Какво да знаем за тромбофилията? Д-р Ирина Колева пред ФАКТИ

Тромбофилията е състояние, за което рядко се говори достатъчно, въпреки че може да доведе до тежки и дори животозастрашаващи усложнения като дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия, инсулт или инфаркт. Често заболяването остава „невидимо“ до първия сериозен инцидент. В същото време ранното разпознаване на проблема и правилната профилактика могат да спасят живот. Какво представлява тромбофилията, кои хора са най-застрашени и кога тромбозата може да бъде сигнал за друго тежко заболяване? Пред ФАКТИ говори д-р Ирина Колева, медицински онколог в КОЦ – Пловдив.

- Д-р Колева, защо е важно да се говори не само за хемофилия, но и за състояния като тромбофилията?
- Хемофилията и тромбофилията са две противоположни нарушения на кръвосъсирването. При хемофилията проблемът е в недостатъчното съсирване и склонността към кървене, докато при тромбофилията организмът има повишена склонност към образуване на тромби. Именно затова е важно обществото да познава и двете състояния – защото нарушенията в хемостазата могат да се проявят както с кръвоизливи, така и с животозастрашаващи тромботични инциденти.

- Какво представлява тромбофилията и защо често остава недооценен риск?
- Тромбофилията е състояние, при което балансът между съсирване и разтваряне на съсиреците е нарушен в посока на хиперкоагулация. Това увеличава риска от венозна и, по-рядко, артериална тромбоза. Често остава недооценена, защото много хора нямат симптоми до настъпването на първия тромботичен епизод. Понякога първата изява може да бъде дълбока венозна тромбоза или белодробна емболия.

- Какви са основните разлики между вродената и придобитата форма?
- Вродената тромбофилия се дължи на наследствени генетични промени, най-често мутации като Factor V Leiden или протромбинова мутация, както и дефицити на антитромбин, протеин C и протеин S. Придобитата форма се развива в хода на живота, като най-типичен пример е антифосфолипидният синдром. Тя може да бъде свързана и със злокачествени заболявания, автоимунни процеси, бременност, хормонална терапия или хронични възпалителни състояния.

- Кои пациенти са най-застрашени?
- Повишен риск имат хора с фамилна анамнеза за тромбози, пациенти с предходен тромботичен инцидент, бременни жени, жени, приемащи естроген-съдържащи контрацептиви или хормонална терапия, онкологични пациенти, както и хора, подложени на големи хирургични интервенции или продължително обездвижване.

- Кога тромбозата може да бъде първи сигнал за скрито онкологично заболяване?
- Особено внимание изисква т.нар. непровокирана венозна тромбоемболия – когато тромбозата възникне без очевиден отключващ фактор като операция, травма или обездвижване. В такива случаи рискът от откриване на скрито злокачествено заболяване през следващите 6 -12 месеца е значително повишен. Именно затова тромбозата понякога е първата клинична изява на онкологичен процес.

- Има ли връзка между рака и повишеното съсирване на кръвта?
- Туморните клетки активират коагулационната система чрез отделяне на прокоагулантни вещества, възпалителни медиатори и взаимодействие със съдовия ендотел и тромбоцитите. Това създава силно протромботична среда. Най-често с повишен риск се асоциират карциномите на панкреаса, белия дроб, стомаха, мозъка, яйчниците и дебелото черво, както и хематологичните злокачествени заболявания.

- Кои са най-сериозните усложнения?
- Най-опасните усложнения са:
-- дълбока венозна тромбоза;
-- белодробна емболия;
-- исхемичен инсулт;
-- миокарден инфаркт;
-- рецидивиращи тромботични епизоди;
-- посттромботичен синдром;
-- хронична тромбоемболична пулмонална хипертония.
Белодробната емболия остава едно от най-сериозните и потенциално фатални усложнения.

- Каква роля играят бременността, операциите и обездвижването, защо са рискови?
- Тези състояния са мощни провокиращи фактори. Бременността физиологично повишава коагулационния потенциал като защитен механизъм срещу кръвозагуба при раждане. Операциите водят до тъканно увреждане и временна активация на коагулацията. Продължителното обездвижване забавя венозния кръвоток, което улеснява формирането на тромби. При наличие на подлежаща тромбофилия рискът нараства многократно.

- Какви са най-важните стъпки за ранна диагностика и профилактика?
- На първо място стои индивидуалната оценка на риска. Тромбофилията трябва да се подозира при млади пациенти с тромбоза, при рецидивиращи инциденти, при тромбози в необичайни локализации или при силна фамилна обремененост. Важно е да се подчертае, че изследването за тромбофилия не е необходимо при всеки пациент, а трябва да бъде целенасочено и клинично обосновано.

- Как пациентите могат да намалят риска?
- Профилактиката включва:
-- поддържане на добра физическа активност;
-- избягване на продължително обездвижване;
-- адекватна хидратация;
-- контрол на телесното тегло;
-- отказ от тютюнопушене;
-- внимателна употреба на хормонални препарати;
-- стриктно спазване на назначената антитромботична профилактика при операции, бременност или онкологично лечение;
Информираността е ключова. Колкото по-рано бъде разпознат рискът, толкова по-ефективно можем да предотвратим тежките усложнения.