Мартин Атанасов пред ФАКТИ: Разлика от 12 пъти в цената на едно и също лекарство изисква публичен отговор

След успеха на платформата „Черна писта“, която постави във фокуса проблемите с пътната безопасност, Мартин Атанасов насочва вниманието си към една още по-чувствителна тема – разходването на публичните средства в здравеопазването. Новата му платформа „Диагноза България“ събира и анализира официални данни за държавните и общинските болници, като показва сериозни разлики в цените на лекарствата, обществените поръчки и финансовото управление. Откъде идват данните, как са обработени и защо прозрачността е първата стъпка към реална промяна... Пред ФАКТИ говори Мартин Атанасов.

- Г-н Атанасов, катастрофите, които взимат жертви, или лошото здравеопазване е по-лошо за българите?
- Не бих ги сравнявал по този начин. И в двата случая зад статистиката стоят реални хора и семейства, техният живот. Трябва да проявяваме искрена емпатия и смирение, когато става въпрос за това. Разликата е, че при катастрофата трагедията се вижда веднага – има конкретно място, конкретен ден, конкретна жертва. В здравеопазването последствията понякога са по-тихи. Може да са забавено лечение, липса на специалисти, медицински сестри, които напускат, или ресурси, които не достигат до мястото, където са най-нужни.
Общото между двете теми е, че много често говорим за „отделни случаи“, докато данните показват повтарящи се проблеми. Именно това се опитвам да направя и с двата проекта – да събера отделните случаи и да покажа цялата картина. И къде те се повтарят.

- Създадохте „Черна писта“ и добре подбутнахте държавата, за да се създадат и други карти за катастрофите. Сега предизвикахте здравния министър Катя Ивкова с парите в здравеопазването. Къде се пропуква държавата, когато говорим за пари за здраве?
- Предизвиквателството е системно, не е отправено към един, друг или следващ министър. Според мен държавата се пропуква най-вече между събирането на информацията, обработката и в разбираем вид и реалното ѝ използване. Данни има много. Има финансови отчети, обществени поръчки, плащания от Здравната каса, данни за лекарства, клинични пътеки и персонал. Те обаче са разпръснати между различни институции, публикувани са в различни формати и рядко се разглеждат заедно. Още по-рядко пък си говорят помежду си и откриват закономерни повтаряемости.

Така на практика институциите могат да разполагат с информацията, но обществото трудно може да разбере какво показва тя. А често и самите институции не я използват достатъчно добре за сравнение и превенция.

След представянето на платформата проведохме работни срещи с Министерството на здравеопазването и НЗОК. За мен това е положителна стъпка, защото целта не е да се караме с институциите, а данните да започнат да водят до проверки, обяснения и по-добри трайни решения. Обсъдих с тях възможности за технологична интеграция и предоставяне на допълнителни официални данни. Обещана е подкрепа.

- Как се изразходват публичните средства в здравеопазването, защото говорим за милиарди, и какви разлики има в цените на лекарствата между отделните болници? Това ли е акцентът в новата платформа?
- Това е един от основните акценти, но не е единственият. В „Диагноза България“ са събрани данни за 180 държавни и общински болници. Може да се видят техните бюджети, задължения, обществени поръчки, цени на лекарства, плащания от НЗОК, разходи за външни услуги и данни за възнагражденията на персонала.

Най-важното е, че болниците не се разглеждат изолирано.

Една болница се сравнява със сходни лечебни заведения – от същия тип и приблизително със същия размер. Защото големият разход сам по себе си не означава проблем. Проблемът се появява, когато разходът се отклонява много сериозно от този на сходни болници и няма видимо обяснение.
За 2025 година платформата е маркирала отклонения на обща стойност около 606 милиона лева. Това не означава, че тези пари са непременно похарчени незаконно, отклонени или предмет на някаква търговска гимнастика. Означава, че има достатъчно сериозни отклонения, за да бъдат зададени въпроси и направени проверки.

- Какви са най-фрапиращите разлики, които открихте при цените на едни и същи медикаменти, закупувани от различни лечебни заведения? На какво според вас се дължат тези разлики?
- Един от примерите е лекарство, което в една болница е отчетено на цена близо 900 лева, а в друга – около 69 лева. Става дума за същия лекарствен продукт и същата разфасовка. Разликата е повече от 12 пъти. И не, няма аргумент тук, че на едното място сигурно са поръчали много бройки, а в другото една или две. Поръчките в техните обеми също са видими и точно съпоставими - реалните отклонения са в цената.

При друг продукт една държавна болница е плащала около 35 хиляди лева за брой, докато други държавни болници са го купували за около 20 хиляди или дори за под 17 хиляди лева. При доставка на 60 броя натрупаната разлика вече се измерва в много голяма сума.

Не мога да кажа автоматично, че всяка такава разлика е злоупотреба. Възможно е да има различни условия по договорите, срокове на доставка, количества, отстъпки, специфични терапевтични обстоятелства или начин на отчитане. Но когато разликата е 20 или 30 процента, може да се търси едно обяснение. Когато е 12 пъти, обяснението трябва да бъде много ясно и публично. И да доведе до промени. Самата платформа не може да установи вина. Тя може да покаже къде трябва да бъде зададен въпросът. Обществото трябва да настоява за отговорите.

- Какви са основните изводи, които могат да се направят за начина, по който се харчат публичните средства в болничното здравеопазване?
- Първият извод е, че в системата има огромни разлики между сходни лечебни заведения. Това се вижда не само при лекарствата, но и при консумативите, поддръжката, външните услуги и обществените поръчки.

Например, има болници, чиито разходи за медицински консумативи са с над 500% по-високи от средните за тяхната група, както и случаи на разходи за поддръжка, които са с над 150% над тези на сходни лечебни заведения.

Вторият извод е, че липсата на достатъчна конкуренция при обществените поръчки може да бъде сериозен риск. Когато има само един кандидат, няма реален пазарен натиск върху цената.
Третият е, че разходите невинаги показват ясна връзка с качеството на лечението или с условията за медицинските специалисти. На места виждаме нарастващи разходи за външни услуги, докато заплатите на сестри и млади лекари остават ниски.
И може би най-същественият извод е, че досега гражданите почти нямаха възможност да видят всички тези показатели на едно място. В това число и институциите.

- Какви източници използвахте при изграждането на платформата? Информацията събирана ли е чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация, чрез публичните регистри на обществените поръчки, официални институции или чрез вече публикувани медийни разследвания?
- Основата на платформата са официални публични данни. Използвахме финансови отчети и информация от Министерството на здравеопазването, данни от НЗОК за плащанията към лечебните заведения, лекарствата и клиничните пътеки, Централизираната автоматизирана информационна система за обществените поръчки, Националната здравноинформационна система и други официални регистри.

Използвана е и информация, получена по Закона за достъп до обществена информация.

Медийните разследвания могат да бъдат отправна точка и да покажат къде има обществен въпрос, но анализите в платформата не се основават на медийни твърдения. Те трябва да могат да бъдат проследени до официален документ или база данни. Това е важно, защото платформата не трябва да зависи от нечия интерпретация, включително от моята. Всеки трябва да може да стигне до първичния източник.

- Колко трудно беше да бъде събрана и обработена тази информация? Срещнахте ли институционални пречки или откази да получите данни?
- Трудното не е само да намериш информацията. Трудното е да я приведеш във вид, в който различните източници могат да бъдат сравнявани. Отне ми около 8 месеца, може би малко повече, за да се информирам, да събера данни и да проектирам платформата.
Една институция публикува Excel файл, друга – PDF, трета има онлайн регистър, четвърта използва различни наименования за едни и същи неща. Понякога един и същ лекарствен продукт е записан по различен начин. Болниците също не са напълно еднакви, затова не може просто да ги подредиш в една таблица и да обявиш коя харчи повече.

Голямата работа беше по почистването, свързването и проверката на данните. Говорим за милиони отделни записи.

По-скоро основната институционална пречка е, че информацията не е създадена с идеята да бъде лесно анализирана от гражданите. Тя формално е публична, но често е технически труднодостъпна. Не бих казал, че всяка институция умишлено крие нещо. Проблемът е, че няма общ осъвременен стандарт и единна среда, в която данните да могат лесно да се проверяват и сравняват. А това е важно и за самите управленски решения в държавата, които винаги, за мен, трябва да се взимат на базата на реални данни, не на усет и на хвърлен боб. Или с друга умисъл, която да отчита данните, но да ги отрича.

- Имаме системен проблем при обществените поръчки за лекарства или говорим за отделни случаи на неефективно управление?
- Когато едни и същи видове отклонения се появяват в различни болници и при различни категории разходи, вече има основание да говорим за системен риск. Това не означава, че всяка конкретна поръчка е незаконна. Означава, че правилата и контролът позволяват да се получават твърде големи разлики, без обществото да получава навременно обяснение.

Проблемът може да е в липсата на конкуренция, в начина, по който се подготвят поръчките, в различната способност на болниците да договарят цени, в анексите към договорите или в недостатъчния последващ контрол.

Точно затова трябва да се проверяват отделните случаи. Платформата може да посочи повторяемия модел, но институциите имат правомощията да установят причината.

- Как платформата да бъде разширена – например с проследяване на разходите за медицински изделия, консумативи, апаратура или други пера в здравната система?
- Това е естествената следваща стъпка. Лекарствата са само една част от разходите. Огромни средства минават през медицински изделия, импланти, консумативи, лабораторна дейност, техника, ремонти, поддръжка и външни услуги.
Особено важно е да може да се проследява не само покупната цена, но и целият жизнен цикъл на един разход. Например, колко струва една апаратура, колко се използва, колко струва поддръжката ѝ и дали в близка болница вече има същата техника, която стои недостатъчно натоварена. Искаме да добавим и повече контекст, защото едно отклонение не винаги означава проблем. Колкото повече официални данни има за дейността, пациентите, спецификата на лечението и договорите, толкова по-точен ще бъде анализът.
Затова разговорът с МЗ, НЗОК и „Информационно обслужване“ е важен. Ако институциите предоставят данните в структуриран и машинночетим вид, платформата може да стане не само граждански инструмент, но и реална система за ранно откриване на рискове.

- Дали подобни граждански инициативи могат реално да доведат до повече прозрачност и по-ефективен контрол при харченето на пари за здраве?
- Могат да помогнат, но не могат да заместят държавата. Една гражданска платформа може да събере информацията, да я направи разбираема и да покаже къде има необичайни стойности. Може да накара хората, медиите и институциите да зададат въпроси. Но няма правомощия да извършва проверки, да изисква договори или да налага санкции.
„Черна писта“ не решава системно проблема с катастрофите. Тя показа неговия реален мащаб и направи по-трудно той да бъде представян като поредица от случайни инциденти. След това се появиха и институционални карти и инструменти. Надявам се всички следващи действия да са провокирани от разбирането на проблемите и необходимостта да съхраним живота на хората по пътищата.
Надявам се същото да стане и с „Диагноза България“. Най-добрият резултат няма да бъде платформата да остане единственият подобен инструмент. Най-добрият резултат ще бъде институциите да започнат сами да публикуват, сравняват и проверяват тези данни. За мен прозрачността не е публикуването на хиляди файлове, които никой не може да прочете. Прозрачност има тогава, когато човек може да разбере къде отиват парите му и когато необичайният разход получава навременно и конкретно обяснение.