членки на НАТО на украинска територия, каквато е позицията на т.нар. „коалиция на желаещите“.

Тук нещата изглеждат достатъчно ясни: или ще има такива войски, но няма да има споразумение, или ще има споразумение, но няма да има войски.

Впрочем, през последните месеци има достатъчно индикации, че акцентът вече се премества от гаранции по суша към гаранции по въздух и море – и не случайно една от 28-те точки на плана предвижда разполагането на военни самолети в Полша. Но най-сигурната гаранция е това, което се предвижда да бъде предмет на отделно споразумение между САЩ и Украйна – гаранции, подобни на тези по чл. 5 от Устава на НАТО, т.е. нападение срещу Украйна ще се третира като нападение срещу САЩ.
Следва да се отчита, че гаранциите за трайното прекратяване на войната включват и ангажимент от украинска страна, че няма да се опитва да освободи завзетите територии по военен път.

- Коментира се спиране на бойните действия по фронтовата линия, при което част от териториите ще останат под контрол на Русия, но де факто няма да бъдат признати за руски. Кой печели от това?
- Самото прехвърляне на конфликта от военното в политическото поле е в интерес на Украйна. Най-малкото защото динамиката на фронта води до нови загуби – на територии, но на първо място на хора. В хода на войната това е втора подобна възможност – след преговорите в Турция през април 2022 г. Впрочем, тогава Украйна може би беше в най-силната си преговорна позиция: руските войски бяха принудени да се оттеглят от околностите на Киев, Харковска област бе освободена, четирите области не бяха обявени за руски, дори за Крим се предвиждаше 15-годишен период, в който да се търси политическо решение на статута му. Тогава, в лицето на британския премиер Борис Джонсън, Украйна беше посъветвана да се откаже от постигнатите договорености – което доведе до много по-тежки условия днес.

Има и още един важен аспект – трудностите, с които ще трябва да се справя Путин, ще бъдат много сериозни след края на войната.

Сега руското общество е консолидирано, но тогава то ще се сблъска с всички негативни последици от войната: икономически – от санкциите, загубата на пазари и милитаризацията на икономиката; политически – от международната изолация; социални – включително и поради необходимостта от съсредоточаване на много значими средства за възстановяване на завзетите територии. Не на последно място и заради т.нар. „афганистански синдром“ (за САЩ – виетнамски), т.е. адаптацията на тези стотици хиляди млади хора, преминали през ужасите на войната.