Какво е професия „Парамедик“ след промените в закона… Ива Пехливанска пред ФАКТИ

След години на нормативна неяснота професията „парамедик“ вече разполага с държавен образователен стандарт, който определя обучението, квалификацията и компетентностите на специалистите. Това е първата сериозна стъпка към реалното им интегриране в системата на спешната медицинска помощ, която от години страда от остър недостиг на кадри. Какво ще могат да правят парамедиците след промените, ще помогнат ли те за преодоляване на кадровата криза в Спешна помощ и колко близо е България до европейския модел.. Пред ФАКТИ говори председателят на Съюза на парамедиците в България Ива Пехливанска.

- Г-жо Пехливанска, промените в статута на професията „парамедик“ вече са обнародвани в „Държавен вестник“. Какво реално се промени и защо тези изменения са толкова важни за системата на спешната помощ?
- Най-важното е, че професията „Парамедик“ вече излиза от нормативната сива зона, в която се намираше години наред. За първи път България има държавен образователен стандарт, който ясно определя как се обучават парамедиците, какви компетентности придобиват и какво могат да извършват според нивото си на квалификация.
Това е изключително важно не само за самите парамедици, а за цялата система на спешната медицинска помощ. Досега липсата на такава регламентация често служеше като аргумент защо тези специалисти не могат да бъдат пълноценно интегрирани в системата, въпреки че тя от години страда от сериозен недостиг на кадри. За нас това е голяма крачка напред. Но винаги подчертавам, че това не е финалът на реформата, а нейното начало. Истинският успех ще бъде, когато този стандарт започне реално да работи в полза на пациента.

- От години настоявате за по-ясна регулация на професията. Смятате ли, че сега държавата направи достатъчна крачка напред, или това е само началото на една по-дълга реформа?
- Безспорно е направена най-важната нормативна крачка досега. Зад нея стоят близо три години работа, десетки срещи, становища и разговори с институции, често в условията на политическа нестабилност. Благодарни сме, че в крайна сметка Министерството на образованието и науката и НАПОО подкрепиха този процес.
Но не бих казала, че реформата приключва тук. Предстои най-трудната част – прилагането на стандарта. Необходими са ясни правила за преходния период, актуализиране на учебните програми, реално разкриване на работни места и интегриране на новите специалисти в системата. Законодателството вече дава основата. Оттук нататък е необходима последователна държавна политика.

- Какви нови правомощия ще имат парамедиците след влизането в сила на промените и кои дейности вече ще могат да извършват самостоятелно?
- За първи път компетентностите са ясно описани в национален нормативен акт. Това дава сигурност както на работодателите, така и на самите парамедици.
Парамедиците с трета степен ще изпълняват самостоятелно дейности, свързани с транспортиране на пациенти, наблюдение на жизнените показатели, подготовка и поддържане на оборудването и работата по утвърдените алгоритми. При по-сложни интервенции те работят съвместно с медицински специалисти.
Парамедиците с четвърта степен вече имат значително по-широк обхват на компетентности. Те могат да извършват първоначална оценка на пациента, да оказват спешна помощ в рамките на утвърдените протоколи, а при отсъствие на лекар да ръководят екип от парамедици и да организират действията до предаването на пациента. Това не означава, че заместват лекаря. Означава, че държавата най-накрая е регламентирала тяхната професионална роля.

- Ще облекчат ли тези промени хроничния недостиг на кадри в Центровете за спешна медицинска помощ, или проблемът остава основно финансов?
- Стандартът сам по себе си няма автоматично да реши кадровата криза. Но той премахва една от основните пречки пред наемането на парамедици. Следим последните публикации за критичния недостиг на лекари в системата и в една от националните телевизии бе ясно изразено становището на МЗ, че назначаването на парамедици на незаетите места би облекчило кадровия дефицит.
Но този проблем има и финансова страна. Заплащането, условията на труд, професионалното развитие и общественото признание също са изключително важни. Ако липсват тези фактори, трудно ще задържим младите хора в системата.
Но без нормативна яснота нямаше как изобщо да започнем да решаваме останалите проблеми. Сега вече имаме тази основа.

- Една от големите теми е обучението. Отговаря ли сегашната система за подготовка на парамедици на европейските стандарти и какво още трябва да се промени?
- Новият стандарт е изграден именно с идеята обучението да бъде съпоставимо с европейските квалификационни рамки. Вече има ясно разграничение между трета и четвърта степен на професионална квалификация, определени са компетентностите и очакваните резултати от обучението.
Предстои обаче учебните институции да приведат програмите си в съответствие със стандарта. Не по-малко важно е практическото обучение да бъде достатъчно качествено и да отговаря на реалната работа в спешната помощ. Парамедик не се подготвя само в учебната зала, а най-вече чрез практика.

- Очаквате ли повече млади хора да изберат професията след нормативните промени, или ниското заплащане и тежките условия на труд ще продължат да ги отказват?
- Мисля, че ясната професионална перспектива винаги мотивира хората. Когато една професия има определени компетентности, възможност за кариерно развитие и по-лесно международно признаване, тя става много по-привлекателна.
Но няма как да бъдем наивни. Ако условията на труд и възнагражденията не се подобряват, само нормативните промени няма да бъдат достатъчни. Хората искат не само признание, а и сигурност за своето бъдеще, ясно място в системата, възможности за постоянно поддържане и подобряване на квалификацията, надграждащи обучения.

- Как ще се промени взаимодействието между парамедиците, лекарите и медицинските сестри? Има ли риск от напрежение заради разширяването на правомощията?
- Няма и никога не е имало причина за противопоставяне. Напротив – добре работещата спешна помощ винаги е екипна работа и всеки от тези специалисти допълва другите. Новият стандарт не отнема компетентности от никоя медицинска професия. Той просто определя ясно каква е ролята на парамедика. Когато всеки знае своите отговорности, напрежението не се увеличава, а намалява.
Нашата цел никога не е била да заменим лекарите или медицинските сестри. Целта е всеки професионалист да използва пълноценно своите знания и умения в интерес на пациента.

- В много европейски държави именно парамедиците са гръбнакът на спешната помощ. Доколко България се доближава до този модел и какво още ни дели от него?
- Все още сме в началото на този модел. В много европейски държави професията е ясно регламентирана от години, има устойчив модел на обучение, професионално развитие и реализация. У нас дълго време липсваше именно тази нормативна основа.
Сега вече правим първата необходима стъпка. Следващите са реалното включване на парамедиците в системата, ефективното използване на техните компетентности и изграждането на устойчива кадрова политика. И е крайно време да спрем да се залъгваме – има ясни статистики и данни, че в държавите, където спешната помощ се крепи на добре обучени и подготвени парамедици, смъртността е в пъти по-ниска. Мястото на лекаря е в болницата, работата на Спешна помощ не е да лекува, а да стабилизира критичен пациент и бързо да го достави до лечебно заведение, където могат да му помогнат. Критиците на модела, които твърдят, че в спешна помощ трябва да работят лекари, мога да попитам – ако попаднете в катастрофа какво ще предпочетете – да дойде да ви помага гинеколог в пенсионна възраст, или млад парамедик, обучен да ви стабилизира и докара до най-близката болница жив и с минимум риск от последваща увреда?

- Какви са следващите стъпки след публикуването на промените в „Държавен вестник“? Необходими ли са нови подзаконови актове, обучение или промени в организацията на работа, за да заработят новите правила на практика?
- Да. Предстои изработването на методически указания по някои въпроси на преходния период, обучаващите институции трябва да приведат програмите си към новия стандарт, а работодателите да започнат реалното му прилагане.
Ние - като Съюз на парамедиците, ще продължим да работим с институциите и да подпомагаме колегите с разяснения и информация.
Наред с това настояваме за по-голяма публичност относно състоянието на спешната помощ – обществото трябва да има достъп до данни за кадровата обезпеченост, времето за реакция, реализацията на новите специалисти и резултатите за пациентите. Само когато тези показатели са публични и измерими, могат да се вземат правилните управленски решения.
Скоро в една медия четох свидетелски показания на очевидец на инцидент. Направиха ми впечатление думите: „медиците се чудеха какво да правят, дали да сложат шина за обездвижване, или направо да го качат в линейката“. Такива неща не бива да се случват, а те се случват. Можем да разказваме десетки такива истории – и как се търсят съседи да носят болни, и как се тътрят пациенти, които трябва да са обездвижени, сгънати в одеяла. Крайно време е за искрен разговор и за признаване на проблемите, защото те няма да се решат, ако не се признаят.

- Ако трябва да посочите една промяна, която все още липсва, но е жизненоважна за бъдещето на професията „парамедик“ в България, коя би била тя?
- Ако трябва да избера само една, това е ясната държавна стратегия за развитието на спешната медицинска помощ. Необходима е публична, измерима визия – колко специалисти са необходими, как ще бъдат обучавани, как ще бъдат задържани в системата и как ще се измерва качеството на помощта, която получава пациентът.
В крайна сметка всички тези промени не се правят заради една професионална група. Те се правят за хората, които в тежък момент от живота си разчитат някой да стигне навреме и да им помогне. Именно пациентът трябва да остане в центъра на всяка реформа в спешната помощ.